Тя е най-голямата държава в Европа, но сега е оставена сама срещу руската агресия. Вече и срещу американската…Тя е Украйна. А България?
Нищо не научаваме за това какво мисли страната ни за своите съюзи и сигурността. А събитията са твърде важни, за да може да няма за тях поне позиция.
САЩ води преговори с Русия без ЕС и Украйна. Вашингтон се отдръпва от европейската сигурност. Европа свиква кризисни срещи заради това.
А София?
Ето историята в едно изречение: много страни се мобилизират, за да реагират на една нова ситуация в света, а България се държи така, сякаш нищо не става. Гласът й се чу само веднъж, но той не каза нищо ново:
София е против българско участие в мироопазващи сили в Украйна.
Никой не ти е искал пет лева, но ти казваш, че няма да ги дадеш. И парламентът така – не му искаха да изпрати войници в Украйна, но той каза, че няма да ги прати.
Така дойде един непотърсен отговор, но не и нужната информация: за изпращане на войници на бойното поле ли се говори, или за миротворци?
Кашата е голяма. Объркването също. И нормално.
Нито САЩ притискат България, нито Европа тръгва да се бие в Украйна, нито ще се изпращат войници сега, веднага.
Нищо от изброеното не е вярно.
Ето вярното:
САЩ, ЕС и Русия от една седмица предефинират отношенията си. Това води до силни думи и глобална паника, докато в европейска Украйна тече истинска война.
Вътре в тази нова ситуация САЩ попитаха съюзниците си в НАТО, сред които е и България, как ще гарантират мира в Украйна, когато той настъпи. Горе-долу по същото време няколко европейски лидери казаха, че могат да изпратят в Украйна войски в рамките на мирно споразумение – тоест само след постигането на мир.
И край.
По темата с „изпращането на войски“ още няма яснота и съгласие в нито един от известните ни съюзи – НАТО и ЕС, защото именно единството на тези съюзи е поставено на изпитание.
Нито една страна, България включително, не е била поставяна под натиск от когото и да било да изпраща или да не изпраща войници в Украйна.
Това, което последва в България, е подхранване на неизвестното, вместо даване на информация. Високопоставени политици, решиха да излязат с позиции срещу изпращането на войници в Украйна.
После парламентът прие декларация „за неучастие на български въоръжени сили във военни действия на територията на Украйна“.
Тома Биков от ГЕРБ-СДС каза, че декларацията е за нещо, което никой не е искал, но остана нечут.
За това, че се готви изпращане на български войници на фронта в Украйна, се лъже отдавна. Досега това беше мотив от кампаниите на „Възраждане“, или от думите на президента Радев, както и на представители на БСП.
В същото време медии и анализатори започнаха да наричат идеите за изпращане на войници с различни имена. Едни говорят за мироопазващи войски, други за мироналагащи войски, а трети – за включването в активни бойни действия.
Това са различни неща.
Ето кратък речник, който помага да се ориентираме кой за какво точно говори и дали си противоречи.
Какво са мироопазващи войски:
Това са най-често военни мисии, но и не само. Те имат за цел да създадат условия за налагане на дълготраен мир. Това се случва на места, където е имало военен конфликт, но той вече е бил прекратен.
ООН е организацията, която най-често взема решения за разполагане на подобни мисии, но тя не е единствената организация, която може да ги провежда.
ООН има три основни условия, на които отговарят мироопазващите мисии. Първият е съгласието на всички доскоро враждували страни на място да се разположи подобен контингент. Вторият е безпристрастността на този контингент.
Третият и най-важен е свързан с неизползването на сила, освен при случай на спазването на задълженията, включени в дадения на мисията мандат или при самоотбрана.
Пример за подобна мисия е продължаващата и до днес мироопазващата мисия на Стабилизиращите сили на НАТО в Косово (KFOR). В нея участва и България.
Какво са мироналагащи войски:
Мироналагащите войски имат за цел да наложат мир докато военният конфликт все още не е приключил т.е преди да бъде постигнат мир, за който войските на практика да спомогнат. Подобни мисии включват употребата на сила от страна на изпратените военни контингенти за опазване на цивилни, както и за опазване на хуманитарни работници.
Примери за това са мисии на ООН в страни в Африка като Судан и Кот д‘Ивоар.
Какво е участие в активен военен конфликт:
Участие в активен военен конфликт е на практика включването във война. Това означава присъединяването към бойните действия, докато те се водят от две или повече страни.
По примера на Украйна бойните действия се водят от руски и украински армии. В състава на украинската влизат контингенти от доброволци от трети държави, но това не означава официално включване на тези страни в конфликта.
Множество свидетелства и данни на разузнаванията показват, че на страната на Русия се бият войници от Северна Корея. Москва и Пхенян отричат това.
България изпрати първия си военен контингент в Афганистан през 2002 г., а последният от общо 27 напусна страната през 2014 г.
Някои мироопазващи мисии пък се трансформират като мястото на военните контингенти постепенно се заема от хуманитарни работници и други специалисти.
Както SafeNews отбеляза, в първата си пресконференция, откакто президентът на САЩ Доналд Тръмп нарече Зеленски „диктатор без избори“ , той заяви, че би се отказал от това да е президент, ако това ще донесе мир на страната му и добави, че би разменил своя пост за членството на Украйна в НАТО.
Участваха журналисти от всички континенти, почти всички въпроси бяха зададени на украински.
Ето някои отговори, които откроихме:
„Тръмп не е вечен, но руската заплаха е постоянна.“
„Не ни пука, че Путин няма да нападне, докато Тръмп е на поста. Искаме мир и гаранции, които ще надживеят Тръмп и Путин.“
„Мога да се оттегля като президент в името на мира. Но Русия изстреля последната вечер 267 дрона, дали иска мир наистина?!“
Преди 3 години часове преди Русия да нахлуе с 200 000 войници, събиращи се на украинската граница, Зеленски се обърна директно към руския народ на техния език.
„Ако вашата армия ни нападне, те ще видят лицата ни, а не гърбовете ни.“
„Политически дневник“ припомня тази заявка на президента Зеленски тогава, в следващото видео:
Цяла пресконференция може да гледате на сайта на SafeNews тук:
ОТ ПОСЛЕДНИТЕ МИНУТИ! Володимир Зеленски е ГОТОВ ДА ПОДАДЕ ОСТАВКА (ВИДЕО)
Междувременно председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пристигна в Киев, придружена от 24 от общо 27 еврокомисари, на посещение, което има за цел да потвърди подкрепата на ЕС за Украйна три години след началото на войната с Русия.
„Ние сме в Киев днес, защото Украйна е Европа. В тази борба за оцеляване на карта е заложена съдбата не само на Украйна. Това е съдбата на Европа“, написа Фон дер Лайен в пост в социалната мрежа X, придружен от видеозапис от пристигането ѝ в Киев с влак заедно с председателя на Европейския съвет Антонио Коща.
On the 3rd anniversary of Russia’s brutal invasion, Europe is in Kyiv.
We are in Kyiv today, because Ukraine is Europe.
In this fight for survival, it is not only the destiny of Ukraine that is at stake.
It’s Europe’s destiny. pic.twitter.com/s0IaC5WYh6
— Ursula von der Leyen (@vonderleyen) February 24, 2025
Източници: „Политически дневник“, Свободна Европа“
Димитър Димитров, SafeNews