България има проблем с бюджетния дефицит, но ситуацията не оправдава крайни прогнози и драматични оценки. Това заяви депутатът от ДБ Мартин Димитров, който коментира финансовото състояние на страната, риска от процедура по свръхдефицит и необходимите мерки за стабилизиране на публичните финанси.
Според него най-сериозният проблем в момента не е самият размер на дефицита, а липсата на последователна стратегия за неговото ограничаване
„Много е важно да се постави точна диагноза на ситуацията. Чертането на близо апокалиптична картина не е правилно. Има проблем с дефицита, но не можем да говорим за трагична ситуация“, заяви Димитров.
По думите му оценките за развитието на бюджета през следващата година дават основания за по-умерен подход и не съвпадат напълно с най-песимистичните прогнози.
Той отбеляза, че през последните седмици управляващите са лансирали различни идеи за ограничаване на разходите, но според него липсва обща рамка и предвидимост.
„Проблемът е липсата на конкретен план за действие. Виждаме отделни мерки, които се обявяват, след което се променят или оттеглят. Това създава усещане за несигурност“, каза депутатът.
Според Димитров преди държавата да прибягва до ново финансиране чрез заеми, трябва да бъдат направени реални стъпки за намаляване на разходите и ограничаване на бюджетния дисбаланс.
Като част от възможните решения той посочи реформи в държавната администрация и сектор „Сигурност“, включително преглед на незаетите щатни позиции и начина, по който се разпределят допълнителните възнаграждения.
„Има хиляди незаети щатни места, а средствата често се използват за бонуси. Това трябва да бъде реформирано и да има повече прозрачност“, заяви Димитров.
Той се обяви и срещу автоматичните механизми за увеличение на възнагражденията.
„Автоматизмите трябва да отпаднат. Всяко увеличение трябва да бъде обсъждано открито в рамките на бюджета“, подчерта депутатът.
Според него част от инфлационния натиск идва именно от прекомерните публични разходи през последните години
„Когато се теглят големи заеми и тези средства се наливат в икономиката, това увеличава търсенето и води до по-висока инфлация. Държавата също участва в покачването на цените“, коментира той.
Димитров защити и идеята първо висшите държавни длъжности да дадат пример при ограничаването на разходите.
„Първо трябва да започнем от депутатите и всички на висши държавни позиции. Това е знак за съпричастност към усилията за намаляване на дефицита“, заяви той.
По отношение на партийните субсидии той подкрепи вариант за постепенно намаляване, като според него трябва да бъде намерен баланс между икономии и запазване на независимостта на политическите партии.
В заключение депутатът подчерта, че страната трябва да насочи усилията си към ограничаване на дефицита под 3% още през следващата година и в перспектива да се стреми към балансиран бюджет.
Източник: БТВ
