Окситоцинът, известен също като „хормон на любовта“, е естествен хормон, произвеждан в хипоталамуса на мозъка, който е отговорен за чувства като любов , удоволствие и ангажираност. Научните изследвания показват, че този естествен химикал също играе критична роля в други когнитивни процеси, включително учене и памет. Сега ново проучване хвърля светлина върху това как окситоцинът влияе на паметта, проправяйки пътя за разработването на нови лечения за деменция.

Екип от учени от Токийския научен университет изследва ролята на окситоцина

за подобряване на паметта при мишки. По-конкретно, той изследва как активирането на неврони, произвеждащи окситоцин, в специфична област на мозъка може значително да подобри способността на животните да разпознават обекти с течение на времето. Тяхното изследване осигурява по-задълбочено разбиране на ефектите на хормона върху мозъка и неговия потенциал като терапевтичен агент.

„По-рано предположихме, че окситоцинът може да бъде нов кандидат-терапевтичен агент за деменция въз основа на проучвания, използващи миши модел на болестта на Алцхаймер . За да проучим това по-нататък, в това проучване изследвахме ролята на ендогенния окситоцин в когнитивната функция на мишките“, казва Акийоши Сайто, професор в Токийския научен университет.

Изследователите активираха окситоциновите неврони в паравентрикуларното хипоталамусно ядро ​​ на мозъка и наблюдаваха техния ефект върху когнитивното представяне чрез нов тест за разпознаване на обекти, който се използва за оценка на функцията на паметта. Изследователите установяват, че активирането на тези неврони има дълбок ефект върху дългосрочната памет за разпознаване на обекти , въпреки че не променя краткосрочната пространствена памет в теста с Y-лабиринт.

Едно от най-важните открития на изследването е идентифицирането на супрамамиларното ядро ​​като критичен регион, където окситоцинът улеснява процесите на паметта. Активирането на окситоциновите неврони в паравентрикуларното хипоталамусно ядро доведе до повишена активност в супрамамиларното ядро и зъбчатия гирус, част от хипокампуса – известен с ролята си при формирането на спомени. Това предполага, че ефектите на окситоцин върху паметта се медиират чрез специфични невронни пътища, свързващи паравентрикуларното хипоталамусно ядро със супрамамиларното ядро.

Това изследване е новаторско в демонстрирането на участието на окситоцин в паметта за разпознаване на обекти, хвърляйки светлина върху по-широките когнитивни функции на хормона.

„Има широко признато убеждение, че деменцията има тенденция да прогресира по-бързо в среда, в която хората изпитват самота или социална изолация “, отбелязва изследователят.

„Научната основа на този феномен обаче остава до голяма степен неизвестна.

Нашето изследване се стреми да изясни критичната роля на стимулираща среда, която активира окситоцин в мозъка, като потенциално смекчава прогресията на деменцията“, добави той.

Изследването бележи важна стъпка към разбирането на ролята на окситоцина в мозъка и разработването на лечения, насочени към подобряване на когнитивната функция и забавяне на прогресията на заболявания като болестта на Алцхаймер.

Източник: Studyfinds /Превод SafeNews
За още актуални новини: Последвайте ни в Google News
Още новини четете в категория Свят