Кризата в Нигер поставя САЩ в „трудна ситуация“, тъй като лидерите на преврата отказват да отстъпят, коментира американският в. „Хил“. Вестникът отбелязва, че военният преврат в страната заплашва да въвлече региона в по-широк конфликт и да застраши ключовото партньорство на САЩ в областта на сигурността в Западна Африка, където нестабилността поражда все повече терористични заплахи, предава БТА.

Лидерите на страните от Икономическа общност на западноафриканските държави (ЕКОВАС) ще се срещнат днес, за да обсъдят ситуацията в Нигер и евентуалните си по-нататъшни действия, след като предводителите на превратаджиите не промениха курса си до изтичането в неделя на срока на ултиматума, даден от ЕКОВАС за връщането на власт на демократично избрания президент Мохамед Базум.

ЕКОВАС може да наложи икономически санкции или да изпрати военни сили в размирната страна, където лидерът на хунтата Абдурахман Чиани се обяви за лидер на Нигер след свалянето в края на миналия месец на президента Базум.

Кризата би могла да промени глобалния баланс на силите в региона, тъй като Нигер е ключов съюзник на Вашингтон и там са разположени 1100 американски военнослужещи, които са обучени предимно за борба с тероризма, прогнозира американският вестник.

Заместник-говорителката на Пентагона Сабрина Сингх каза, че САЩ са преустановили военната си дейност и обученията в Нигер, докато не бъде намерено „мирно решение“ на конфликта, но изтъкна, че не се планира изтегляне от страната. Говорител на ООН каза преди два дни, че световната организация също подкрепя дипломатическия път и е в контакт с ЕКОВАС за намиране на решения.

Въпреки това Чиани отхвърли опитите за посредничество за намаляване на напрежението, отбелязва в. „Хил“.

Военният управник твърди, че е завзел властта от демократично избрания президент на Нигер, за да се справи с икономическа несигурност и с тлеещото насилие, макар че според наблюдатели причината за преврата може би е свързана с намерението на Базум да отстрани Чиани от поста му.

Според Даниел Ейсенга, научен сътрудник в Центъра за стратегически изследвания на Африка към Националния университет по отбрана във Вашингтон, който се финансира от Пентагона, Чиани вероятно разбира, че преговорите в този момент ще доведат до свалянето му от власт.

Затова военният лидер „изчаква“, за да види дали ще успее да запази властта си и да преживее икономическите санкции, смята Ейсенга. Тези санкции обаче могат бързо да доведат до значителни съкращения на заплатите на военните, което ще подкопае ключовия му източник на подкрепа, коментира той за вестника.

В ЕКОВАС членуват 15 държави от Западна Африка, включително Нигер. Общността има несигурен опит, що се отнася до опитите ѝ за възстановяване на реда в страни, въвлечени в конфликти, като икономическите санкции обикновено не помагат за разрешаването на кризите, отбелязва в. „Хил“. Регионалната общност е използвала сила за възстановяване на реда и преди, за последно в Гамбия през 2017 г., след като управляващият президент не успя да се оттегли след изборно поражение. Присъствието на войски на ЕКОВАС тогава облекчи инцидента без сблъсъци. Минали намеси на ЕКОВАС се асоциират с насилие, се казва в анализа на вестника. В Либерия, по време на гражданската война през 1990 г., войските помогнаха за възстановяването на реда, но също така бяха обвинени в нарушаване на човешките права.

Проблемът се усложнява и заради коалиция от военни хунти в Западна Африка. Четири от страните от ЕКОВАС се управляват от самопровъзгласили се военни лидери и членството им е замразено.

Две от страните със замразено членство, Буркина Фасо и Мали, подкрепиха преврата в Нигер и биха могли да реагират остро на една военна интервенция, прогнозира Ейсенга. Според него и на двете държави липсват ресурси за пълномащабна война, а политическото разделение подсказва за нарастващ регионален проблем. Не е ясно дали по-широк конфликт с участието на ЕКОВАС би могъл да създаде повече хаос или да допринесе за стабилност в Нигер, отбелязва той в коментара си за вестника.

Британският в. „Гардиън“ също фокусира вниманието си върху ситуацията в Нигер в коментар под заглавие „Защо останалата част от света не може да си позволи да пренебрегне преврата в Нигер“.

Вестникът отбелязва, че превратът в Нигер дестабилизира още повече африканския регион Сахел и предизвика осъждане от целия свят. Това е осмото сваляне на правителство в този регион през последните три години и може би е най-значимото. Той започна с нещо, което изглеждаше като разправия между представители на елита в страната и завърши със свалянето на избрания президент от ръководителя на армията.

Причината за голямото внимание на международната общност е местоположението на Нигер в Сахел, който е определян като една от най-опасните части на света, коментира „Гардиън“.

Този преврат обаче има една поразителна разлика в сравнение с другите в региона. Миналата седмица ЕКОВАС, политическата и икономическа общност на западноафриканските държави, заяви, че това, което се случва в Нигер, не може да търпи отлагане, и заплаши с военна намеса, ако президентът не бъде върнат на власт. Сега много неща зависят от ефективността на тази заплаха, подчертава британският вестник.

