Неземната Мая Плисецкая: „След завистта се е родил човекът“.

Мая Михайловна Плисецкая (20 ноември 1925, Москва, СССР – 2 май 2015, Мюнхен, Германия) е сочена за най-великата балерина на 20 век. Превърнала се е в символ на руското и световното балетно изскуство, многогодишна прима на Болшой театър. Известна е в историята на балета с  „Умиращия лебед“ на Камий Сен-Санс, уникална с изяществото и пластичността на танцовите движения на ръцете.

Тя винаги беше против. Против режима — дъщерята на „изменник на родината“ танцуваше в главния театър на страната. Против идеологията — звездата на съветския руски балет винаги е била безпартийна. Против възрастта — продължаваше да излиза на сцената, когато по балетните стандарти отдавна я смятаха за стара. В училище са я наричали „рижата врана“, а на сцената — „кралицата-лебед“. Самата тя признаваше, че прочутия си „размах на крилата“ е „откраднала“ от птиците в зоопарка, а не от по-опитни артисти. На Мая Плисецкая се покланяха и я ненавиждаха.

Ето някои размисли на великата грация:

„Баща ми, когото разстреляха през 1938-ма, вярваше, че системата на човешките отношения в новостроящото се общество ще бъде по-справедлива, отколкото в предишните векове. Но десетилетията минават, а системата на човешките отношения не се променя към по-добро.“

„Понякога ми се струва, че първо на света се появява завистта, а след нея се ражда и човекът.“

„Не съм сигурна, че добротата е висше проявление на ума. Сред добряците има и пълни глупаци.“

„Аз не съм простила на моите врагове и не смятам да го правя. Откъде накъде? Защо, моля, да им прощавам? Хората не се променят, това е мое дълбоко убеждение. Нека знаят, че нищо не съм забравила и нищо не съм простила.“

„Когато нас с Шчедрин (бел. ред. – композиторът Родион Шчедрин – съпруг на Плисецкая) ни поканят някъде и ни настанят в луксозен хотел, това ме подтиска. Някак си не сме привикнали към разкоша.“

„Не намирам никаква радост в шикозния дом – само допълнителни грижи. Постоянно трябва да чистиш, да подреждаш… Помощ!“

„В живота съм много по-проста и обикновена, отколкото си мислят хората.“

„Хляб с масло — това е най-доброто, което са измислили хората.“

„Винаги съм яла много. И теглото ми винаги е било малко повече, отколкото трябва. Случвало се е и да отслабвам, но не умишлено, — просто от много репетиции не ми оставало време за хранене.“

„В балета въобще няма диети, защото много се поработи, всичко изгаря и няма как да се пълнее.“

„Говори се, че в началото е било словото, а аз мисля, че в началото е бил жестът. Защото жеста го разбират всички, а словото – не всички.“

„На един от първите балетни конкурси се оказах в журито редом с Уланова. Една от танцьорките си вдигна крака на практика в директен шпагат, зад ухото. Уланова се наведе към мен и каза: „Момичето е сбъркало адреса“. Танцьорката не продължи в конкурса.“

„Сега балетът е много по-напред. При нас имаше доста безформени балерини. А сега момичета са като модели. Мъжкият балет е напреднал неимоверно.“

„Когато бях млада, никога не се гримирах – не беше модерно. На прочутата снимка с Кенеди в Белия дом също не нося никакъв грим — тогава и през ум не ми е минало да си сложа нещо.“

„Навремето казвахме: „Балетът не е художествена гимнастика“. Сега балетът и гимнастиката са сравними по сложност. Но, докато внимават за техниката, мнозина забравят за емоцията. Отива си душата на танца.“

„Мъжете винаги са обичали жени с хубави фигури. Не мисля, балерините ги покоряват с ума си.“

„Ако успеех да направя една комбинация от раз, я правех веднъж, а не десет пъти. Понякога се получаваше, понякога не. И какво от това? Сега си мисля, че благодарение на моя мързел се запазих краката.“

„Още от дете не понасям неправдата. Действа ми като червен плат на бик. И в изкуството, и по принцип.“

„Наглостта ме обезкуражава.“

„Когато виждам на сцената по-разголени танцьорки, винаги се радвам и потривам доволно ръце: На ви сега, гледайте! На нас нищо не ни разрешаваха! Излизаше, че комунистите са правят децата си с палта…“

„В горбачовските времена след излизането ми от Болшой, а после и от сцената въобще, имах проблем: всичко, което бях заработила в театъра, се превърна в нищо. Двамата с Родион трябваше да се погрижим за хляба си. И започнахме да приемаме предложения от най-различни краища на света, аз правех спектакли, той пишеше музика.“

„Господ ми е дал способности и нелоши данни, в Болшой театър изтанцувах всичко, което исках, като че ли получих и световна слава. И най-важното — имам прекрасен мъж. Какво повече бих могла да искам?“