Бившият заместник-министър на отбраната и основател на Софийския форум за сигурност Йордан Божилов коментира променящия се характер на войната, навлизането на дроновете и изкуствения интелект на бойното поле, хибридните заплахи, необходимостта от нова система за реакция в България, както и мястото на страната ни в НАТО и европейската архитектура за сигурност.

„Войната променя радикално начина, по който се водят бойните действия, а навлизането на дроновете и изкуствения интелект, както и разрастването на хибридните заплахи, изискват България да изгради нова система за реакция“, каза той в интервю на Дарик.

По думите му светът навлиза в поредна голяма революция във военното дело, която променя не само средствата, но и самия начин на водене на война. Наред с традиционните военни действия все по-голямо значение придобиват хибридните средства за постигане на политически цели.

„Ние сме в, бих казал, поредната голяма революция във военното дело, което променя начина на водене на война, средствата на водене на война. В същото време виждаме, че постигане на политически цели става не само с военни средства, но също така и с хибридни. Това ще бъде една от новите тенденции също. От тази гледна точка светът става доста по-несигурен. Рисковете са по-многобройни, по-трудно ще се справяме. Затова подготовката на страната, подготовката на хората, готовността да се отразят всички рискове е ключово“, заяви Божилов.

Той обърна внимание, че именно при хибридните заплахи България все още няма достатъчно ясна система за действие

При класическа военна заплаха отговорностите са относително ясно разпределени между Министерството на отбраната и Българската армия, като страната разчита и на съюзническите ангажименти в НАТО и ЕС. При хибридна атака обаче не винаги е ясно нито кой стои зад нея, нито коя институция трябва да поеме водещата роля.

„Това е един много голям спектър от проблеми и за съжаление ние в България нямаме начин за справяне с такъв вид рискове. Защо го казвам това? Ако вземем класическата военна заплаха, там е ясно – Министерство на отбраната, българската армия, имат изградени начини на действие, ние сме в НАТО и в Европейския съюз, там действат съответните ангажименти на нашите съюзници към нас. Тоест тази военната част като че ли е ясна. Не е ясна тази ситуация, при която ние не знаем кой стои зад една атака срещу нас, по какъв начин и какви са преследваните цели, а тези атаки могат да бъдат изключително разрушителни. Ние не знаем кое министерство трябва да действа – отбраната, вътрешното министерство, ДАНС, т.е. трябва да направим първо системата за действие при хибридни заплахи“, посочи Божилов.

Според него една от най-съществените промени на бойното поле е свързана с масовото използване на безпилотни летателни апарати. Тяхната относително ниска цена и възможността им да проникват практически навсякъде променят представите за защитата на военни позиции, техника и инфраструктура.

„Тези дронове, които са евтини, които проникват навсякъде, за тях няма преграда, няма къща, няма траншея, няма танк, не може да се скриете от тези дронове. Украйна тази година би трябвало да произведе към 5 милиона дрона и предвижда да ги използва. Русия по същия начин изключително много ускори производството си“, каза той.

Божилов смята, че масовото използване на дронове вече поставя под въпрос ролята на традиционната военна техника на бойното поле.

Като пример той посочи танковете, самолетите и корабите

„Никой вече няма да излезе на бойното поле с танк да тръгне в директна атака. Няма танк, който да устои на един дрон, който е от типа боен дрон, дрон-камикадзе. По същия начин стои въпросът и със самолети, и с кораби. Вижте какво стана с корабите. Русия беше най-голямата черноморска военноморска сила. Тя не може да използва своите кораби именно заради дронове“, коментира експертът.

На този фон той подчерта и значението на съюзническите ангажименти на България. Според него страната трябва да демонстрира последователна позиция като член на НАТО и ЕС, тъй като защитата по член 5 не представлява автоматичен механизъм, а изисква политически решения от държавите членки.

„Нашата национална сигурност, нашата отбрана са пряко свързани със сигурността в рамките на НАТО и в рамките на ЕС. Ние не можем да даваме различни сигнали, защото в крайна сметка, когато става въпрос за защитата на някой член на НАТО, тази защита няма да дойде като автоматично действие. За тази защита трябва да гласуват държавите. Те трябва да задействат и наречения член 5. И ние задължително трябва да даваме сигнали на страна, която е ясен, убеден член на ЕС, за да може по този начин да действат и нашите съюзници спрямо нас“, заяви Божилов.

Войната в Украйна

По отношение на войната в Украйна той коментира, че Русия не е успяла да постигне първоначалните си цели и в момента и двете страни търсят възможности за промяна на ситуацията чрез действия на бойното поле. Според него обаче възможностите за големи пробиви са ограничени от огромната концентрация на дронове и сензори.

„Очевидно Русия не може да постигне началните си или крайните си политически цели и затова сега сме в една ситуация, в която и двете страни търсят възможности за постигане на повече на бойното поле. Това обаче има своите ограничения – основно това са дроновете, евтини, но цялото бойно поле на практика е наситено с дронове, сензори, т.е. нищо не може да мръдне, без да бъде поразено“, каза той.

Божилов не очаква скорошен край на войната. По думите му дори евентуално спиране на бойните действия не би означавало непременно трайно решение на конфликта.

„Доколко едната или другата страна могат да постигнат целите по този начин, ние ще видим. За мен, за съжаление, краят на войната не е близък. Най-малкото не е близко крайното решение на конфликта. Може да мислим за някакви варианти, които са спиране на военни действия, но всяко едно спиране на военните действия, това няма да бъде устойчиво. Винаги може да се очаква подновяване“, заяви основателят на Софийския форум за сигурност.