Нарколегендата Пабло Ескобар с 40 деца зад гърба си! Залюбил страстно и… убийствено журналистка
Той е най-известният колумбийски наркобос, оглавявал някога картела на Меделин и доминирал в кокаиновата контрабанда в световен план през изминалия век. С над 40 създадени деца от различни жени и любимата реплика „Plata o Plomo“ (бел.ред. „Сребро или олово“), когато е имало проблем за решаване, Пабло Ескобар е тема, която и до днес вълнува мнозина.
Не само от професионална гледна точка, но и от лична. Наред с многото митове и легенди около него, няма как да не се досетим за историята, в която при едно от среднощните си бягства от властите дъщеря му Мануела изпада в хипотермия, а за да я стопли, Пабло изгаря 100 доларови банкноти на стойност над един милион долара…
Или пък тази, че приживе е убил около 4000 души, включително множество полицаи и правителствени служители, в това число и 100 жертви, загинали при взрива на бомба в самолет през 1989 г.
Фигурата на Пабло е митологизирана в популярната култура, а историята на възходa и падението му се превръщат в алегория на социалния и политически живот в Колумбия през изминалия век, когато на „почит“ са корупцията, политическите конфликти и елитарното лицемерие.
Наричан още „Кралят на кокаина“, всеизвестен с хилядите убийства и атентати и 70-те милиона долара на ден, които изкарва, Пабло строи жилища, училища, пътища и стадиони за бездомните, а бедните го издигат в култ, наричайки го Патрон или още латиноамериканския Робин Худ. Едно е сигурно – животът му е изпълнен с много ключови моменти.
И за да не се превръща в биография, тук говорим за една от най-големите му, и, буквално, убийствени любови с най-известната жена в Южна Америка през 80-те, Вирхиния Валехо.
Защо най-известната? Защото тя не само успява да интервюира лично Пабло, но и му е любовница в продължение на 11 години. За времето си двамата се превръщат в легенда, а любовта им точно отразява живота в Колумбия тогава – бедност, страст, насилие и действия, които изискват безумие…
Тяхната връзка е сюрреалистична. Разкъсвана от всички гами на живота. С красива искра, пламнала в точно определен момент и бързо изгаснала завинаги.
Вирхиния Валехо Гарсия е журналистка, медийна и телевизионна личност и социалист от Колумбия. Израснала в заможно семейство, Валехо получава образование в англо-колумбийско училище и по-късно започва работа като учител по английски в Богота.
В началото на 60-те се жени за изпълнителния директор на компанията за електронна и физическа сигурност на широка база от индустриални и търговски клиенти CBS Security and Data, Заморано Джованели. Тяхната любов продължава почти десет години. След като се развеждат, Валехо започва работа начисто в телевизията.
В периода 1978-1981 тя е омъжена за втория си съпруг Дейвид Стивел.
Но това, което остава в историята десетилетия наред, е нейната любовна история с Пабло Ескобар.
Тя е първият журналист, който представя видния наркобос в друга светлина, като му дава шанс да покаже пред обществеността проекта си за предоставяне на къщи на бедните като част от плана си да влезе в политиката.
Общо взето телевизионната кариера на Валехо, довела до запознанството й с Ескобар, започва в началото на 70-те, когато става водеща на новинарско предаване, бързо натрупало популярност в Латинска Америка. Десет години по-късно, за първи път среща Ескобар на устроено от него парти в ранчото му, където мигновено е привлечена от чара, чувството за хумор и обноските на кокаиновия лорд.
Ескобар, от своя страна, е впечатлен не само от красотата и вродения финес, но и от възможностите, които журналистическият статут и медийна популярност представляват за бъдещите му политически амбиции.
Докато Вирхиния му рецитира любовните стихове на Неруда, споделяйки знанията и мъдростта си с него, той се опитва да я впечатли с истории за своите подвизи, приключения и сила. И неслучайно години по-късно, дуализмът, определящ природата на Пабло, става водещ мотив в биографичната й книга „Да обичаш Пабло, да мразиш Ескобар“.
Тяхната връзка е „тайна“.
