Заводът за автомобилни кабели в Мездра окончателно затваря врати до края на април. В ход е процедура за масови съкращения. Това е огромно напрежение за трудовия пазар в Северозапада.

Заводът е собственост на японска компания. Тя го затваря заради високите производствени разходи и бързо нарастващата стойност на труда у нас.

Част от производството се мести в Молдова, където минималната работна заплата е под 500 лева, а останалата – в Румъния. Халетата се опразват, а оборудването се изнася към други страни, включително Молдова. В предприятието работят 950 души от областите Монтана, Враца и Плевен.

В най-добрите си времена мездренският филиал на германско–японската компания е хранел две хиляди души от три области – Плевен, Враца и Монтана, в момента са стотина.

Анелия Петкова е освободена през септември и все още си търси работа.

„Мъчно ми е за завода по простата причина, че това са почти десет години. Бяхме свикнали, другото, което беше, те ни осигуряваха превоз безплатен към работното място, което беше много удобно за нас“, разказва тя.

Повечето ѝ колеги са се съгласили да си тръгнат по взаимно съгласие срещу обезщетения от няколко заплати, а масовите съкращения са обявени буквално преди дни за последните 280 работници и служители.

„Не всички са потърсили съдействие в Бюрата по труда, имаме информация, че са започнали директно друга работа, но път тези, които са потърсили съдействие, са от цялата Северозападна България“, заяви Владимир Петков, директор на Бюро по труда – Мездра.

Йохан Попов е сред малкото, които ще продължат да работят към фирмата дистанционно.

„Тук по-скоро за района е безнадеждно, виждате, че Мездра опустява, това беше най-големият работодател за района. Даваше хляб на много хора, но нищо не се направи по въпроса и предполагам, че най-големият виновник, както винаги, си е държавата. Те гледат където им е по-изгодно“, казва той.

Донякъде глътка въздух е, че заводите с аналогично производство във Враца и Ботевград наемат с предимство освободените от Мездра.

Източник – bTV