Докато съвременните затвори често са критикувани за нестандартните и нечовешки условия или отношение, затворите през много по-бруталната средновековна епоха, били наистина ужасяващи. Въпреки това някои аспекти на лишаването от свобода по това време били изненадващи по други причини. Тези места, понякога намиращи се в подземия на замъци, не само били мръсни, но и наказанията често били шокиращо нечовешки. От унижение до мъчения – това са някои от най-шокиращите факти за средновековните затвори. 

Зловещи места

За разлика от днешните затвори, които обикновено имат собствени сгради или комплекси, затворите в средновековна Европа понякога били разположени в мазета на къщи, градската кула или дори в подземия. Често били строени и под замъци специално за тази цел. Съоръженията били известни с това, че са тъмни, мръсни и мухлясали. Много пъти затворниците били поставяни в странни позиции и оковани за стените или пък оставяни в дупки. Имало е и затвори в абатства, специално за непокорни монаси. Те можело да бъдат държани там за различни видове неподчинение, като например грубост към старши монах. Първите сгради, посветени единствено на настаняване на затворници във Великобритания, са построени едва през XII век.

 Изтезания

Изтезанията често били използвани за принуждаване или изнудване на заподозрян да направи признание. Сред ужасяващите мъчения, на които били подлагани затворниците, е бил стол за мъчения, наречен „Люлката на Юда“ или „Столът на Юда“. Човек можел да прекара часове или дори дни в този триъгълен стол. Затворникът бивал позициониран над върха на пирамидата или окачен на въжета, или спускан върху устройството, като тежестта му постепенно притискала острия връх към тялото. Уредът за разтягане бил друго изключително болезнено устройство за мъчения. Тясно свързан със затвора в Лондонската кула, в който били държани главно обвинените в политически престъпления, устройството било популярно за принуждаване на затворници да признаят нещо. Били им връзвани глезените и китките с въжета, които надзирателите дърпали, изкълчвайки ставите на човека.

Робство

В повечето райони на Европа през ранното Средновековие не е било необичайно затворниците да губят още повече от свободата си, като стават поробени. Имало обаче някои съществени разлики между това и други форми на робство, включително целта зад него. Най-общо казано, поробването на затворници не е било специално предназначено да осигури евтина работна ръка на богати хора. Основната цел била социалният контрол. Този вид робство бил използван по-скоро като наказание, предназначено да възпре престъпността. Практиката за превръщане на определени военнопленници в роби всъщност е започнала много преди Средновековието. В Древна Гърция заловените пирати и военнопленници често били подлагани на робство.

Храна

Преди XIX век от затворниците във Великобритания се очаквало да плащат сами за храната си или да плащат за привилегията да използват кухнята. Това всъщност бил основен източник на доходи за надзирателите. Авторът Питър Хигинботам обяснява в „Болка, покаяние и протест“, че цените се определяли от ранга на затворника и къде се сервира храната. Не само че по-заможните аристократи  били таксувани с по-висока ставка от обикновените хора, но и висшите класи били таксувани по скала, която отразявала нивото им на известност. Например, лордовете били таксувани повече от рицарите. Рангът е влияел и на начина, по който били третирани затворниците. Това означава, че по-бедният затворник бил измъчван повече от този със знатен произход. Храната можела да варира от добри питателни ястия – до овесена каша.

В някои случаи затворниците получавали храна от благотворителни организации или приятели и семейство. Шокиращо е, че надзирателите не били задължени да дават храна на онези, които не са плащали или не си осигурявали сами храната. Затворниците, които отказвали да се признаят за виновни, често били поставяни на така наречената „диета“, състояща се от обикновен хляб, приготвен от трици или ечемик и вода за пиене.

Престъпления, които са оправдавали вкарването във затвор

През Средновековието не е имало много истински затвори, главно заради разходите. Така че общностите обикновено избирали по-рентабилни методи за наказание, като осакатяване или екзекуция. Въпреки това, наказанията за някои много сериозни престъпления били изненадващо леки. Докато мъжете, извършили убийство във Великобритания били освобождавани срещу глоба, също толкова изненадващо е, че някои от по-леките престъпления, водели до затвор. През тази епоха и дълго след това, неплатеният дълг е бил наказуем със затвор.

 През 1266 г. е приет закон, който определя цената на хляба и ейла. Нарушаването на закона, често се наказвало с глоба. Тези обаче, които системно нарушавали правилата, можело да бъдат осъдени на затвор на позорния стълб.  На членовете на работническата класа било наредено да спрат да играят футбол и вместо това да практикуват стрелба с лък. Последното било необходимо за защитата на кралството. Който не се подчинявал, влизал в затвора за до 6 дни.

