Мащабно теренно проучване на учени от Българската академия на науките (БАН) извади наяве дълбоките социално-икономически причини за засилващата се миграция сред ромското население у нас. Данните от изследването очертават стряскащ контраст между реалността в България и условията зад граница. Изследователите отчитат тревожна тенденция – ако доскоро в чужбина са заминавали предимно самотни сезонни работници, в момента махалите се изпразват, тъй като зад граница се установяват целите фамилии.

Работа на четири часа и ниски надници

Липсата на трудова сигурност и злоупотребите от страна на бизнеса в България са основните двигатели, които прокуждат хората от родните им места. Жители на махалите споделят пред учените от БАН за тежки условия на труд и укриване на осигуровки от страна на местните работодатели.

“Работих в месокомбината пет години. Наложи се да закарам колежка от махалата до болницата. Тя чак тогава разбра, че няма осигуровки. По-късно стана ясно, че работодателят ми и мен е водил на 4 часа”, разказва 62-годишен мъж от Асеновград.

В Русенско ситуацията е сходна, като сезонният труд обрича семействата на постоянно оцеляване от днес за утре.

“Като сезонни работници им плащат минимално. Надникът им стига да си осигурят прехраната за деня”, посочва 26-годишна жена от Русе.

В най-драстичните случаи работниците в страната получават едва 38,35 евро за две седмици тежък труд.

Заради масовото изселване раждаемостта в редица големи градове бележи рязък спад. В Добрич възрастните хора остават напълно сами, докато младото поколение емигрира трайно към Германия и Полша. Местните жители изчисляват, че темпът на напускане се засилва с по няколкостотин души всяка година, а в ломските квартали „Хумата“ и „Младеново“ над 50-60% от хората вече са извън пределите на страната.

Къщи за 100 000 евро извън гетото

Финансовата пропаст между доходите у нас и зад граница се отразява пряко върху пазара на недвижими имоти. Докато в центъра на Стралджа малките къщи се продават за около 25 564,59 евро – сума, която е напълно непосилна за работещите в България, то завърналите се от гурбет разполагат със сериозен капитал.

Учените от БАН са установили, че спестените средства от чужбина позволяват на емигрантите да купуват масивни имоти в Лом за по 100 000 евро. Най-важната социална промяна е, че тези големи къщи масово се купуват извън рамките на гетата, което променя изцяло градската среда и градското деление.

Равенство и образование в чужбина

Извън финансовите стимули, основен мотив за окончателното преселване се оказва социалното признание. В чужбина ромите се внедряват бързо в селското стопанство, строителството, месопреработвателните фабрики и шивашката промишленост.

“Тук, като ти кажат ром, има някакво ограничение. Българи и роми – така се делим. Там няма разделение. Чувстваш се като гражданин на държавата, в която си. Там си равен с всички”, категорична е 25-годишна жена от Царево.

Най-голям успех изследователите отчитат при второто поколение мигранти. Децата, които растат в Западна Европа, владеят по няколко чужди езика и получават качествено образование. В Кюстендил вече има примери за наследници на гурбетчии, които завършват престижни специалности като архитектура и дентална медицина – съдба, която по думите на родителите им би била абсолютно невъзможна, ако бяха останали в българската образователна система.