Управленската програма на министър-председателя Румен Радев поставя редица амбициозни цели, но не дава достатъчно ясни отговори как точно те ще бъдат реализирани. Около тази оценка се обединиха политолозите проф. Росен Стоянов и доц. Милен Любенов в ефира на предаването „Денят ON AIR“ по Bulgaria ON AIR. В разговора двамата анализираха основните предизвикателства пред кабинета, сред които външната политика, националната сигурност, съдебната реформа, борбата с корупцията и бюджетът.

Риск от разочарование сред гражданите

Според проф. Росен Стоянов представената управленска програма предизвиква скептицизъм именно заради отсъствието на достатъчно конкретни механизми за изпълнение. По думите му в документа преобладават общите намерения и политическите послания, докато липсва подробен план, който да показва как поставените цели ще бъдат постигнати.

„Тази програма е изпълнена с апели, а не с конкретика. Няма стъпки, екшън план“, подчерта анализаторът.

Доц. Милен Любенов от своя страна обърна внимание на високите очаквания, които обществото има към управляващото мнозинство. Според него подкрепата за кабинета до голяма степен се обяснява с отсъствието на убедителна политическа алтернатива. Именно поради тази причина той смята, че опозиционните формации трябва да намерят начин да се обединят около общ политически проект.

По думите му, ако подобно обединение не се случи, е възможно политическата картина и изборните резултати да останат практически непроменени.

Проф. Стоянов предупреди и за друг потенциален проблем пред правителството – разочарованието на гражданите, ако обещаните промени не започнат да дават резултат в разумен срок. Особено важна в това отношение ще бъде борбата с корупцията, където обществото очаква видими действия, а не само политически декларации.

Ако в средносрочен план кабинетът не успее да покаже конкретни резултати, високите очаквания могат бързо да се превърнат в обществено недоволство и спад на доверието към управляващите.

Иран и предизвикателствата пред националната сигурност

Друг основен акцент в разговора беше свързан с потенциалните заплахи от Иран и начина, по който българските институции реагират при подобни ситуации. Според проф. Стоянов държавата трябва да има много по-активен механизъм за следене и оценяване на сигналите, свързани с рискове за националната сигурност.

Той определи като проблематично обстоятелството, че българските институции могат да се окажат в ситуация да научават за потенциални заплахи от чуждестранни медии, въпреки че предварителна информация е постъпвала по дипломатически канали.

„Всяка една малка крачка в дипломацията, особено при криза, когато дойде до Министерството на външните работи, трябва да се оглежда педантично, а не да се чака чужда медия“, заяви той.

Доц. Любенов припомни атентата на летището в Сарафово през 2012 г., като подчерта, че подобни събития показват необходимостта от особено внимание към всички потенциални рискове. Според него към момента не може да се говори за пряка военна заплаха за България, тъй като евентуална ракета би трябвало да премине през въздушното пространство на Турция.

Това обаче не означава, че страната не е изложена на други рискове. Сред тях остават хибридните атаки, диверсионните действия и заплахите в дигитална среда. Именно киберпространството според проф. Стоянов също трябва да бъде разглеждано като част от общата картина на сигурността.

Необходим ли е Консултативният съвет за национална сигурност?

По въпроса за евентуалното свикване на Консултативния съвет за национална сигурност двамата политолози изразиха различни виждания.

Проф. Стоянов смята, че при подобно развитие на международната обстановка заседанието на съвета е необходимо и задължително, тъй като става дума за въпроси, които надхвърлят рамките на ежедневната политика.

Доц. Любенов е на различно мнение и поставя акцента върху отговорността на управляващото мнозинство. Според него именно кабинетът трябва да формулира и представи ясна позиция по отношение на случващото се.

Той отправи критика и към липсата на достатъчно последователна външнополитическа линия спрямо Техеран, особено на фона на предоставянето на бази за американски самолети.

„Не знам каква е позицията ни по отношение на Иран. Няма ясна позиция от кабинета, но предоставяме база за американски самолети“, отбеляза Любенов.

Според него това поведение трудно се съчетава с част от предизборните заявки на Румен Радев, което поражда въпроси за последователността на политиката на правителството.

Съдебната реформа и бъдещето на съдебната власт

Сериозни въпроси бяха поставени и около съдебната реформа, както и около предстоящите номинации за Висшия съдебен съвет.

Проф. Стоянов изрази притеснение за посоката, в която може да се развие реформата, като обърна внимание не само на самите решения, но и на хората, които имат влияние върху премиера и неговото обкръжение.

По думите му сред съветниците около Румен Радев има фигури, които са били свързвани с бившия главен прокурор Иван Гешев. Именно това според него поставя допълнителни въпроси относно бъдещия състав на съдебните органи и начина, по който ще бъде разпределено влиянието в системата.

Политологът предупреди, че при липса на достатъчно прозрачност съществува риск премиерът да се превърне в център на еднолично разпределение на властовия ресурс.

Мафия, олигархия и реалните измерения на реформата

Доц. Любенов насочи вниманието към начина, по който управляващите използват понятията „мафия“ и „олигархия“ в политическите си послания. Според него между двете понятия има съществена разлика и тя не трябва да бъде пренебрегвана, когато се говори за конкретни политики и реформи.

Той постави под съмнение и възможността кабинетът да отчита като изпълнени цели, които са формулирани прекалено широко или неясно.

„Какво ти остава да правиш, ако за един месец обявиш, че си изпълнил програмата?“, попита реторично Любенов.

Така според него възниква опасност политическите обещания да бъдат представяни като постигнати резултати, без реално да са настъпили необходимите промени.

Бюджетът може да покаже по-добър резултат, но проблемите остават

В края на разговора двамата анализатори обсъдиха и състоянието на държавните финанси и очакванията за бюджетния дефицит.

Проф. Стоянов прогнозира, че бюджетният дефицит може да се окаже по-нисък от предварително заложения. Подобен резултат би дал възможност на управляващите да го представят като успех и доказателство за добро управление на публичните средства.

Според него обаче по-доброто краткосрочно изпълнение на бюджета не означава автоматично, че са решени структурните проблеми на публичните финанси. Пред кабинета ще останат сериозни предизвикателства и през следващата година, когато ще трябва да се намерят устойчиви решения, а не просто да се разчита на по-добри от очакваното текущи показатели.

Експертният капацитет ще бъде решаващ за кабинета

В крайна сметка според анализаторите един от ключовите фактори за бъдещето на правителството ще бъде неговата способност да привлича и задържа качествени експерти.

За да превърне заявките си в реални политики, кабинетът ще трябва да разполага с хора, които могат не само да формулират цели, но и да ги превръщат в конкретни действия, срокове и измерими резултати.

Именно това остава едно от големите предизвикателства пред управлението на Румен Радев – да премине от политическите заявки към реалното им изпълнение. Без ясни стъпки, последователна политика и видими резултати съществува риск високите обществени очаквания постепенно да се превърнат в разочарование.