Учените имат основания да смятат, че на няколко от луните на Уран може да има океани. Новината идва от проучване на списание Geophysical Research Letters, в което се твърди, че подпочвените океани могат да бъдат причина за изпускането на енергийни плазмени частици, които са открити да идват от две от луните на планетата: Ариел и Миранда, пише БГНЕС.
Най-новото откритие за Уран се дължи на учените, които решиха да прегледат още веднъж почти четиридесетгодишни данни, получени за първи път от космическия апарат „Вояджър 2“ на НАСА. След свеж поглед и събиране на информация от тези файлове изследователите видяха повече изходни частици, отколкото преди. Макар че все още не са категорични, сега те смятат, че подземните океани са виновни за изтласкването на частиците отвъд досегашните им граници.
Този нов поглед към Уран направи всичко възможно за изследователите, след като те осъзнаха, че всички частици се задържат около магнитния екватор на планетата, което е необичайно, защото обикновено магнитните сили изтласкват частиците и ги разпръскват по цялата планета. В момента на „еврика“ учените осъзнали, че има голяма вероятност тези частици да идват от невидим океан под външната повърхност на една от луните.
Ако това се окаже вярно и една от луните на Уран наистина има океан, който се крие под повърхността ѝ, следващите открития биха могли да бъдат от голямо значение за по-доброто разбиране не само на Уран и неговите луни, но и на другите планети в нашата Слънчева система. В прессъобщение, придружаващо важната планетарна новина, водещият автор на изследването и астрофизик от Лабораторията по приложна физика „Джон Хопкинс“ Иън Коен заяви, че макар все още нищо да не е сигурно, откриването на този тип частици обикновено сигнализира, че има нещо повече, отколкото се вижда на пръв поглед, и често дори действа като „предвестник на откриването на океански свят“.
Откриването на лунен океан на повърхността на една от луните на Уран е огромна крачка напред в откритията и я поставя в добра компания с огромната луна Европа на Юпитер и Енцелад на Сатурн, за които беше открито същото. Още по-хубавото е, че те също бяха разкрити благодарение на технология, базирана на частици.
