Европейската комисия може да постави България под процедура по прекомерен дефицит, което би изпратило силен сигнал към инвеститорите и финансовите пазари, коментира бившият министър на икономиката Никола Стоянов.
По думите му това е отражение на натрупани фискални проблеми и изисква по-строга бюджетна дисциплина в средносрочен план.
Според Стоянов процедурата се задейства, когато дадена държава не изпълнява определени фискални критерии.
„Най-общо казано, установено е, че България не изпълнява критериите. Не е само България – десет държави в Европейския съюз са в подобна ситуация. При нас става дума за критерия за дефицит от 3% от БВП, а не за този за държавен дълг до 60%“, обясни той.
По думите му през юни Европейската комисия ще публикува доклад, който ще констатира наличието на проблема, а през юли ще бъде взето решение дали процедурата да бъде официално открита.
„При стартиране на процедурата се дават препоръки и срок за изпълнение, обикновено три или шест месеца. В зависимост от резултатите тя може да бъде временно замразена или да премине в пълна процедура, ако не се изпълняват изискванията“, посочи Стоянов.
Той уточни, че санкциите могат да варират от засилен контрол до финансови мерки.
„В началото може да се изисква по-честа отчетност, а впоследствие да се стигне до задължение за безлихвено депозиране на средства в Европейската централна банка, както и до глоби“, каза той.
Стоянов допълни, че е възможно и ограничаване на инвестиционното финансиране. По думите му Европейската инвестиционна банка може да спре или замрази проекти в страната.
„Фактът, че и други държави са в подобна ситуация, не бива да ни успокоява. За всяка страна се прилага индивидуален подход и се дават конкретни препоръки“, подчерта той.
Той припомни, че България вече е била под такава процедура – между 2010 и 2012 г.
Според Стоянов настоящата ситуация е резултат от натрупани проблеми през последните години.
„Политическата нестабилност доведе до решения, които увеличиха разходите без достатъчно покритие. Сега се виждат последиците“, каза той.
По думите му служебните правителства не изготвят бюджети, а изпълняват вече приети рамки.
„Партиите в парламента често увеличаваха разходите без достатъчен анализ“, добави Стоянов.
Той критикува и практиката за увеличаване на държавните разходи и изземване на печалбите от държавни предприятия.
Стоянов коментира и възможността за нов държавен дълг, като посочи, че това е неизбежно в краткосрочен план.
„Въпросът е не дали, а как ще се управлява процесът. Важно е да има ясна средносрочна рамка“, подчерта той.
По отношение на еврозоната Стоянов заяви, че интересът на инвеститорите към България се увеличава, но призна, че домакинствата усещат натиск от инфлацията.
„Цените се повишиха значително, но това не е пряко следствие от еврозоната. Пазарът постепенно ще се балансира“, добави той.
SafeNews припомня, че България не е в процедура по свръхдефицит и разполага с инструменти да избегне подобен сценарий, заяви бившият служебен финансов министър Георги Клисурски.
Има ли риск от свръхдефицит за България? Георги Клисурски: Опасността може да бъде избегната (ВИДЕО)
Източник: bTV
