В интервю за БНР проф. Марин Паунов, преподавател в УНСС, почетен член на Европейска асоциация по приложна психология и автор на книгата Икона или карикатура: Бесове и сенки в ценностите на съвременните българи, заяви, че в България липсва истинско общество в класическия смисъл на понятието.

„Завистливият индивидуализъм“ като основен проблем

Според него една от най-сериозните и деструктивни ценности в българския национален характер е т.нар. „завистлив индивидуализъм“.

„Тази наша завист е забелязана от абсолютно всеки българист или човек, който се е занимавал по-дълбоко или по-научно с особеностите на нашия национален характер през последните 100-150 години. Няма изследовател, който да не е забелязал тази наша особеност“.

По думите му именно тази характеристика пречи на изграждането на истинско обществено единство и чувство за принадлежност към общност.

„Ние сме една съвкупност от семейни или приятелски клъстери, в рамките на които сме способни на някакво приятелство, но не можем да изградим тези обществени нишки, които да ни сплотят и да изградим онова чувство за НИЕ, което ще ни направи истинска общност и което ще ни позволи заедно да постигнем неща, които по този начин, който е в момента, не можем да постигнем. Всички други са ТЕ. Завиждаме на всички други, не приемаме гледната точка на другите“.

Липсата на работещи институции задълбочава проблема

Проф. Паунов е категоричен, че институциите в страната не функционират по начина, по който обществото очаква от тях. Според него трудно може да бъде посочена сфера, в която да липсват сериозни и дълбоки проблеми.

„Това е порочен кръг. За да се промени нещо в тази ценностна ориентация и изобщо националния характер на българина, който е доста деструктивен, трябва да има опит за целенасочено въздействие върху изграждане на ценности. А тези опити трябва да ги осъществят властови центрове, които имат такава възможност, обаче те или не могат, или не искат да осъществяват такива въздействия, а и не на последно място, защото и те са съставени от българи. И управляваните стават или все по-цинични, или все по-отчаяни, или все по-нагли. Този омагьосан кръг може да се разкъса единствено и само от самите хора, от това, което наричаме народ. Ако достатъчно им омръзне, ако им прикипи дотолкова, че да решат, че вече не може така, може да очакваме нещо по-добро като развитие“.

Миналото като източник на надежда

Въпреки критичната си оценка за настоящето, проф. Паунов подчертава, че България има забележително историческо наследство, което не бива да бъде пренебрегвано.

„Имаме едно забележително минало. Надеждата ми е, че това минало все още някъде мъждука из гените ни и има хора, които усещат, че нещо дълбоко не е наред в нашата съвременност от гледна точка на ценности, култура, социални реакции и т.н.“.

Кои са пътищата за промяна на ценностите

Според него съществуват няколко основни механизма, чрез които може да се оказва влияние върху ценностната система на обществото. Сред тях той посочва семейството, религиозните общности, образованието и медиите като най-важните фактори за формиране на обществените нагласи и поведение.

Рекордно високо недоверие между хората

Друг сериозен проблем, който проф. Паунов откроява, е генерализираното недоверие между българите.

„Това недоверие – генерализираното, общото, се изразява в рекордни нива на недоверие към всякакви институции – към здравеопазване, към образование, съдебна система, полиция. По тези недоверия ние сме на първо място в Европа. Степента, в която го изживяваме това недоверие, е уникална. Като се комбинира и със „завистливия ни индивидуализъм“, картината не е много положителна“.

По думите му съчетаването на силно обществено недоверие със завистлив индивидуализъм създава изключително неблагоприятна среда за развитие и сплотяване на обществото.

Рискът от обезличаване

Професорът предупреждава, че ако тези негативни тенденции продължат да се задълбочават, страната може да се изправи пред процес на обезличаване, при който ще отслабват както обществените връзки, така и усещането за обща национална посока.

Европейският опит като „светъл лъч“

Наред с тревожните тенденции, проф. Паунов вижда и основания за умерен оптимизъм. Според него все повече българи имат възможност да пътуват, работят и общуват с хора от други европейски държави, което разширява техния мироглед и създава възможност за положителна промяна.

„Виждаме какво има там, какво е постигнато. Това е светъл лъч“.

По думите му именно досегът с различни обществени модели и успешни практики може да помогне за преосмисляне на част от нагласите и за постепенно укрепване на доверието, солидарността и чувството за общност в българското общество.