От 1 февруари България официално преминава към еврото – всички плащания в търговската мрежа ще се извършват само в евро. През януари преходът мина с някои технически проблеми, но експертите уверяват, че те са били преодолими.Темата коментира Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия.
Според данни на Националния статистически институт, през последните пет години инфлацията в България е достигнала 41%.
По думите на Вълканов основната причина за това е рязкото поскъпване през 2022–2023 г., период белязан от края на COVID кризата, енергийната криза, войната в Украйна и прекъсванията на търговските вериги в Черноморския регион.
„Това бяха най-проинфлационните години, в които множество фактори се натрупаха по веригата на доставки и неминуемо се отразиха в крайните цени за потребителите“, обясни той.
Въпреки масовите опасения, че поскъпването е настъпило през лятото и есента на миналата година, статистиката показва обратното. Според Вълканов страховете около въвеждането на еврото са били силно преекспонирани.
„Нямаше апокалипсис. Да, в някои сфери има поскъпване, но това не важи в такава степен за търговията с храни. Най-голям ръст през последната година се наблюдава при услугите – транспорт, развлечения и други“, поясни той.
Големите търговски вериги са посрещнали прехода към еврото с промоционални кампании и обещания за трайно ниски цени. Вълканов подчерта, че като социално отговорни компании те са направили всичко възможно да привлекат и успокоят клиентите в период на несигурност.
„Разбира се, стабилността на цените зависи и от международните пазари. България е отворена икономика и няма как да не се влияе от глобалните процеси. Никой не може да прогнозира със сигурност какви ще бъдат цените след 6 или 12 месеца“, допълни той.
По време на преходния период касиерите в големите супермаркети изпълняваха и ролята на своеобразни чейндж бюра. Имаше обаче и случаи на отказ за приемане на големи евро банкноти, като 200 евро.
„Касиерите са хората на първа линия и свършиха изключителна работа. В между 500 и 700 търговски обекта премина значителна част от кешовата евроизация в страната“, посочи Вълканов.
Относно отказите за плащане с 200- и 500-еврови банкноти той обясни, че макар тези банкноти да са законно платежно средство, касиерите трябва да преценят дали могат да върнат ресто и да обслужат следващите клиенти.
„Ако един човек плати с 200 евро, това може да блокира касата и да забави обслужването на още пет-шест души. В много държави подобни банкноти също не се приемат лесно. Рискът от фалшификации е висок, а 500-евровите банкноти вече не се печатат“, допълни той.
Източник: bTV
