Бъдещ член на НАТО изпраща войски на границата с Русия след 200-годишен неутралитет. Швеция, която се намира в чакалнята на НАТО, докато Унгария и Турция се откажат от противопоставянето си на присъединяването на Стокхолм, се ангажира да изпрати „сухопътни бойни части“, които да участват в операциите на Алианса по руската граница.
Министър-председателят Улф Кристерсон заяви в понеделник, че Стокхолм няма да чака ратификацията на кандидатурата си за членство от двата размирно настроени парламента на алианса в Анкара и Будапеща. И ще изпрати шведски войски в Латвия на източната граница на НАТО.
„Швеция и нейните съседи живеят в пряката сянка на агресивната война на Русия срещу Украйна“, заяви Кристерсон. „Но заплахите, дезинформацията и кибератаките на Русия са опит за дестабилизиране на цяла Европа“. „Миналата година обявих, че Швеция – в допълнение към приноса си към Балтийския еър полисинг на НАТО и сътрудничеството за засилване на европейската противовъздушна отбрана – е готова да предостави сухопътни бойни единици за защита на балтийските страни. Днес мога да съобщя, че правителството възнамерява да предостави редуциран батальон за ръководените от Канада сили в Латвия.“
Все още не е ясно колко голям или добре въоръжен ще бъде шведският контингент.
Шведският вестник Dagens Nyheter цитира неназовани военни източници. Според тях силите ще се състоят от около 800 войници, подпомагани от бронирани машини. Преди това началникът на шведската армия Йони Линдфорс заяви пред вестника, че силите могат да бъдат разположени до началото на 2025 г.
Шведските сили ще се присъединят към ръководената от Канада батальонна бойна група с размер на батальон. Едно от четирите подобни формирования, базирани в Естония, Латвия, Литва и Полша. И предназначени за първа линия на отбрана срещу евентуална бъдеща руска сухопътна инвазия в балтийските държави.
Министърът на отбраната на Латвия Андрис Спрудс приветства съобщението на Стокхолм.
„Доволни сме от това важно решение, което, заедно с предстоящото приемане на Швеция в НАТО, ще се превърне в значителна инвестиция в укрепването на регионалната сигурност и отбраната на Латвия“, написа той в X, известен преди като Twitter.
Ръководената от Канада бойна група в момента включва контингенти от Албания, Канада, Чехия, Исландия, Италия, Черна гора, Полша, Словакия, Словения и Испания. Общият брой на военнослужещите е около 4000 души. Като щабът на силите се намира във военния лагер Ādaži, близо до столицата Рига и на около 125 мили от руската граница.
Страните от НАТО работят за разширяване на размера и способностите на бойните групи след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г.
Алиансът също така се отказа от концепцията си за „трипсийл“. Която първоначално предвиждаше подразделенията на EFP като леко въоръжена система за ранно предупреждение. Тя вероятно ще бъде превъзмогната от руските сили. Вместо това лидерите на НАТО заявяват, че сега възнамеряват да оспорват „всеки сантиметър“ от територията на алианса.
Швеция все още чака да стане тридесет и вторият член на НАТО.
Като присъединяването ѝ беше спряно от двустранното напрежение с Турция. Унгарският парламент също отлага ратификацията на кандидатурата на Стокхолм. Въпреки че се очаква министър-председателят Виктор Орбан скоро да се присъедини към нея, след като турският президент Реджеп Тайип Ердоган се откаже от опозицията си.
Швеция и Финландия започнаха процеса на присъединяване към НАТО след нахлуването на Русия в Украйна.
За Швеция това означаваше да сложи край на 200-годишния си неутралитет. Въпреки че Стокхолм отдавна координира дейността си в тясно сътрудничество с НАТО. Член е на Европейския съюз и е участвал в няколко чуждестранни военни операции. Включително войната в Афганистан, ръководеното от НАТО поддържане на мира след войната в Босна и намесата на алианса в гражданската война в Либия.
В понеделник Кристерсон заяви, че неговото правителство увеличава разходите за отбрана с около 2,6 млрд. долара, за да постигне целта на НАТО за разходи в размер на 2 % от БВП.
„Разходите за отбрана ще се удвоят между 2020 и 2024 г., а с по-големите ресурси идва и по-голяма отговорност за ефективното им използване“, заяви министър-председателят. „Защитата на Швеция по време на война е нашата определяща задача.“
Руските лидери неведнъж са заплашвали както Финландия, така и Швеция заради насочването им към членство в НАТО. „
Ние нямаме проблеми с Швеция и Финландия, както с Украйна“, заяви президентът Владимир Путин миналото лято. „Ако Финландия и Швеция желаят, те могат да се присъединят. Това зависи от тях. Те могат да се присъединят към каквото искат.“ Той обаче добави: „Ако там бъдат разположени военни контингенти и военна инфраструктура, ние ще бъдем длъжни да отговорим симетрично и да повдигнем същите заплахи за тези територии, където са възникнали заплахи за нас“.
Източник – Newsweek/Превод:SafeNews
Още новини четете в секция Свят.
