Бившият съпредседател на „Продължаваме Промяната“ Кирил Петков отправи остра критика към вицепремиера без портфейл Иво Христов заради неговите коментари, в които прави сравнение между Париж и Новосибирск. Според публикация на Петков в социалните мрежи арогантният тон на Христов не е случаен, а представлява целенасочен PR ход, чрез който се измества вниманието от два значими проблема пред управлението.

Рисковете, свързани с авиобаза Безмер

На първо място Петков поставя темата за сигурността и действията на правителството, свързани с авиобаза Безмер. Той изразява съмнения дали уверенията на управляващите за пълна безопасност действително отговарят на реалната ситуация.

„За мен рискът от дронове и ракети от Иран никога не е изглеждал особено голям заради разстоянието и географското положение на България“, коментира Петков.

В същото време политикът обръща внимание на друг възможен сценарий, който според него не трябва да бъде пренебрегван. Това е опасността от терористичен акт, организиран от вътрешна клетка на територията на страната. Петков смята, че подобна заплаха не бива да бъде подценявана, особено на фона на появилата се в публичното пространство информация за намерения за подобни действия.

Така според него въпросът за националната сигурност не може да бъде ограничен единствено до потенциални външни заплахи. Необходимо е внимание и към рисковете, които могат да възникнат отвътре, както и към начина, по който властта оценява и комуникира тези опасности.

Икономическата политика и „Кошница с грижа“

Вторият проблем, който Кирил Петков посочва, е свързан с икономическата политика на правителството и програмата „Кошница с грижа“. Според него заявките на управляващите за осигуряване на справедливи цени звучат по-скоро като популистки послания, отколкото като работеща икономическа политика.

Петков обръща внимание и на липсата на достатъчно яснота за бизнеса и гражданите по отношение на начина, по който ще се определя минималната работна заплата в страната. Според него именно конкретните механизми и реалните икономически резултати са по-важни от политическите обещания.

„Всъщност не е нужно много време, за да се види, че икономиката и популизмът са две съвсем различни неща“, отбелязва Петков, насочвайки критиките си към липсата на видими резултати и ясна икономическа логика зад предприетите мерки.

По този начин той противопоставя реалните икономически решения на политическата реторика, като поставя под въпрос доколко обещанията на управляващите могат да доведат до осезаема промяна за домакинствата и бизнеса.

Париж, Новосибирск и политическият PR

На този фон Кирил Петков разглежда и думите на Иво Христов, които предизвикаха обществена реакция заради оценката му за френската столица. Вицепремиерът без портфейл е изразил разочарование от Париж, като същевременно е дал висока оценка на руския град Новосибирск.

Именно това сравнение Петков определя като своеобразен политически спектакъл, който може да отклони общественото внимание от по-съществените въпроси. Според него шумът около изказването на Христов позволява на властта да избегне фокуса върху теми като националната сигурност, икономическата политика и реалните управленски резултати.

„Така че този арогантен вицепремиер без портфейл може да се окаже, че не от глупост, а от необходимост прави този PR фокус“, заключава той и с ироничен тон поставя въпроса каква точно оценка е получил Новосибирск.

Според логиката на Петков именно превръщането на подобен спор в основна обществена тема може да послужи за разсейване от по-сериозни управленски проблеми. Така спорът около Париж и Новосибирск се превръща не просто в размяна на политически реплики, а в част от по-широка критика към начина, по който правителството комуникира действията си и поставя приоритетите си.