Нюйоркският в. „Уолстрийт джърнъл“ обръща внимание на факта, че в центъра на преврата в Нигер е един от любимите на Америка генерали. Вестникът отбелязва, че американските военни командири бяха ужасени миналия месец, когато клика от висши армейски офицери завзе властта в Нигер, който е основен съюзник на САЩ в борбата срещу бойците ислямисти в Западна Африка. Това, което може би най-силно ги засегна, бяха телевизионните кадри на един конкретен човек, бригаден генерал Муса Салау Барму, сред заговорниците за преврата.

Барму е човек, когото американските военни ухажват от почти 30 години. Той е човек, когото САЩ са изпратили в престижния Национален университет по отбрана във Вашингтон. Той е човек, който е канил американски офицери на вечеря в дома си. Той отговаря за елитните сили, които са от решаващо значение за спирането на потока от бойци на „Ал Каида“ и „Ислямска държава“ в Западна Африка.

Ето защо „Уолстрийт джърнъл“ прогнозира, че въпреки бавния старт на преговорите между САЩ и хунтата, американските приятели на Барму се надяват, че той има политическата свобода на действие и личната нагласа да лобира за решение, което да запази Нигер на страната на Вашингтон.

Заместник държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд обаче напусна срещата с Барму тази седмица, без да обещае по-нататъшни преговори, посочва вестникът. Хунтата на ѝ позволи да се срещне със сваления президент Базум или с генерал Абдурахман Чиани, който за няколко часа се превърна от командир на президентската охрана в самопровъзгласил се лидер на Нигер. „Така че останахме принудени да разчитаме на г-н Барму, за да изясним отново за какво става въпрос“, каза Нюланд.

В. „Вашингтон пост“ също анализира ситуацията в Нигер в статия със заглавие „Нигер се изплъзва от Запада“. Според вестника превратът в Нигер не е непременно свързан с интересите или плановете на чужди сили, а с политическите разногласия в рамките на една крехка демокрация. Продължаващата криза обаче неумолимо се превръща в геополитически пожар.

Днес Икономическата общност на западноафриканските държави ще свика нова среща на върха, за да очертае пътя напред. За някои от членовете на общността Нигер е като линия на пясъка, страна, чийто преврат все още може да бъде върнат в обратна посока, след като ЕКОВАС не успя да попречи на хунтите в Мали, Буркина Фасо и Гвинея, прогнозира вестникът.

Все пак, особено в социалните медии, поддръжниците на преврата заеха поразително антизападна позиция, като обявиха както правителството на Базум, така и неговите регионални защитници за марионетки на империалистическите сили, подчертава „Вашингтон пост“. По-специално те изразяват своя гняв заради тежкото и дълбоко наследство на Франция в региона, който е свидетел как бившата колониална сила продължава да бъде спорадичен военен интервент и основен икономически играч в Западна Африка, като същевременно упражнява фискално господство чрез регионалната валута западноафрикански франк.

Западът гледаше на Нигер като на демократична крепост. Тогава стана преврат. Това бе разказът, който последва пучовете в Мали и Буркина Фасо, и изглежда, че същата история се разиграва и в Нигер, коментира американският вестник.

Според Матийо Дроан, френски дипломат, който в момента е гост изследовател в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон, антифренските настроения в Нигер са „комбинация от широко разпространено недоволство от колониалната епоха, която се разглежда като основна причина за днешните страдания, от недоволство заради трайното присъствие на чужди войски без осезаемо въздействие върху ситуацията със сигурността и, което е по-важно, от използването на тези чувства чрез широкомащабни кампании за дезинформация“.

За Франция, добавя Дроан, Нигер трябваше да отбележи нова страница в сложната роля на страната в региона. „Франция инвестира в правителството на Базум, за да бъде модел за нов тип партньорство с африканските държави, на по-равноправна основа“, каза той, посочвайки как френски войски са се сражавали редом с военнослужещи от Нигер в операции срещу бунтовниците.

Сега, прогнозира Дроан, „Нигер, който върви по същия път като Мали и Буркина Фасо, ще затвърди още повече пояса на нестабилност в африканския регион Сахел, под значително руско влияние“.

В колонка за френския в. „Монд“ политологът Марк-Антоан Перуз дьо Монкло стига до заключението, че превратът в Нигер е като Париж да усеща последиците от собствените си действия.

Превратът, както и предишните, повдига въпроси за последното десетилетие на антитерористичните операции на Франция в региона и за отношенията, които тя е установила с военните там. Освен това, заключава Перуз дьо Монкло, това би трябвало да принуди френските политици да си направят по-неудобна равносметка.

„То не само подчертава неумението на военното сътрудничество, на което френските парламентаристи, с малки изключения, никога не са се осмелявали да се противопоставят сериозно от страх да не бъдат веднага обвинени в левичарство или в небрежност пред заплахата от тероризма. Това също така показва стратегическите граници на една средна сила, която не е приключила с изчистването на колониалното си минало“, коментира политологът пред френския в. „Монд“.