Пореден месец, поредно руско военно преустройство: Владимир Путин сменя генерала, който отговаря за силите му в Украйна, с честотата на клуб от Висшата лига, отчаян да си осигури незабавен успех.

Очевидно е, че подобна непоследователност показва, че Кремъл е недоволен от хода на войната, но решението да постави генерал Валерий Герасимов, началник на въоръжените сили, начело на инвазията, привлича вниманието и по други причини.

Понижен до един от тримата заместници е генерал Сергей Суровикин само след три месеца начело. Това повдига очевидния въпрос дали ще има някаква промяна в стратегията, докато войната се доближава до първата си година?

Суровикин, командир на въздушно-космическите сили, спечели прозвището „Генерал Армагедон“, след като нареди унищожаването на Алепо от въздуха през 2016 г., за да сломи съпротивата на бунтовниците, което доведе до падането на сирийския град по-късно същата година.

Нареждането да се бомбардира енергийната мрежа на Украйна до пълно унищожение на прага на зимата силно напомня на случилото се в Сирия. Но очевидно той се е провалил, а през това време нараства и увереността на Запада, че на Москва не достигат управляемите ракети, необходими за поддържане на усилията.

Интересното е, че някои от руските военни блогъри, най-близо следвани от западни експерти, бяха особено цинични относно промяната. „Промяната на местата не променя сбора на частите“, пише един.

Предвид лошото и хаотично военно представяне на Русия досега, блогърите имат право. Герасимов, като началник на армията, винаги е бил старши на Суровикин, така че нищо не се е променило много – въпреки че сега това означава, че Герасимов е по-тясно свързан с военните усилия.

Но дори и това не е толкова ново, колкото изглежда на пръв поглед. В края на април Герасимов отиде на фронтовата линия, за да контролира лично усилията за пробив от Изиум – такова беше недоволството на Кремъл от работата на командирите на място. Украинците разбрали за посещението му и се смята, че той е бил ранен, след като командният пункт, където е базиран, е бил бомбардиран.

Във всеки случай руският президент е този, който наблюдава военната стратегия в доста тясна степен и е ангажиран, според западното разузнаване, във вземането на решения на ниво бригада и дори на батальон. А това много помага на Украйна, експертите казват, че големият план на Путин често е непрозрачен или неразбираем.

Русия, твърди Ед Арнолд от мозъчния тръст Royal United Services Institute, страда от нарушено командване и контрол.

„Политическите цели са объркани“, казва той пред The Guardian подчертавайки неясната цел на Путин да „денацифицира“ Украйна – страна без никакви нацисти. „Това не може да се превърне във военна цел.“

В началото на войната, подчертава Арнолд, на много руски войници не беше казано каква е истинската им мисия. Сега не е ясно какъв е финалът на Русия, като се има предвид, че нейните сили очевидно не могат да завладеят Украйна или дори целия Донбас, въпреки месеците на битки в Бахмут и близкия Соледар.

По-вероятният сценарий е, че последното разместване е политическо, идващо точно в момента, когато изглежда, че частната военна групировка „Вагнер“ на Евгений Пригожин най-накрая стъпва в Соледар. Както не много тактично заяви Пригожин по-рано тази седмица: „Никой освен „Вагнер“ не е участвал в щурма на Соледар“.

Дегенерацията на редовните сили на Русия след почти 11-месечна война е такава, че „Вагнер“ беше оценен от Запада тази седмица на „една четвърт или повече от руските бойци“ в Украйна.

Пригожин и Суровикин са съюзници, за които мнозина смятат, че се надяват да узурпират кремълското военно ведомство на Герасимов и неговия непосредствен шеф, министъра на отбраната Сергей Шойгу.

Сър Лорънс Фрийдман, автор на Command, книга за политиката на военните операции, казва: „Моето подозрение е, че това е ход на старата гвардия срещу това, което се смята за оста Пригожин-Суровикин, подтикнато от пропагандата на „Вагнер“ за Битката Соледар-Бахмут и оплаквания от липсата на подкрепа на Герасимов.“

Това предполага, че Путин се опитва да балансира напрежението между „Вагнер“ и редовната армия, вместо да разработи нова военна стратегия.

„Фактът, че Путин продължава да опитва нови командни договорености, предполага, че той се бори да намери такъв, който доставя това, което иска“, добавя Фрийдман.

Анализът е на Дан Сабаг – редактор в The Guardian по отбраната и сигурността