Срещата на върха на НАТО показа единство пред света, но зад общите декларации продължават да съществуват сериозни различия между съюзниците. Това заяви в предаването „Лице в лице“ главният асистент Мариян Карагьозов, който направи подробен анализ на резултатите от форума в Анкара.

Според него при всяка голяма международна организация различията неизбежно съществуват, но обикновено остават скрити зад общите решения.

„Винаги когато има една голяма международна организация, каквато е НАТО, в която участват над 30 държави, е много трудно да се намери общото решение. Различията при международните организации обаче винаги се крият зад общата фасада. Винаги чрез съвместни комюникета или документи, които се приемат след определена среща, се демонстрира единство“, посочи Карагьозов.

Различни заплахи, различни приоритети

По думите му основният проблем е, че отделните държави възприемат по различен начин най-големите заплахи пред сигурността.

„В НАТО има различни възприятия откъде идва най-голямата заплаха. Според Съединените щати акцентът трябва да бъде поставен върху Китай и Индо-Тихоокеанския регион. Според страни като Полша, Германия и прибалтийските държави основната заплаха е Русия. На трето място е южният фланг, който гледа по различен начин – за него най-важни са нелегалната миграция, сигурността в Северна Африка и като цяло на Африканския континент“, обясни той.

Според експерта именно тези различия определят и различните приоритети при модернизацията на армиите. Източният фланг настоява за повече танкове, артилерия и бронирана техника, докато южните държави поставят акцент върху морската сигурност, а САЩ гледат към технологичното съперничество с Китай.

Карагьозов отбеляза, че макар дроновете да променят характера на войната, конвенционалните въоръжения продължават да играят ключова роля.

Повече пари не означава едно и също

Експертът обърна внимание и на различните виждания за увеличаването на разходите за отбрана.

„Какво означава повече пари за отбрана? Някои страни казват: ние предпочитаме да работим за достигане на определени способности. Дали ще похарчим условно хиляда или десет хиляди, това е наша работа, стига да постигнем необходимата готовност“, коментира той.

По думите му има и икономическо противопоставяне между европейската и американската отбранителна индустрия.

„Очевидно има сблъсък за това дали ще се закупува повече американско или повече европейско въоръжение. Програмата SAFE на Европейския съюз предвижда около две трети от средствата да бъдат насочени към европейски производители. Така че и тук има известни нюанси“, посочи Карагьозов.

България може да спечели от новата ситуация

Според него засиленият интерес към източния фланг на НАТО създава реални възможности за България.

Като пример той даде проектите за военна мобилност, които могат да ускорят изграждането на нови мостове над Дунав.

„Между България и Румъния има само два моста над река Дунав по протежение на над 400 километра граница. В град като Будапеща има 15 моста. Ако се използват проектите за военна мобилност, това би могло да насърчи построяването на допълнителни мостове между България и Румъния“, заяви експертът.

Той обърна внимание и на енергийните проекти, които според него могат да придобият стратегическо значение за Алианса. „Има предложение за нефтопровод от Турция през България, който да обслужва целите на НАТО. Съществува обаче и гръцко предложение, при което трасето започва от Александруполис и преминава през България. Това дава на София определени козове. Въпросът е дали България ще бъде на висотата да се възползва от своето географско положение“, каза Карагьозов.

По думите му настоящото управление следи внимателно международната обстановка и се опитва да позиционира България спрямо бързо променящата се среда.

Националната стратегия не трябва да зависи от изборите

Карагьозов подчерта, че успешната външна политика се изгражда върху дългосрочни национални интереси, а не върху политически цикли.

„Ако България има ясна стратегия какво цели да постигне – икономическо развитие, военно и стратегическо позициониране, дипломатическа роля – тогава трябва последователно да предприема необходимите стъпки за постигането на тази цел“, смята той.

Експертът отбеляза, че разделението в българското общество по темата Русия затруднява формирането на единна национална позиция, но независимо от политическите спорове модернизацията на армията вече е необратим процес.

„Много по-важно е да се гледат не изказванията, а бюджетите и конкретните действия“, каза Карагьозов, като допълни, че закупените кораби, самолети и друга военна техника ще определят развитието на българските въоръжени сили през следващите десетилетия.

В края на разговора той коментира и ситуацията около Иран, като изрази мнение, че военно решение на конфликта няма и рано или късно Вашингтон и Техеран ще бъдат принудени да се върнат към дипломацията.

Източник: bTV