Планът за изграждането на най-високия пилон в света, на чийто връх да се развява американското знаме, разделя жителите на град в американския щат Мейн, вместо да ги обединява, предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА.
Двигателите на лодки за омари буботят в тихите заливи. Дървосекачите се промъкват дълбоко в гората. Фермерите се грижат за площи с диви боровинки. Идиличното място в американския щат Мейн е едно от последните на Източното крайбрежие, непокътнати от модерните времена.
Това го превръща в забележителен фон за смелата визия за региона на едно семейство – пилон, издигащ се от горите към необятното небе, който да е най-високият в света, надвишаващ Емпайър Стейт Билдинг. А на върха му да се развява огромно американско знаме, по-голямо от футболно игрище, което да се вижда от километри в ясен ден.
Според промоутърите проектът на стойност 1 милиард долара, финансиран отчасти от дарения, ще обедини хората от всички политически ориентации и ще им напомни за общите ценности в ерата на национално разделение.
Досега обаче проектът, наречен „Пилонът на Парка на свободата“, е постигнал точно обратното. В Колумбия Фолс с население 485 души – мястото, което е най-близо до късчето земя, където ще се издига пилонът, дебатът разкрива обществени и културни спорни въпроси.
Иска ли тихият район посетителите, които ще привлече пилонът? Мащабното начинание ще промени ли пейзажа? Как ще се постигне баланс между развитието и екологията? Как ще се справят традиционните отрасли с работните места в сферата на услугите?
И може би най-важният от всички: как един американски град демонстрира любовта си към страната във време, когато дори самият флаг е политизиран?
Сам по себе си пилонът е достатъчно дръзко предложение. Той ще бъде висок 445 метра, надминавайки Емпайър Стейт Билдинг, и ще разполага с асансьори, които ще отвеждат хората до наблюдателни площадки, откъдето в ясно време ще могат да виждат Канада. „Това е все едно да поставиш Айфеловата кула в пустинята на Мейн“, не крие притесненията си местен жител.
Това далече не е всичко. Очаква се мястото да се превърне във внушителен патриотичен тематичен парк, с музеи на живата история, ресторанти, паметни плочи с 24 милиона имена, гондоли, превозващи посетителите.
Много от жителите на Колумбия Фолс немеят пред мащабите. На мястото ще се наложи да се прокарат настилки в горите за паркинги и да се построят жилища за стотици, може би дори хиляди работници, което може да превърне този оазис в разрастваща се зона от магазини за сувенири, ресторанти за бързо хранене и молове.
Отвисоко тук се вижда обширна зеленина. Под нея се гушат стотици потоци, езера и езерца, в които се развъждат пъстърви и ценни популации от атлантическа сьомга. Из горските масиви се разхождат елени, лосове, черни мечки, бобри. Горите са преплетени с храсталаци от диви боровинки.
„Това е последната дива природа на Източното крайбрежие“, казва местната жителка Мари Емерсън. По думите й именно суровото крайбрежие и девствената пустош правят това кътче на света специално. Едно мащабно застрояване обаче може да унищожи горите и боровинковите храсти, които са тук от 10 000 години, като първите стопани са били индианците. „Искате ли да убиете гъската, която снася златни яйца?“, пита реторично Емерсън.
