Първият предизборен дебат в предаването „Тази сутрин“ на bTV  се проведе на тема „Здравеопазване и социални грижи“.

Дебатът се фокусира върху една от най-чувствителните теми за българите – достъпността и цената на лечението, както и подкрепата за пенсионери и уязвими групи.

За участие са поканени всички парламентарно представени партии, както и тези политически сили, които според социологическите проучвания на агенциите са над или близо до 4-процентната бариера за влизане в 52-рия парламент на изборите на 19 април.

Според последните данни на „Алфа Рисърч“ и „Маркет Линкс“, пет политически формации ще влязат в Народното събрание, като борбата сред малките партии остава оспорвана.

В дебата участват представители на партии, които приеха поканата за безплатно участие. Редът на изказванията бе определен чрез жребий:

• д-р Десислав Тасков (БСП)
• Георги Георгиев („Възраждане“)
• Деница Сачева (ГЕРБ-СДС)
• д-р Любиша Блажевски („Величие“)
• д-р Влатко Глигоров („Прогресивна България“)
• Цветелина Колева („Алианс за права и свободи“)
• д-р Александър Симидчиев (ГЕРБ-СДС)

Най-големите провали в здравеопазването и социалната система

Първият въпрос към участниците беше за най-сериозните проблеми в здравеопазването и социалната система, както и за мерките, които биха предприели още през първата година.

д-р Десислав Тасков от БСП посочи, че основният проблем е превръщането на здравната система в пазарна структура:

„И това го допуснахме всички в последните години. Допусна го и държавата с абдикацията си от сектор здравеопазване. Следствие от всичко това е проблемът с достъпа до лечение, с неконтролируемите печалби, които се получават на гърба на пациента от обществения ресурс. И всичко това води до едно недоверие към цялата система и неудовлетворение от другата страна на медицинските специалисти.“

Георги Георгиев от „Възраждане“ се съгласи с Тасков:

„Редица правителства от 2000 г. насам превърнаха здравеопазването в една голяма далавера. Далавера, в която пациентът е превърнат в клиент, а самото здравеопазване – в търговия. Това е изключително жалко, защото здравеопазването е основен стълб на нашата държава.“

Като първа стъпка той предложи да се спре финансирането на частните болници с обществен ресурс, като болниците престанат да бъдат търговски дружества.

Деница Сачева от ГЕРБ-СДС подчерта, че проблемът е в финансирането на дейности вместо на качество:

„В двете системи – и в здравеопазването, и в социалния сектор, ние финансираме повече последствията, а не предотвратяваме тяхното случване. Основен проблем в здравеопазването е, че ние не финансираме качество, а финансираме дейности. И това стимулира количеството, а не качеството.“

Тя добави, че е необходим строг контрол и широко използване на информационните технологии.

Корупция и регионално разпределение

д-р Любиша Блажевски от „Величие“ посочи, че корупцията и кражбата са най-големият проблем:

„Това трябва да го спрем един път за винаги и здравеопазването да тръгне напред. Както каза и госпожа Сачева, тази здравна карта вече един път трябва да заработи. Не може 80% от болниците да са концентрирани в големите градове – София, Пловдив, Варна, Бургас. Областните болници държавата трябва да обезпечи финансово, защото те са гръбнака на спешността.“

Той даде пример с болница „Света Анна“ във Варна, където вече са закрити три отделения заради липса на средства и специалисти.

д-р Влатко Глигоров от „Прогресивна България“ смята, че спирането на националната детска болница е друг голям провал:

„Ако погледнем малко по-широко, ще видим всички тези проблеми, които колегите споменаха. Сериозен проблем е насочването на повечето средства към болниците и лечението, вместо към превенция, профилактика и ранна диагностика, което допълнително оскъпява системата.“

Той добави, че е важно да се спре изтичането на средства от НЗОК, включително и по линия на обществените поръчки в болниците.

Подкрепа за лекарите и общинските болници

Цветелина Колева от АПС настоя за цялостна реформа:

„Трябва да се обърне внимание на хората, които са на първа линия. Да се мотивират младите лекари, лекарите да останат в България. Държавата лансира частните клиники, нямам нищо против тях, но нека да се обърне внимание на общинските и държавните болници в малки населени места.“

По думите ѝ лечебните заведения в България са около 300, но не са равномерно разпределени.

д-р Александър Симидчиев от ПП-ДБ смята, че основният проблем е липсата на съвместна работа и общи цели:

„Най-големият провал, и той не е от тази година, а от доста време насам, е фактът, че не можем да работим заедно, за да постигаме общи цели. Преди две години направихме обща консенсусна здравна стратегия, след което тя беше сложена в едно чекмедже.“

Той добави, че проблемът не е във формата на собственост на болниците, а в концентрирани икономически интереси, които изкривяват системата.