Готовност за протести, критики към бюджетната политика и напрежение около заплащането в държавната администрация, това са част от темите, които коментира президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов във връзка с подготовката на бюджета за 2026 г.

„Ще свикат НСТС, ще ни предложат няколко страници документи, които трябва да сме прочели. За първи път имаме такова абсолютно мнозинство, а аз имам дълъг опит и съм виждал какво ли не. Виждам и хора, които ходят „два пръста над земята“ в героични пози – това е лош съветник“, коментира той.

 Манолов коментира управленските намерения по бюджета за 2026 г., възможните европейски процедури заради дефицита, както и готовността на синдикатите за протести.

По думите му темата за държавните служители е поставена на дневен ред, като те вече сами поемат осигуровките си, но остават с редица ограничения.

„Държавните служители нямат право на втори трудов договор, на граждански договор, не могат да развиват стопанска дейност, нямат право на бонуси и ваучери, нито на колективно трудово договаряне. Ако ще се върви в тази посока, тогава трябва да се махнат и ограниченията и да се третират като всички останали граждани“, заяви той.

Манолов потвърди, че синдикатите са в готовност за протестни действия след предупрежденията на КНСБ.

„Със сигурност сме готови. Някои колеги са по-радикално настроени, други – по-малко, но всички сме в готовност. Проведохме среща по темата“, посочи той.

Той коментира и европейската директива за заплатите и колективното трудово договаряне.

„Има сериозни критики към рамката на КТД. Държавните служители нямат право на колективно договаряне, което е ограничение. Моят по-радикален възглед е, че трябва да се промени системата за уреждане на трудовите спорове“, каза синдикалистът.

По думите му в страната все още няма ясна формула за минимална и средна работна заплата.

„Нашето виждане е минималната заплата да не бъде по-ниска от 55% от средната“, допълни той.

Манолов определи системата на осигурителните прагове като парадоксална.

„Законът казва, че осигуряването трябва да е върху реалната заплата, но на практика сме узаконили изключения. В повечето случаи праговете са близки до реалните възнаграждения“, каза той.

Той засегна и темата за неравенствата в осигурителната система.

„Огромната част от гражданите се осигуряват върху целия си доход, а други – върху част от него. Това включва и народните представители. Това прави разговора още по-сложен“, посочи Манолов.

Той добави, че комуникацията с финансовия министър е индиректна.

„Не сме се срещали, не сме говорили. Информираме се чрез медиите“, каза той.

Манолов коментира и предложеното намаление на администрацията с 10%, като заяви, че темата изисква по-широк дебат за функциите на държавната служба.

Източник: БНР