Масови смени на началниците на Регионалните управления на образованието (РУО) вече текат в страната, а назначенията се правят „от днес за утре“ с предварително избрани хора. За това сигнализира бившият министър на образованието и депутат от „Продължаваме промяната“ акад. Николай Денков в публикация във Facebook.

Според него проблемът не е в личностите, които поемат постовете, а в начина, по който се извършват кадровите рокади.

Ето какво още споделя той:

„Въпросът не е в конкретните хора и тяхната компетентност, а в начина, по който се случва чистката. На повечето места смяната е от днес за утре със „свои“ – уж временно, но с обещание за постоянно назначение след конкурса. Без прозрачност. Със съобщението, че Партията прогресивно решава кой да се назначи.

Отделно вече се привикват други партийни кадри на Прогресивна България, за да се нагласят на директорски места по училищата.

Това е явно заобикаляне на закона

С включени мутренски елементи – заплахи, познати от времето на ГЕРБ и ДПС, към някои от старите началници и директори, че ако не си тръгнат доброволно, ще ги принудят да напуснат с нагласени проверки.

Познатият модел си продължава. И вместо системата да се освободи от политическото влияние, което я съсипа през последните десет години, става още по-зле.

Партийните уволнения и назначения се случват, докато управляващите още не са прочели собствената си управленска програма за образование. И все още спорят помежду си предлагат ли или не военна подготовка в училище, например.

Добре е Министърът на образованието и науката да вземе отношение по въпроса с РУО и директорите с приоритет. Защото и най-лъскавата програма остава само едно пожелание на хартия, ако няма адекватни хора, които да я изпълнят“, завършва бившият премиер.

Николай Денков не пести критиките към новите управляващи

Само преди ден той саркастично опроверга „Прогресивна България“ и твърденията им, че фашизмът идвал от либералния свят.

Ти да видиш!, написа бившият премиер и образователен министър и припомни признаците на руския фашизъм при Путин, известен още като „рашизъм“.

Агресивен краен национализъм.

Нападението над съседни независими държави се оправдава с измислени националистически аргументи. Т.е. нападението над Украйна, например, се определя за нормално и естествено.

Империализъм.

Разпадналият се СССР трябва да се възстанови, затова бившите съветски републики и територии трябва да се „приберат“. Т.е. след Украйна, да се готвят и другите съседни държави.

Култ към личността на лидера.

Путин е безгрешен владетел, а всички опозиционери са емигранти, затворници или мъртъвци (по неволя). Някои критици падат от високи етажи.

Език на „денацификация“.

Политически опозиционери и цели общества се обявяват за „нацисти“, без нито един факт в подкрепа на този етикет. Младите неонацисти от Пловдив създават проблем на нашите управляващи, след като стана ясно, че следват примера на руски неонацист. Отговорността трябва веднага да се хвърли другаде. Затова към троловете и зачервените от алкохол коментатори се присъединяват и политици – само и само да се прикрие тази връзка.

Войнолюбие и възхвала на насилието.

Армията, войната, оръжията се обявяват за символи на патриотизма и мира. Насилието се приема за норма, а не за престъпление. А всички, които искат справедлив мир, се обявяват за врагове.

Демонизиране на вътрешната опозиция.

Опозиционни политици, независими журналисти, граждански организации и критици на властта като цяло се представят като „предатели“, „еничари“, „чужди агенти“. Когато стане напечено и властта започне да губи почва, опозиционерите стават „петроханци“ и „нацисти“ – за да звучи още по-страшно.

Сливане на православие, национализъм, власт и война.

Часове по религия в училище, които подготвят бъдещите войници. Възхвала на Руската православна църква и нейния патриарх, който пък благославя оръжията и войната, отговорни за смъртта на невинни хора. Колко християнско!

Посочване на постоянен външен враг.

НАТО и Западът са обявени за крайна заплаха. Може би защото всички руски граждани, които бягат от войната, бягат натам.

Държавна пропаганда и контрол върху медиите.

Свободата на словото се забранява, а медиите и журналистите се заменят от тролски фабрики и пропагандисти, които хвалят управляващите, лепят грозни етикети на опозицията, призовават към агресия и насаждат омраза и разделение сред хората. Точно каквото виждаме у нас в последно време.

Политическо насилие и репресии.

Ограничаване на протестите, преследване на опозицията, изхвърляне на всички опозиционни партии от изборите – за всеки случай. Целият държавен апарат – институции, служби, съдебна власт, съучастват на диктатурата. Растат забраните, заплахите и ограниченията за всички граждани“, заявява Денков.

„Някои прилики с България ви се виждат случайни? Не вярвам в случайните съвпадения. Но вярвам, че ще трябва много повече от пропаганда и лъжи, за да се пречупят и подчинят българските граждани, свикнали вече да живеят, работят и пътуват свободно и в мир. Като всички други европейци“, пише още председателят на ПГ на „Продължаваме промяната“.