Здравното министерство подготвя мащабна административна реформа, която предвижда промени в работата на регионалните здравни инспекции и спешната медицинска помощ. Здравният министър Катя Ивкова представи и планове за промени в лекарствената политика, изграждането на Националната детска болница и начина, по който се определят възнагражденията на болничните директори.

„Това е дълго чакана административна реформа, така че администрацията, работеща в системата на здравеопазването, да бъде по-ефективна, по-бърза и да осигурява по-добър достъп за гражданите.Истинското обществено обсъждане ще започне, когато публикуваме за обществено обсъждане проектите за изменение на редица закони в сектор „Здравеопазване“, защото първо през този етап трябва да премине структурната административна реформа“, поясни тя.

По думите ѝ регионалните здравни инспекции  ще преминат в структурата на Министерството на здравеопазването.

„Ще бъдат териториални дирекции – говоря за регионалните здравни инспекции, защото това беше най-дискутираната тема. Те ще продължат да функционират, но няма да са самостоятелни възложители по реда на Закона за обществените поръчки. Няма да се налага например да има случаи, в които да казват, че им трябва разрешение от министерството за конкретен казус – те ще бъдат част от министерството, което ще е представено на територията на цялата страна“, каза Ивкова.

Според министъра промяната ще оптимизира работата на РЗИ, тъй като специалистите в специализираната администрация ще могат да се фокусират върху професионалната си дейност.

„А общата администрация – правните услуги, счетоводството и човешките ресурси – ще бъдат споделени услуги. Това не е нещо ново за нашата страна. Има го въведено и в други сектори. Споделянето на услуги, използването и надграждането на дигиталните технологии, така че, живеейки в съвременния свят, да можем да се възползваме от всички AI инструменти“, посочи здравният министър.

По думите ѝ системата на РЗИ е изключително важна за държавния здравен контрол и безопасността на гражданите.

Реформа е предвидена и в организацията на спешната медицинска помощ. Наземната и въздушната спешна медицинска помощ ще бъдат обединени на функционален принцип в един национален център.

„На функционален принцип наземната и въздушната спешна медицинска помощ като начин на организация и управление ще бъдат обединени в един национален център за спешна медицинска помощ“, обясни Ивкова.

В момента съществува Национален център за спешна медицинска помощ по въздуха, който координира дейността си с наземната спешна помощ. Според министъра обединяването на управлението и координацията трябва да доведе до по-бърза реакция.

„Чисто на функционален принцип обединяваме управлението и координацията на наземната и въздушната спешна медицинска помощ, така че наистина да сме по-бързи и по-ефективни там, където има нужда от нас“, каза тя.

Предвижда се оптимизация в общата администрация, но не и на броя на хората, които работят на терен.

Промени се подготвят и в лекарствената политика. Сред целите са по-голяма прозрачност, отчетност, прогнозируемост и по-добро планиране. Предвижда се функциите на Националния съвет по цени и реимбурсиране да бъдат включени в рамките на дирекция „Лекарствена политика“.

„Целта е да има по-голяма прозрачност, отчетност, прогнозируемост, планиране и съответно отговорност, която се носи, в крайна сметка, по всички въпроси от вас и от обществото, които са насочени към Министерството на здравеопазването“, каза тя.

Ивкова увери, че прозрачността при предоставянето на информация ще бъде запазена и допълнително надградена.

Един от основните проблеми остава наличността на определени лекарствени продукти и паралелният износ. В тази връзка Ивкова посочи, че вече е предложена законодателна промяна, която цели пълен контрол върху наличностите.

Според министъра досегашните мерки за ограничаване на паралелния износ очевидно не са достатъчни, след като продължават да се наблюдават дефицити на лекарства. Целта е медикаментите, от които населението има нужда, да бъдат налични независимо от сезонните колебания в търсенето.

Сред най-важните теми за Министерството на здравеопазването остава изграждането на Националната детска болница. Катя Ивкова заяви, че има амбицията тя да бъде готова в рамките на мандата ѝ.

„Изключително недостойно е на този етап за шест години единствено да има един гол терен и да има несвършена работа, да са подхранвани очакванията на гражданите, и то с години“, заяви тя.

По думите ѝ досега не е било работено достатъчно и по медицинската част на проекта, включително по планирането на кадрите, които ще са необходими за функционирането на лечебното заведение. Именно затова Министерството на здравеопазването възнамерява да поеме по-голям контрол върху процеса.

„Заради това взехме решение да си върнем контрола върху процеса, защото детската болница е национален приоритет. И като национален приоритет няма как всички компетентни министерства с водеща роля на МЗ да не са ангажирани в този процес“, каза Ивкова.

Идеята е бъдещата Национална детска болница да не бъде просто ново лечебно заведение, а център за върхови постижения в областта на детското здравеопазване.

„Не само за изграждането на самата сграда, но и за целия комплекс от услуги, които трябва да се предоставят, защото това няма да е само една нова болница. Идеята е да е център за върхови постижения в областта на детското здравеопазване, така наречените centers of excellence, които всъщност в България липсват“, обясни тя.

Въпреки трудностите министърът заяви, че целта остава Националната детска болница да бъде факт в рамките на настоящия мандат. Планирането на необходимия медицински персонал също е част от подготовката. Министърът очаква до месец да има план за броя на необходимите специалисти и за тяхното привличане.

Сред първите теми около Министерството на здравеопазването беше и възнаграждението на директорите на болниците. Предвижда се промяна в начина, по който се изчисляват заплатите им, като те ще бъдат обвързани в по-голяма степен с резултатите на лечебните заведения.

„Сега реално обвързваме възнагражденията на изпълнителните директори или на членовете на съветите на директорите с постигнатите финансови резултати, тъй като до този момент не е имало такова обвързване. Също така включваме показател, който е много важен – дали лечебното заведение всъщност има лекари специализанти“, обясни тя.

По думите ѝ този показател ще бъде част от оценката, на базата на която ще се формират възнагражденията. Промяната вече е факт за държавните лечебни заведения, в които министърът е едноличен собственик.

За акционерните дружества с над 51% държавно участие предстои провеждането на общи събрания, след което новата система може да бъде въведена.

Източник: БНТ