Ако Европа иска да има конкурентоспособна работна сила, тя трябва да даде урок на своите граждани: училището никога не свършва.
В продължение на години образователният път на човека беше прост. Когато са били малки, те са учили в училище под ръководството на учители. Човекът е получавал диплома или е преминавал професионално обучение и е използвал тези умения на работното място до пенсионирането си. Преквалификацията беше и е рядкост. Сега обаче технологичният напредък и променящите се нужди на промишлеността рискуват да изложат на риск европейската работна сила да не разполага с подходящи и навременни умения. Това може да струва скъпо на ЕС – и то точно когато той има смели екологични и цифрови планове.
В миналогодишната си реч за състоянието на Съюза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че бъдещата европейска конкурентоспособност зависи от „работна сила с подходящи умения“.
Неотдавнашната поява на генеративни инструменти за изкуствен интелект като ChatGPT, които могат да създават ново съдържание въз основа на подкана със спираща дъха скорост, оказва допълнителен натиск върху блока да преквалифицира своите работници. Сам Алтман, главен изпълнителен директор на производителя на ChatGPT – OpenAI, свидетелства пред Конгреса на САЩ, че чатботът ще „автоматизира изцяло някои работни места“, като същевременно ще създаде нови, „които според нас ще бъдат много по-добри“.
Сега започва надпреварата за предоставяне на уменията на хората, които са им необходими, за да се справят успешно с тази нова „горна граница“ на работното място.
„Адаптирай се или загивай“
За да отговори на това предизвикателство, в началото на май Комисията даде началото на така наречената Европейска година на уменията. Новите умения са също толкова важни в по-късен етап от живота, когато хората вече са на работа, колкото и в класната стая, заяви комисарят по заетостта Никола Шмит при откриването на годината, посветена на уменията.
„Трябва да имаме много отворена система за квалификация и преквалификация. Не можем да кажем: „Е, сега си квалифициран и това е всичко. Трябва да заявим: „Ами, уменията вече са част от нормалния трудов живот. Трябва да адаптираме капацитета си, уменията си постоянно“, заяви 69-годишният люксембургски социалист.
Цифровата компетентност е една от областите, в които Брюксел се опитва да впрегне финансирането и политиките си за преквалификация на хората, за да се преодолеят съществуващите пропуски в работната сила.
ЕС иска до 2030 г. да има 20 милиона специалисти в областта на информационните и комуникационните технологии, а в момента те са едва 9 милиона. За да обърне тенденцията, през април Комисията представи план за преодоляване на недостига на цифрови умения, като една от точките за действие е насочена към преквалификация на служителите през работно време. Миналата година един от инструментите на ЕС за иновации също си постави за цел да обучи 1 млн. души в по-напредналите, тежки за научните изследвания области на технологиите.
По-голямата част от работата за постигането на тези важни цели обаче ще падне върху плещите на други.
ЕС разчита на предложения от широка коалиция от компании, университети и други образователни институции, които да подкрепят ангажимента за придобиване на нови умения. Един от ключовите елементи на по-широкия пакет от мерки на ЕС в областта на уменията е Пактът за умения, който разчита на около 1500 членове от целия блок. По същия начин планът за технологични таланти стана реален едва когато компании като Intel обещаха да допринесат за специално разработени програми за обучение.
Наличието на тези образователни възможности е само първата стъпка към преквалификацията на хората дълго след като са напуснали формалното образование.
Една от най-големите пречки за преодоляване на обещанието на Европа за преквалификация е желанието на хората изобщо да се преквалифицират. Шмит признава този „проблем с начина на мислене“, като добавя:
„Не можеш да преквалифицираш лесно хората, ако има враждебно или негативно мислене. Хората задават въпроса: „Защо трябва да се преквалифицирам?“.
Работодателите, които са на първа линия в предизвикателството, могат да мотивират своите работници да се включат в непрекъснато обучение. „Както сте инвестирали в нови технологии, така трябва да инвестирате и в нов човешки капитал“, казва Шмит на работодателите. ЕС предложи на своите страни членки да създадат индивидуални сметки за обучение, които да предоставят на възрастните допълнителен бюджет.
„Белгийският модел за мотивация“
Организациите, фокусирани върху уменията, в Брюксел – собствения двор на Комисията – от известно време се занимават с предизвикателството на мотивацията.
Базираната в Брюксел организация Debateville предлага на тийнейджърите извънкласни семинари за подобряване на уменията им за водене на дебати и презентиране. Макар че Debateville често прави презентации за работата си в училищата, участващите деца се учат и извън класната стая – дори по време на лагери това лято в други белгийски градове като Гент и Антверпен.
Организацията е изправена пред двойното предизвикателство да мотивира тийнейджърите да учат извън учебните часове и да ги подсети да се включат в подобни инициативи изобщо, което би могло да им внуши мисленето, което ще насърчи тези ученици да продължат да учат, след като навършат пълнолетие и завършат формалното си образование.
„В Белгия имаме изключително ниски резултати по отношение на ученето през целия живот. Голяма част от това е свързана с факта, че поставяме голям акцент върху формалното обучение“, казва Нора Слейдеринк, ръководител на изследванията в Debateville. „Това често дава на хората усещането, че са „приключили“, когато завършат университет или професионално обучение“, добави тя.
„Голяма част от това, което правим, е да създаваме вълнение в тийнейджърите, да ги мотивираме да учат. На тази възраст ние работим не само върху уменията, но и върху отношението, върху любопитството“, казва Слейдеринк. Според нея ключът към тази мотивация е да се осигури учебен опит извън училищната среда и да се привлече разнообразна аудитория.
Едно е да си „информационна гъба“, когато си млад, и да попиваш цялата информация. Съвсем друго е, когато си на половината път от кариерата си и не се чувствашв свои води, когато става въпрос за експертни знания. Според анализатори, обаче, има начини преквалификацията да не бъде толкова тежко бреме.
Три белгийски университета – в Брюксел, Гент и Антверпен – създадоха Академия „Нова“, която обединява редица инициативи за насърчаване на ученето през целия живот. Сред предлаганите услуги са кратки курсове, известни като микрокредити, извън редовните бакалавърски или магистърски програми на университетите, които са отворени за по-широка група. Това е начин да се запознаете с нова област, без да инвестирате твърде много време в нея.
„Това е друг начин да погледнете на един университет или колеж. По-рано хората си мислеха: Добре, ще получа бакалавърска или магистърска степен, след което ще имам достъп до добра работа и силна позиция. С микроквалификациите можете да продължите да се развивате или да се преквалифицирате“, подчертава Катрин Спикерел, отговорник за проектите в Асоциацията на университетите в Брюксел, която е работила по някои от предложенията за микроквалификации.
Един пример за област за допълнително обучение е пресечната точка на правото и технологиите, като се предлага курс за микрокредитиране по защита на данните и етични аспекти на изкуствения интелект.
Когато хората усвояват нови умения, независимо дали на работното място, или по собствена инициатива, последното препятствие, което трябва да преодолеят, е да регистрират тези умения – и да убедят работодателите, че са ги придобили. Нидерландия работи върху „паспорт на уменията“, заяви през март холандският министър на труда Кариен ван Генип. „Първата стъпка в него е да говорим на общ език“, каза тя, като добави, че не всички умения се наричат по един и същи начин в страната.
Нуждата от допълнителни умения е широкообхватна: Ръководителят на ЕС по заетостта Шмит сам признава, че има области, в които се нуждае от допълнително обучение, като определи цифровите си умения „на долната граница“.
Анализът е на Питер Хаек за „Политико“