Позорният стълб

В средновековен Йорк и много други места лишаването от свобода не било да се накаже някого, а просто да се задържи заподозреният под стража до съда. Понякога обаче имало много дълго чакане – до десет години. Така че затворът не бил непременно задължителен. Имало и други методи за наказание. В допълнение към тежкия труд, осакатяването и екзекуцията, друга възможност бил позорният стълб. Той бил предназначен да наказва нарушителите на закона чрез публично унижение. На градския пазар или друго по-широко посещавано място затворниците били изложени на показ, затворени в рамка.

В тази рамка имало дупки за главата и ръцете. Затворниците били завързвани там докато минувачите ги подигравали и осмивали. Позорният стълб бил използван за редица морални и политически престъпления, най-вече за нечестна търговия. Версии на това устройство имало във Франция, Германия, както и в американските колонии. Наказанието не се ограничавало до словесен тормоз. Понякога хората хвърляли по затворниците развалени плодове, зеленчуци или яйца.

Специални категории затвори

През Средновековието е имало някои интересни видове затвори, включително горски затвор в Йорк. Той бил предназначен за онези, които нарушавали така наречените „горски правила“. Това било сравнително леко наказание, в сравнение с онова, което следвало при лов на елени в кралската гора – кастрация и ослепяване на нарушителите. Специалните затвори, създадени за своенравни духовници, били за предпочитане. Това карало много хора да се обявят за духовници, за да имат право да бъдат съдени в Църквата. Там наказанията били много по-леки.  Били създадени и апартаменти под замъци. Те били използвани за задържане на благородници под домашен арест.

Липса на изолация от общността

През средновековната епоха във Великобритания и части от Европа е имало изненадващо малко разделение между затворниците и свободните граждани. Затворниците не били толкова изолирани от околната общност, колкото са днес. Често дори се смесвали с хора извън затвора. Има дори съобщения за проститутки, вкарвани контрабандно в тези затвори. В някои случаи на затворниците било позволявано свободно да влизат и излизат от затвора. В книгата си „Средновековният затвор“ авторът Гай Гелтнер описва изобилието от взаимодействия, които затворниците в италианските градове Болоня, Флоренция и Венеция са имали с обществото като цяло. Според Гелтнер повечето затворници в тези заведения всъщност не са били заключени, въпреки че властите са упражнявали по-голям контрол върху ежедневието им.

Начини за излизане от затвора

През Средновековието понякога са били използвани интересни критерии при решенията за предсрочно освобождаване. Една практика, известна като „приношения на затворници“, била редовно явление в Италия. Лишаването от свобода и наказанието за престъпления били тясно свързани с религията през тази епоха поради духовното изкупление. Приношенията на затворници били считани за благотворително действие.  Друг начин за освобождаване на затворник било плащането на откуп. В случай на лишаване от свобода, провокирано от финансов дълг или спор между съседи, хората били държани, докато роднина или някой друг не плати откуп. Военнопленниците също често били държани за откуп.

Самозатваряне

Имало е време, когато значителен брой хора избирали да бъдат затворени сами в килия до края на живота си. През XI и XII век има нарастване на отшелническия живот, при който мъжете и жените решавали да се оттеглят от обществото в полза на аскетичния живот, посветен на молитвата и Евхаристията. Има някои важни разлики между този и другите видове затвор. За разлика от повечето затворници, отшелниците са се съгласявали да живеят по този начин и практиката се е основавала на религиозна преданост, а не на наказателно правосъдие. След като обаче влизали вътре, нямало връщане назад. Те не били свободни да напуснат и не им било позволявано да бъдат освободени.

Ако се случело отшелник да промени решението си искал да излезе, било невъзможно. Бил смятан за мъртъв за света. Документираното съществуване на отшелници датира много отпреди Средновековието. Възможността да бъдат зазидани до живот обаче произтича от опита на църквата да държи тези хора под контрол и да потуши потенциална ерес. Хората, които живели в близост, носели храна и се грижели за тях. 

Отшелниците, които принадлежали към Ордена на мъртвите, били важна част от общността, главно защото вдъхновявали другите да водят добродетелен живот. Килиите често били строени върху църкви и имали дупка в стената. Тя позволявала на отшелника да наблюдава службите. Когато умирали, яма вътре в килията служела за тяхно погребално място.

Над публикацията работи -Камелия Павлова-SafeNews