НАТО се подготвя за сценарий, при който следващият президент на Франция може да предприеме стъпки, способни сериозно да променят отношенията на страната с Алианса, съобщава Politico. Причина за това са последните социологически проучвания във Франция, които показват значителна подкрепа за политически сили, поставящи под въпрос както членството на страната, така и участието ѝ във военните структури на НАТО.

Кои политически сили поставят НАТО под въпрос

Лидерът на крайнодесния „Национален съюз“ Марин льо Пен подкрепя идеята Франция да напусне интегрираната командна структура на НАТО, без непременно да прекратява членството си в самия Алианс. От другата страна на политическия спектър лидерът на крайната левица Жан-Люк Меланшон е заявявал, че предпочита пълно излизане на страната от НАТО.

Именно различията в тези позиции превръщат евентуалната промяна във френската политика в сериозен въпрос за бъдещето на европейската сигурност. Ако някоя от тези политически линии бъде реализирана след президентските избори, последствията няма да се ограничат единствено до отношенията между Париж и Алианса.

Франция е ключов фактор за европейската отбрана

Подобен сценарий би имал значителни последици за НАТО. Франция е единствената ядрена сила в Европейския съюз и разполага със значителни военни способности, включително силен военноморски потенциал. Страната играе важна роля и в системата за сигурност на източния фланг на Алианса.

Евентуално оттегляне или ограничаване на френското участие би могло да постави под въпрос военното присъствие на Франция в държави като Румъния и Естония. Това би усложнило и ежедневната координация между 32-те държави членки на НАТО, особено в момент, когато Алиансът се стреми към по-тясно военно сътрудничество в Европа.

Темата става още по-чувствителна на фона на промените в американското военно присъствие в Европа и нарастващия натиск върху европейските съюзници да поемат по-голям дял от отговорността за собствената си сигурност и отбрана.

Предупреждение за риска при отслабване на американската роля

Бившият говорител на НАТО Джейми Ший предупреждава, че евентуалното намаляване на американското военно присъствие в Европа би направило ситуацията още по-сложна. По думите му, ако едновременно с това голяма европейска държава като Франция започне да се дистанцира от Алианса, това би представлявало сериозно предизвикателство за НАТО.

Френската роля е особено важна именно заради способността на страната да допринася самостоятелно за европейската отбрана. Затова промяна в курса на Париж би могла да има отражение не само върху структурата на Алианса, но и върху начина, по който европейските държави изграждат собствените си отбранителни способности.

Париж вече е имал сложни отношения с Алианса

Отношенията между Франция и НАТО имат дълга и сложна история. През 1966 г. президентът Шарл дьо Гол взема решение страната да се оттегли от военните структури на Алианса. Франция обаче запазва членството си в организацията и продължава да бъде част от политическата рамка на НАТО.

Този модел се променя едва през 2009 г., когато Париж се връща в интегрираната военна структура на Алианса. Така сегашната дискусия за евентуално ново отдалечаване от командните механизми на НАТО има и исторически прецедент.

Разликата е, че днес средата за сигурност в Европа е значително по-различна, а ролята на Франция в европейската отбрана е много по-широка. Поради това повторното излизане от интегрираните структури би имало последствия, които трудно могат да бъдат сравнени директно с решението от 1966 г.

Подкрепата за НАТО във Франция е сред най-ниските

Според проучване на НАТО от тази пролет само 54% от френските избиратели биха подкрепили запазването на членството на страната в Алианса. Това поставя Франция сред държавите членки с най-ниска обществена подкрепа за НАТО.

Резултатът е особено значим на фона на факта, че Франция традиционно претендира за водеща роля в европейската политика за сигурност и отбрана. Ако обществените нагласи се запазят, темата за отношенията с НАТО може да се превърне в един от важните въпроси по време на предстоящата президентска кампания.

В същото време позициите на политическите лидери не са окончателно фиксирани. Кампанията може да промени както посланията на кандидатите, така и обществената подкрепа за различните варианти относно бъдещето на страната в НАТО.

Излизането от командната структура няма да стане веднага

Евентуално оттегляне на Франция от интегрираните командни структури на НАТО би било сложна процедура, която не може да бъде осъществена незабавно. Според експерти подобен процес би могъл да продължи около година и да включва сериозни промени във военното присъствие на страната в рамките на Алианса.

Сред възможните последици би било изтеглянето на хиляди френски военнослужещи и офицери, които в момента участват в различни структури, операции и командни механизми на НАТО. Това би изисквало преструктуриране на определени способности и преразпределяне на отговорности между останалите съюзници.

Подобна промяна би засегнала и практическата координация на съвместните военни действия, тъй като Франция има собствен значителен принос към планирането и изпълнението на операции на Алианса.

НАТО би загубило важни военноморски способности

Сред най-сериозните последствия за НАТО би било ограничаването на достъпа до значителния френски военноморски потенциал. Франция разполага със способности, които имат значение не само за европейската сигурност, но и за присъствието на Алианса в различни стратегически райони.

Освен военните способности, Париж има и съществен финансов принос към НАТО. Франция осигурява приблизително 10% от годишния оперативен бюджет на Алианса, който е около 5,3 млрд. евро.

Това означава, че евентуална промяна в отношенията би имала не само военно и политическо измерение, но и финансово отражение върху функционирането на организацията.

Каква би била цената за самата Франция

Отдалечаването от НАТО обаче няма да бъде без последствия и за Франция. При ограничаване на участието си Париж би рискувал да загуби част от влиянието, което упражнява върху военното планиране и вземането на решения в Алианса.

Това би могло да промени и баланса на силите в Европа. При отслабване на френската роля Германия би могла постепенно да засили позициите си като една от водещите европейски военни сили в рамките на НАТО.

За Париж това би било особено чувствително, тъй като Франция традиционно се стреми да запази собствената си стратегическа тежест и да играе водеща роля при оформянето на европейската политика в областта на сигурността и отбраната.

НАТО обмисля диалог с политическите сили във Франция

На този фон някои експерти смятат, че Алиансът трябва да започне неформален диалог с политическите сили във Франция, които поставят под въпрос сегашните отношения с организацията.

Сред обсъжданите възможности е предоставянето на по-голяма роля на Франция в командните структури на НАТО. Подобен подход би имал за цел да покаже колко важен е френският принос към европейската сигурност и да запази ангажираността на Париж към военната структура на Алианса.

Идеята е чрез по-силно френско участие да бъде подчертано значението на страната за европейската отбрана, вместо отношенията да бъдат оставени да се превърнат в източник на политическа конфронтация след изборите.

Президентските избори могат да променят курса

До президентските избори във Франция остават около осем месеца, което означава, че политическата ситуация все още може да се промени значително. Позициите на основните кандидати могат да бъдат коригирани в хода на кампанията в зависимост от обществените нагласи, международната обстановка и развитието на въпросите, свързани с европейската сигурност.

Затова бъдещето на отношенията между Париж и НАТО остава несигурно. Макар евентуалното излизане от интегрираната командна структура да би било сложен и продължителен процес, самата възможност за подобен ход вече е достатъчна, за да предизвика сериозно внимание в Алианса.

За НАТО въпросът е особено важен, тъй като Франция съчетава ядрен потенциал, значителни конвенционални военни способности, силен военноморски капацитет и политическо влияние. Именно затова резултатът от предстоящите избори може да се окаже определящ не само за френската външна политика, но и за бъдещия баланс на сигурността в Европа.