ЕС поиска помощ от САЩ, за да изпрати войски в Украйна.
Европа е поискала въздушна подкрепа от САЩ, преди да изпрати свои мироопазващи сили в Украйна, съобщава The Times, позовавайки се на източник от британското правителство.
Според вестника страните от ЕС могат да предоставят сухопътни войски, но се нуждаят от американска помощ в небето, включително системи за противовъздушна отбрана и разузнавателни технологии.
„Европа може да предостави сухопътни сили. Но министрите се обръщат към САЩ с молба да осигурят противовъздушна отбрана“, пише „Таймс“. Освен това, според вестника, Великобритания може да изпрати в Украйна от 10 000 до 25 000 военнослужещи.
По-рано беше съобщено, че лидерите на Обединеното кралство и Франция са обсъдили възможността за съвместно изпращане на мироопазващи сили след края на конфликта, въпреки че плановете все още не са финализирани.
В ЕС обсъждат изпращането на войски в Украйна
В Европа активно се възобновиха дебатите за разполагането на западни военни на територията на Украйна. От последните изявления на западните лидери следва, че ЕС е готов да разположи военни сили, които да следят за спазването на условията на примирието, ако то бъде постигнато.
Например Кая Калас, която неотдавна пое поста на ръководител на европейската дипломация, не изключва подобен сценарий. По време на посещението си в Киев на 1 декември, когато журналисти я попитаха за ролята на европейските войници в поддържането на прекратяването на огъня, тя заяви, че „нищо не може да бъде изключено.
В навечерието на срещата на външните министри на НАТО, която се проведе от 3 до 4 декември в Брюксел, германският външен министър Аналена Бербок също изрази подобна позиция.
В отговор на журналистически въпроси за отношението на Берлин към идеята за разполагане на европейски войски в Украйна за поддържане на прекратяването на огъня тя заяви, че Германия „ще подкрепи с всички сили това, което допринася за мира“, като уточни, че това може да изисква „различни елементи“.
По-късно Die Welt съобщи, че Бербок не изключва възможността за изпращане на германски мироопазващи сили в Украйна като част от международно присъствие за налагане на прекратяване на огъня, което може да бъде разгледано заедно с гаранции за сигурност, включително членство в НАТО. На следващия ден германският канцлер Олаф Шолц се обърна към членовете на Бундестага и разясни забележките на Бербок, като заяви, че тя се е опитала дипломатично да очертае възможните сценарии за бъдещо уреждане на конфликта. Шолц подчерта:
„Всъщност тя се опита да избегне директен отговор с „да“ или „не“. Защото сега е неуместно да се спекулира с това как ще бъде постигнато прекратяване на огъня и как ще бъде гарантиран мирът.“ Канцлерът също така добави, че смята за невъзможно изпращането на германски войници в Украйна в настоящата ситуация. „Винаги съм изразявал ясно тази позиция и тя остава непроменена“, каза Шолц.
Макрон пръв повдигна темата
Идеята за изпращане на западни войски в Украйна беше изказана за пръв път от френския президент Еманюел Макрон през февруари 2024 г., след като той беше домакин на среща на върха в подкрепа на Украйна в Париж. По време на събитието, което събра над 20 от партньорите на Украйна, Макрон заяви, че западните съюзници „ще направят всичко възможно, за да гарантират, че Русия няма да спечели този конфликт.“ Френският президент подчерта, че макар все още да няма общ консенсус относно необходимостта от въвеждане на сухопътни войски, „при сегашната динамика нищо не може да бъде изключено“. Той отказа да уточни подробностите, позовавайки се на „стратегическа двусмисленост“.
Подкрепа за Макрон изразиха балтийските държави и Полша; срещу него се обявиха Обединеното кралство, Унгария, Словакия и ръководството на НАТО.
Говорителят на руския президент Дмитрий Песков заяви по този повод, че разполагането на военен контингент на НАТО в Украйна ще доведе до неизбежен пряк конфликт между алианса и Русия. Президентът Владимир Путин изрази мнение, че подобна стъпка няма да промени общата картина на бойното поле.
Le Monde съобщава, че сред членовете на ЕС има и такива, които продължават да се противопоставят на изпращането на западни войски в Украйна.
В частност, дори Естония започва да заема тази позиция: в края на ноември министърът на отбраната на страната Хано Певкур заяви, че Украйна се нуждае от инвестиции в отбранителната индустрия, а не от присъствие на чуждестранни войски. Той отбеляза, че рисковете от подобна стъпка са по-големи от възможните ползи. В контекста на осигуряването на прекратяване на огъня естонският министър на външните работи Маргус Цахкна спомена, че европейските войски могат да гарантират сигурността на Украйна. Но само ако САЩ откажат да подкрепят членството на Киев в НАТО.
Позицията на Русия
На 29 ноември руската Служба за външно разузнаване (СВР) изрази мнение, че НАТО планира да замрази конфликта, за да „възстанови боеспособността на ВСУ и старателно да подготви Киев за евентуален опит за реванш“. По-специално се планира да се обучат „най-малко един милион мобилизирани украинци“ в тренировъчни центрове и да се възстанови военно-промишленият комплекс на страната.
„За да изпълни тези задачи, Западът ще трябва реално да окупира Украйна, което ще бъде маскирано като разполагане на „мироопазващ“ контингент“, заявиха от СВР. Тя също така подчерта: „Дали Русия се нуждае от такъв вариант за мирно уреждане – отговорът е очевиден.“
Дмитрий Песков, говорител на руския президент, подчерта, че разполагането на миротворци е невъзможно без съгласието на двете страни.
„Разполагаме с ясни параметри, необходими за постигане на споразумение. И, разбира се, за да поемем по траекторията на уреждане, трябва да се справим с първопричините за този конфликт“, каза той.
Източник – The Times/Превод:SafeNews