Двамата се срещат в хотели и понякога дори в апартамента на Вирхиния в Богота. По-късно, докато Пабло се укрива, двамата си уговарят срещи на други места. През цялата им връзка той я обсипва с подаръци и финансира всичките й шопинг пътувания до Ню Йорк, Париж, Маями и Милано. Мнозина дори определят отношенията им, подобни на тези между Бони и Клайд.
По-късно самата Валахо разказва за това в книгата си. Мемоарите й представляват изключителен поглед върху митологизираната личност на любовника й от началото на връзката им до самия й край.
В началото на 80-те произходът на чудовищното състояние на Пабло е все още мистерия, а той е познат като влиятелен патрон на културата, социално и патриотично ангажиран и идолизиран от бедните.
В момента, в който Вирхиния среща Пабло, масовите убийства, полицейското насилие и политическите атентати, резултат от най-мащабния кокаинов бизнес в световен план, още не са превърнали Ескобар от строг и властен бизнесмен, в параноичен бежанец, укриващ се в изоставени ферми и евтини хотели.
Но в крайна сметка, Вирхиния го предава, след като в продължение на години го е обичала до лудост. Предоставените от Валехо снимки, видео и магнетофонни записи, а също така и печатни документи, свидетелстват за това, че за Ескобар тя е не само страст.
Докато са заедно тя има достъп до най-висшите кръгове на колумбийския бомонд.
Дори организира срещи на Ескобар с политици, води преговори с колеги и собственици на вестници за публикации, предава пари за лобиране в парламента. А на въпрос защо е избрала да бъде до него, отговаря:
„Защото се влюбих в този силен, уверен в себе си човек, филантроп, който помагаше на селяните и беше обожаван от тях“.
Връзката им е колкото страстна и фатална, толкова и открита!
Пабло не крие от Вирхиния опасностите, на които е изложена докато е с него. В този ред на мисли дори й подарява 9-милиметров револвер „Берета“, гравиран с инициалите му, с уговорката, че ще я научи как да се застреля, за да умре на момента в случай на нападение.
„Той ме принуди да изпитам ужас, после да забравя страха си, да взема контрол, да си представя болката… да умра от любов“, пише на по-късен етап в книгата си Вирхиния.
Уви, тяхната любов не успява да удържи на времето.
Поръчаното от Ескобар убийство на Родриго Лара, колумбийският министър на правосъдието, бележи разпад в отношенията между него и Валехо. А с упадъка на публичния статут на Ескобар след ареста му през 1991, Вирхиния остава отлъчена от социалните си кръгове заради откритата й връзка с наркобоса през последното десетилетие.
Две години след ареста си Пабло намира своята смърт при престрелка с полицията. А неговият образ и история се превръщат в огледало на социално-политическите условия в Колумбия през този период.
„И двамата знаем, че това е последният път, в който го виждам жив. Той слага ръката си зад врата ми и ме целува по челото за сетен път. С очи, пълни с безкрайна тъга, се поглеждаме за последно“, споделя за последните им мигове заедно журналистката. По-късно именно тя дава на униформените показания срещу Пабло и й се налага да бъде прехвърлена в САЩ в програма за защита на свидетелите.
Вирхиния дълго време липсва в медийното пространство, но постепенно започва да разкрива лицемерието на колумбийския елит, застрашавайки собствения си живот. И до днес тя живее в Съединените щати, страхувайки се от последствията при евентуалното си завръщане в родината.
Но Пабло остава завинаги в сърцето на страната си като магически вихър на невъзможното, минал през реалността и оставил своята. Един контрастен образ, дълбока и многопластова личност.
А тяхната любов ли?
Определено представлява почти сигурен път към смъртта, било то професионална, емоционална или физическа.
През живота си се срещаме с много любови. Но винаги има една, която помним, изживяваме и усещаме до края на дните си, дори когато вече я няма. И тази любов няма нищо общо с човека, към когото е насочена. Защото добър или лош, злодей или герой, сърцето винаги намира пътя към него, остава неподвластно на разума и на всичко онова, в което някога сме вярвали.
Източник: Дир.бг
