Мирослав Найденов, министър на земеделието и храните в 87-то правителство, в специално интервю пред SafeNews прогнозира, че през есента ще има протести в отрасъла. Според него те ще дойдат в резултат на пожари, градушки, нелоялна конкуренция, ниски изкупни цени и не съвсем адекватната политика на държавата в земеделието.
SN: Г-н Найденов, страната е обхваната от пожари, които поглъщат стотици хиляди декари обработваеми земи, пасища и гори. Унищожени са кошери, техника, храна за животните, на места и самите животни. Как ще се компенсират тези щети?
Необходима е спешна намеса от Министерството на земеделието и фонд „Земеделие“. Защото пострадалите стопани разчитат на тази помощ. Виждаме, че само държавата се ангажира и помага на хората, които загубиха своите домове. Трябва да се реагира и да им се допомогне. Видяхме инициатива на министъра на земеделието Георги Тахов по отношение на този млад стопанин, който загуби фермата си с овцете и с целия си бизнес. Такава подкрепа не трябва да бъде еднократен акт или да бъде само за определен човек, попаднал във фокуса на медиите.
Трябва да се помогне на всички засегнати от пожарите стопани, казва Мирослав Найденов.
Защото първо, горещините са небивали. Второ, последиците от пожарите са трагични. Държавата точно в такива моменти трябва да се намеси. Веднага ще се чуят и контратези: те трябва да са си застраховали продукцията, трябва да са си застраховали земите. Но няма практика в България за това. Да, някои от по-големите го правят, но по-малките стопани – не. Трябва да ви кажа от опит, че голяма част от застрахователните компании, знаейки какво следва в тези горещи летни месеци, отказват подобни застраховки срещу пожари.
SN: Г-н Найденов, възможно ли е България да получи спешно пари от кризисния резерв на ЕС?
Категорично България трябва да поиска. И България трябва да получи. Защото и други страни са искали и са получавали, когато има нужда. Вие видяхте, че по общите европейски механизми ние получаваме помощ като летателни средства за погасяване на пожарите. Така че администрацията на Министерството на земеделието и Постоянното представителство на България в Брюксел трябва да подготвят съответните формуляри и да поискат подобна помощ. Мисля, че подобна помощ ще поиска не само България. Доколкото познавам и знам, какво се случва в Гърция, и гръцката държава ще поиска подобни компенсации. Защото и в Гърция доста земеделски производители пострадаха по подобен на България начин.
SN: Г-н Найденов, продължителната суша и горещини оставиха земеделците без производство, а разходите им се трупат. Зърнопроизводителите очакват най-лошата реколта на слънчоглед и царевица за последните 10 години. Какви проблеми могат да възникнат? И как да се решат?
Проблемите ще дойдат от лошата реколта. Спомняте си, през миналата година имаше протести на тези производители заради нелоялната конкуренция от Украйна. И ако върху това нещо се насложи лошата реколта – такива са прогнозите, права сте в това, което съобщавате: прогнозите са за лоша реколта – много от тях няма да могат да покрият дори себестойността, която са вложили за производството. Това ще утежни допълнително целия сектор. Ще рефлектира по цялата верига на сектора. Защото това са продукти, които се влагат като компоненти във фуражите за животни. Оттам ще поскъпнат фуражите, което ще удари животновъдите, които като цяло не са в завидна ситуация. Не виждам добра перспектива за сектора, който е в криза от две години заради ниските цени, нелоялната конкуренция, заради безумните изисквания на така наречената „Зелена сделка“ на Европейската комисия. Смея да прогнозирам, че наесен зърнопроизводителите отново ще излязат на протест.
SN: Г-н Найденов, цените на плодовете и зеленчуците на борсите в страната започнаха да поевтиняват от юли месец, отчита Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Не такава е картината при цените на дребно в търговските вериги и на пазарите. Защо?
Защото освен Комисията, която цитирахте, трябва да се намеси и Комисията за защита на потребителите. Факт е по тази верига през лятото да поевтиняват цените на плодовете и зеленчуците, защото тогава е пикът на тяхното производство. Но до крайния клиент рядко се усеща това намаляване. И тук е мястото на държавата в лицето на Комисията за защита на потребителите и на други контролни органи, да се проследи какво се случва. Ние не сме планова икономика, но когато има спекулативни цени, когато има изкривяване на пазара, то рефлектира върху крайния потребител. Смятам, че и тези, които продължават да държат високите цени, режат клона, на който седят. Доказано е, че печалбите идват не от високите цени, а от големи обороти. Държейки тези високи цени, те намаляват потреблението, а оттам намаляват и своите приходи. Дано спекулативните крайни търговци се вразумят и формират справедлива печалба, която да направи по-достъпни продуктите за крайния потребител.
SN: Г-н Найденов, откъде идват аномалиите на родния пазар на зеленчуци? Цените на пазара растат, а изкопните са жълти стотинки.
Комисията за защита на потребителите трябва да се намеси. И с масови проверки нелоялните търговци да бъдат санкционирани. НАП също може да се намеси на пазара. И да бъдат проверявани тези хора дали декларират огромните си печалби. Защото и както вие казвате, за жълти стотинки се продава продукцията на полето, а по магазините е доста скъпа. И не виждаме това очаквано намаляване в пика на летния сезон, когато по същество тези цени трябва да бъдат абсолютно достъпни. Пазарът би следвало да се саморегулира, но когато това не се случва, трябва да се намеси държавата.
SN: Г-н Найденов, защо продължаваме да внасяме над 60% от плодовете и зеленчуците за нашия пазар?
Това е много дълга тема. Въпрос на цена е. Когато в съседни нам страни има по-добри условия за производство, нормално е тяхната себестойност да е по-ниска, те да влизат в България и да конкурират нашите родни продукти. Отделно от това ние като общество трябва да се разделим с тази илюзия, че в България можем да произвеждаме всичко. Да, имаме съответните условия като земя, като почви, но за съжаление няма работна ръка. Често обикалям селските райони и виждам, че много трудно се намират хора, които да работят. И основният проблем тук е не толкова подпомагането от държавата.
Основният проблем е, че на местата, където трябва да се произвеждат земеделските продукти, останаха само хора на пределна възраст. Младите ги няма, подчертава Мирослав Найденов.
Няма интерес по отношение на този сектор. И не виждам, как ще се реши този основен и водещ проблем с работната ръка в сектора. Говори се усилено за внос на работна ръка от трети страни. Това е било решението и в Европейския съюз. Там ходят и нашите сънародници да работят за по-големи заплати. Въпрос е на заплащане и въпрос на работна ръка. И разбира се, малко по-адекватна политика от министерството на земеделието може да подобри ситуацията, за да се увеличи процентът на българските плодове и зеленчуци. Но и не само. Мога да разширя темата и по отношение на българско месо, български млечни продукти, пчелен мед и т.н.
SN: Г-н Найденов, казахте, че през есента очаквате протести. От кои браншове на земеделието?
Най-организирани са и с оглед на ситуацията с ниската реколта и заради ниските изкупни цени първи ще излязат зърнопроизводителите. Те имат много стройна организация, която покрива почти цялата страна. Възможно е те да повлечат крак. Останалите са си постоянно в стачна готовност. Виждаме, че периодично по медиите излиза информация, че протестират и животновъди, и зеленчукопроизводители. Наскоро гледах, че овощарите също протестират. Знаете, че имаше голямо напрежение относно провала със справянето с градоносните облаци и тежката градушка, която в голяма част унищожи продукцията в някои региони на страната. Когато тези неща се натрупат, възможно е през есента да ескалира напрежението и да видим реални протестни действия в страната.
