Астрономите са открили космически източник на вода, който е 140 трилиона пъти по-голям от океаните на Земята взети заедно. Това е най-големият и най-отдалечен воден резервоар, откриван някога във Вселената.
Тази зашеметяваща колекция от вода – равна на 140 трилиона пъти обема на земните океани – обгръща квазар, отдалечен на повече от 12 милиарда светлинни години.
Квазарите са блестящи, енергийни обекти, задвижвани от свръхмасивни черни дупки, които поглъщат близкия газ и прах. В този случай квазарът APM 08279+5255 е домакин на черна дупка с маса 20 милиарда пъти по-голяма от тази на Слънцето. Нейната енергийна мощност се равнява на тази на хиляда трилиона слънца, създавайки екстремна среда, в която водните пари процъфтяват.
„Средата около този квазар е много уникална, тъй като произвежда тази огромна маса вода“, казва Мат Брадфорд от Лабораторията за реактивно движение на НАСА. „Това е още едно доказателство, че водата е широко разпространена във Вселената, дори в най-древни времена.“
Астрономите са очаквали да открият водни пари в дълбокия космос, но никога на такова голямо разстояние.
Млечният път наистина съдържа водни пари, но в количества 4000 пъти по-малки от тези, които заобикалят този квазар. По-голямата част от водата в нашата галактика остава затворена в лед, което прави мащабите на това откритие още по-забележителни. Водните пари играят решаваща роля за разбирането на условията около квазара. В APM 08279+5255 тя се простира в газообразен регион, обхващащ стотици светлинни години. Квазарът залива този газ с интензивна инфрачервена радиация и рентгенови лъчи, нагрявайки го до необичайни нива и правейки го много по-плътен от типичните междузвездни среди. Дори при минус 63 градуса по Фаренхайт газът остава значително по-топъл от очакваното – пет пъти по-горещ от това, което обикновено се среща в галактиките. Той също така е от 10 до 100 пъти по-плътен, разкривайки как екстремната радиация на квазара оформя заобикалящата го среда.
Наличието на водни пари, заедно с въглероден оксид, предлага по-дълбока представа за бъдещето на квазара.
Наличният газ може да поддържа растежа на черната дупка, докато тя стане шест пъти по-голяма.
Съдбата ѝ обаче остава неясна. Може да се разпадне на нови звезди или да бъде взривена в космоса от енергията на квазара.
Екипът на Брадфорд започва наблюденията си през 2008 г. с помощта на „Z-Spec“ в Субмилиметровата обсерватория на Калифорнийския технологичен институт – 33-метров телескоп на Мауна Кеа, Хавай. Последващите наблюдения са проведени с Комбинирания масив за изследване на милиметровата астрономия (CARMA) в планината Инио в Южна Калифорния. Вторият екип, ръководен от Дариуш Лис от Калтех, използва интерферометъра Plateau de Bure във френските Алпи. През 2010 г. групата на Лис случайно открива вода в APM 8279+5255. Екипът на Брадфорд предоставя допълнителни подробности за огромното количество вода чрез откриване на множество спектрални подписи.
Източник – The Brighter Side/Превод:SafeNews
