Нова формула за минималната работна заплата се обсъжда между държавата, бизнеса и синдикатите. Четири показателя – покупателна способност, ниво на заплатите, ръст на възнагражденията и производителност на труда се очаква да участват при определянето на МРЗ от 2027 г.
Според икономисти обаче предстои сериозен спор за тежестта им и дали новият модел ще доведе до по-справедливо заплащане.
„Положителна е посоката, в която се върви, и най-вече фактът, че става дума за индикатори, които да подпомагат определянето на минималната заплата, а не за автоматична формула, каквато действаше досега.Така е заложено и в европейската директива, която ние се опитваме да имплементираме вече четири години. Сега измисляме нови критерии, които не присъстват в тази европейска директива, с цел да се постигне някакъв социален диалог в страната“, каза изпълнителният директор на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев.
По думите му в европейската директива ясно е записано, че тези показатели трябва да се използват като референтни стойности, които да помогнат на политиците да определят адекватен размер на МРЗ.
„Не можем да разчитаме на някакви формули, които биха могли да бъдат изкривени във времето и които не взимат адекватни референтни стойности“, допълни той.
Икономистът Никола Филипов също смята, че досегашната формула е трябвало да бъде променена.
„Тя беше направена по изключително грешен начин, който създаде доста омагьосан кръг на повишаване на МРЗ, което беше доста вредно“, заяви Филипов.
Според него избраните четири показателя са правилни, но предстои сериозен спор за тяхната тежест.
„За мен оптималното би било с по-голямо тегло да влезе производителността на труда – това е основният фактор, който определя колко заплащане трябва да получава един работник“, обясни икономистът.
По думите на Михаил Кръстев при изработването на новата методология не трябва да се забравя основният принцип – жизненият стандарт не може да бъде повишен единствено чрез административни решения и формули.
„Това ще стане с развитие и стимулиране на бизнеса. Бизнесът иска да дава по-високи заплати и да произвежда повече, но това няма да стане през решения в Кодекса на труда, а чрез развитие на бизнес средата в страната“, категоричен бе той.
Според Никола Филипов определянето на МРЗ дори с четирите избрани индикатора остава твърде опростено. По думите му е необходимо да бъдат добавени и други фактори, които да позволят по-прецизно определяне на минималното възнаграждение.
Той даде пример с различията между отделните сектори и региони.
„Интересен факт е, че МРЗ се характеризира с доста голяма разлика на географски и икономически принцип. Например в сектора на хотелиерството и ресторантьорството МРЗ представлява 70%, докато в IT сектора е 20%. Отделно в Благоевград примерно 70% от хората работят на МРЗ, а в София – 20%“, обясни икономистът.
SafeNews припомня, че докато от КТ „Подкрепа“ настояват доходите на най-нископлатените работници да бъдат защитени и във формулата да се включи издръжката на живот, работодателите предупреждават, че прекомерното повишаване на минималното възнаграждение може да демотивира хората да повишават квалификацията си.
Източник: NOVA NEWS
