От началото на 2026 г. Европейският съюз започва прилагането на пълния режим на Механизма за въглеродна корекция на границата (CBAM), който въвежда въглеродно облагане върху вноса на редица индустриални стоки.
Мярката бележи нов етап в климатичната политика на ЕС и променя правилата за международна търговия.
За първи път голяма икономическа зона въвежда реално въглеродно облагане върху вноса – от стомана и цимент до алуминий, торове, електроенергия и водород.
На практика това означава, че въглеродът вече не е само екологичен показател, а директен разход за бизнеса.
CBAM има за цел да изравни условията между европейските производители, които плащат за емисиите си чрез системата за търговия с емисии , и външните им конкуренти.
Ефектът обаче надхвърля рамките на екологичната регулация. Компаниите, които внасят въглеродно-интензивни стоки в ЕС, ще трябва да купуват CBAM сертификати, чиято цена е обвързана с тази на въглерода на европейския пазар. Плащанията за внос, започващи от 2026 г., ще се извършват със задна дата през 2027 г., което увеличава финансовата несигурност за бизнеса.
CBAM обхваща сектори, които са в основата на индустриалното производство и глобалната търговия. Още в първата си фаза механизмът засяга около 4,7% от всички вносни стоки в ЕС, като при разширяване делът може да надхвърли 7%.
Сред най-засегнатите партньори са Китай, Турция, САЩ и Великобритания, което превръща CBAM не само в климатична мярка, но и в инструмент с ясно геоикономическо значение.
Паралелно с CBAM Европейският съюз намалява безплатните въглеродни квоти в рамките на системата ETS. От 2026 г. те започват постепенно да се редуцират и до 2034 г. се очаква да бъдат напълно премахнати. Това създава двойно натоварване за индустрията – както от вътрешни разходи, така и от външни търговски механизми.
Пред компаниите стои избор – инвестиции в декарбонизация или риск от загуба на конкурентни позиции.
Въпреки дългия подготвителен период, готовността на бизнеса остава неравномерна. Над 4100 компании в ЕС вече са регистрирани като CBAM оператори, но бизнес организации продължават да предупреждават за административна тежест и липса на достатъчна яснота преди пълното прилагане на механизма.
Паралелно с това в Европейския парламент се обсъждат възможни облекчения, включително изключения за по-малки вносители, което показва, че регулаторната рамка все още се донастройва.
CBAM адресира проблема с въглеродното изтичане, но поставя и нов въпрос – може ли Европа да запази индустриалната си конкурентоспособност, докато едновременно повишава разходите за собствената си икономика?
Източник: БНР
