Депутатите гласуваха процедурните правила, по които ще се приемат измененията в Конституцията. За процедурните правила бяха 107 народни представители, „против“ – 48, а един гласува с „въздържал се“.
Проектът на решение бе подкрепен от депутатите от ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ДПС. „Против“ бяха депутатите от „Възраждане“, „БСП за България“ и „Има такъв народ“.
В хода на разискването депутатите приеха редакционни поправки. С една от тях се дава право на всеки народен представител да прави писмени предложения за промени в Конституцията между първо и второ четене.
Редакционната поправка бе направена от председателя на Комисията по конституционни въпроси – Радомир Чолаков (ГЕРБ-СДС). Пленарната зала я подкрепи с 83 гласа „за“, пет – „против“ и 47 – „въздържал се“.
В проекторешението първоначално се предвиждаше изменения между първо и второ четене да бъдат правени с мнозинството, предвидено в разпоредбите на Конституцията. От една четвърт от народните представители. Радомир Чолаков предложи въпросната разпоредба да отпадне. Той подчерта, че конституционната практика е всеки народен представител да може да прави писмени предложения.
Депутатите отхвърлиха първоначално предложена от комисията по конституционни въпроси разпоредба. От първоначалния вариант на решението отпаднаха текстовете, с които предложенията, които не са подкрепени от три четвърти от всички депутати.
Според решението Народното събрание обсъжда и приема на три гласувания в различни дни Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията. Срокът за разглеждане на постъпилото предложение за изменение на Конституцията започва да тече от деня на внасяне на законопроекта, като се изключва времето, през което Народното събрание е във ваканция, пише още в приетите процедурни правила.
Според тях на първо гласуване законопроектът се разглежда, след като Народното събрание изслуша доклада на комисията. Законопроектът е приет на първо гласуване, ако за него са гласували три четвърти от всички народни представители, предвиждат правилата.
При новото разглеждане законопроектът се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички депутати, предвижда решението.
Между второ и трето гласуване не се правят предложения по текстовете, предвиждат още правилата. След второто гласуване комисията по конституционни въпроси представя текста за трето гласуване. Като тя може да прави само редакционно-технически поправки. Третото гласуване е предвидено да бъде в цялост и поименно. Законопроектът за промени в Конституцията ще се счита за приет на трето гласуване, ако за него са гласували две трети от всички народни представители, се посочва в решението.
В хода на разискванията Росен Желязков попита вносителите за възможните хипотези в така предложените правила, свързани с необходимото мнозинство от 180 народни представители.
Костадин Костадинов, председател ПГ „Възраждане“, заяви, че това, което е било изчетено, на практика нарушава Конституцията.
„Започваме със саботаж още в самото начало на един процес, добави депутатът. Според мен това предложение не трябва да се гласува сега в този му вид“, заяви Костадинов.
Надежда Йорданова от ПГ „Продължаваме Промяната – Демократична България“ отговори, че мнозинството от две трети е в отговор на конституционното изискване промените да бъдат гласувани с минимум две трети от народните представители.
„Започвате да пишете поправки в Конституцията, не можете да напишете процедурните правила, коментира Георги Свиленски от „БСП за България“.
Той настоя да се отложи тази точка и да се дадат три месеца за приемане на процедурни правила. Ние от БСП няма да подкрепим нито процедурните правила, нито опитите ви за промяна в Конституцията, каза Свиленски.
Радомир Чолаков посочи, че на два пъти е обърнал внимание, че това са правилата, приети от 43-ото Народно събрание. Чолаков отбеляза, че е факт, че винаги, когато се е променяла Конституцията, всеки народен представител е имал право да внася предложения за изменения. Той направи редакционно предложение в текстовете за възможността всеки народен представител да може да прави писмени предложения за промени.
