В епоха, в която думата „солидарност“ често звучи като кух лозунг, а „кауза“ се размива в шумния поток на новините, понякога се появяват хора, които ни припомнят първоначалния ѝ смисъл. Личната история на Григорий Пивоваров с позивна „Евреин“ е точно такава. Не защото е необичайна за войната, а защото е необичайно човешка.
Февруари 2014 г. Барселона
Григорий – израелски гражданин, бивш войник от ЦАХАЛ и работещ в сферите на туризма и клубната сцена – получава обаждане от Киев. Стар приятел, медик на Майдана, иска помощ: „Бивш военен си, уличен побойник, не се страхуваш от кръв. Трябват ми момчета за евакуация на ранени.“ Пивоваров не чака второ обаждане и на 18 февруари е в Киев. Същата нощ на барикадата на улица Хрещатик, когато горят БТР-и на самоотбраната. На другата сутрин го изнасят контузен. Не се връща в Барселона.
11 години по-късно той е щаб-сержант, раняван четири пъти, носител на ордена „За мъжество“, медал „Богдан Хмелницки“ и два медала „За храброст“ – последният връчен лично от Володимир Зеленски. До ноември 2025 г. командва 2-ра щурмова рота на 24-ти отделен щурмови полк „Айдар“. На последната ротация в Сумска област предходните раняввания го изваждат от строя; поема дейността по привличане на нови кадри в полка.
От 2017 г. насам е подал шест заявления за украинско гражданство. Шест отказа
Пътят му към „Айдар“ минава през събитията на Майдана. След като Янукович бяга към Москва, той се включва в студентското движение, поискало назначаването за министър на образованието на Сергий Квит – ректор на Националния университет „Киево-Могилянска академия“. Запознава се с италиански доброволец от 33-та сотня на Самоотбраната на Майдана.
Когато групата на италианеца попада в току-що създадения батальон „Айдар“ през пролетта на 2014 г. Пивоваров тръгва с него. Пристига на 19 май 2014 г. По онова време „Айдар“ е първият доброволчески батальон, включен формално в структурата на ВСУ – 24-ти отделен териториален батальон с 300–400 души, повечето от които са активисти от Майдана.
Войната в Донбас го заварва без украински документи. В края на 2014 г. италианският командир загива на 3-ти контролно-пропускателен пункт, докато „Айдар“ извежда блокиран отряд от Виницката национална гвардия. Пивоваров временно минава в 93-та отделна механизирана бригада – в спецгрупа към танковия батальон под командването на Дмитро Кошченко („Кошчий“), като свръзка между „Десен сектор“ и бригадата.
Командирован е в 7-и батальон оперативно назначение
През 2014 г. участва в боевете за Щастя, Луганска област – операция, в хода на която на 14 юни „Айдар“ поема контрола върху града и прогонва т.нар. ЛНР. През февруари 2016 г. се оформя официално като боец на ВСУ по Закона за чужденците.
Оттам започва да расте по щат: пехотинец, стрелец на КПВТ на БТР, гранатометчик, командир на отделение, главен сержант на взвода след първия щурм на Павливка през май 2022 г., командир на взвод след 3-дневен щурм по време на обсадата на Бахмут през есента на 2022 г., и временно командващ 2-ра рота от пролетта на 2023 г. до ноември 2025 г.
Профилът на Ukrainian Jewish Encounter за него потвърждава ротациите на полка във Волноваха, Мариупол, Вугледар и Бахмут през първите 18 месеца на пълномащабната война. Самият Пивоваров добавя оперативен детайл за есенните боеве срещу частната военна компания „Вагнер“ по линията Кадем при Бахмут – „просто месомелачка“, спомня си той.
Командирът на полка е Олександр Коваленко („Хук“), Герой на Украйна – едно от двете отличия с тази титла, връчени на хора от формированието през 2022–2023 г. През 2018 г. именно Коваленко изнася Пивоваров от позиция, върнал се е да командва боя и сам е получил осколочно нараняване.
„Той ми спаси живота неведнъж“, казва Пивоваров. По думите му Коваленко е изминал пътя от обикновен войник до командир на полка.
Структурата на „Айдар“ се променя успоредно с кариерата на разказвача
От доброволчески батальон към 10-та планинско-щурмова бригада (2016 г.), оттам в 53-та отделна механизирана бригада (края на 2016 г.), след това в 5-та отделна щурмова бригада (края на 2022 г.). През август 2025 г. напуска 5-та след създаването на новия род войски – Щурмови войски на ВСУ. На 12 декември 2025 г. официално се преобразува от батальон в 24-ти отделен щурмови полк.
В момента действа съвместно с 33-ти щурмови полк по линията Гуляйполе в Запорожка област, разполагайки щурмови групи, артилерия и дронове срещу руското настъпление в района.
„Айдар“ остава една от частите, които врагът третира с особен интерес: освободените от плен айдаровци, по думите на Пивоваров, се броят на пръсти. Сам той посочва най-тежкия си момент – Кадем, край на Бахмут, есента на 2022 г., срещу Вагнер. „Който казва, че не се страхува, лъже. Просто трябва да насочиш страха.“
До момента въпросът за украинското му гражданство остава без решение.
Заявленията, които подава – по едно през 2017, 2018, 2019 и 2020 г. – са отхвърлени заради промени в биографичните данни и дребни формалности.
Иска да се занимава с туризъм и да популяризира историята на Украйна – както пред чужденците, така и за тийнейджърите в страната. „За да направиш хората патриоти, не е нужно да крещиш големи лозунги. Просто трябва да им покажеш държавата им.“
Мнозина разглеждат войната в Украйна предимно през призмата на геополитиката – като сблъсък на интереси, стратегии и сфери на влияние. Но зад тези абстрактни за мнозина понятия стоят конкретни хора и човешки съдби. Хора като Пивоваров, за които войната не е диаграма или анализ, а ежедневие. Избор. И отговорност. Към свободата, към принципите си, към бойните си другари. И към онова чувство за справедливост, което не признава граници.
И може би именно това е най-важният урок от това интервю. Че в крайна сметка историята не се движи само от държави и армии, а от индивидуалния избор. От онези моменти, когато казваш „отивам“, вместо „оставам“. „Помагам“, вместо „това не е моя работа“.
В свят, който все по-често изглежда циничен и уморен, подобни истории имат значение
Не защото предлагат лесни отговори, а защото напомнят, че изборът все още съществува. И че понякога една „случайност“ стига, за да промени не само нечий живот, но и посоката на самата история.
Източник: FrontlineMntr
