Конституционалистът и бивш председател на парламента доц. Наталия Киселова предупреди, че прокуратурата трябва спешно да се изчисти от усещането за недосегаемост след днешната оставка на Борислав Сарафов. В телевизионно интервю по Bulgaria ON AIR тя коментира, че изборът на Ваня Стефанова за нов изпълняващ функциите главен прокурор е опит за създаване на по-приветлив вид на институцията, но същинската промяна изисква пълна подмяна на Висшия съдебен съвет (ВСС).

Киселова анализира в детайли и историческата катастрофа на левицата, която остана под 4-процентната бариера на предсрочните избори на 19 април, обвинявайки за това директно новия политически проект на президента Румен Радев.

Рокадите на върха на държавното обвинение

Борислав Сарафов депозира своята оставка тази сутрин, слагайки край на продължилата близо три години ситуация, в която ръководеше институцията временно. На негово място Прокурорската колегия на ВСС единодушно назначи дългогодишния магистрат Ваня Стефанова, която става първата жена на този пост, но според закона има право да го заема максимум 6 месеца.

„В рамките на прокуратурата са направили анализ, че ще изчакат да видят изборните резултати и са преценили, че е по-добре – заместникът на Гешев отстъпва на заместника на Сарафов. Предполагам, че ще създаде малко по-приветлив вид, но дали ще има промяна – това зависи от действията на прокуратурата“, коментира Наталия Киселова пред медията.

По думите ѝ, Стефанова и Сарафов (който остава шеф на Националното следствие) са работили тясно заедно през изминалата година и предстои да се види реалният ефект от техните отношения върху делата с висок обществен интерес.

Зависимостите и липсата на доверие

Конституционалистът изтъкна, че доверието в институциите се възстановява изключително трудно и изисква категорични действия, а не просто визуална смяна на върха. Според нея, ключът към реална реформа минава през изцяло нов състав на кадровия орган.

„Трябва да бъдат променени персоналните състави и едва след това да се говори за промени в закона, и едва ако е много наложително – да се повдига въпросът за промени в Конституцията“, подчерта тя.

Киселова обърна специално внимание на натрупаните съмнения за тежки политически влияния.

„Какво очакваме от главния прокурор? Да бъде говорител, да определя наказателната политика или да бъде онзи, който вдига и сваля трупчета от дела? При част от случаите при Гешев и Сарафов имаше такива съмнения. Важно е да не се прилага формулата ‘Над мен е само Господ'“, категорична е бившият председател на парламента.

Крахът на БСП и факторът „Радев“

Анализирайки политическата реалност след вота на 19 април, при който „БСП – Обединена левица“ събра едва 3 процента от гласовете и остана извън 52-рото Народно събрание, Наталия Киселова посочи ясно източника на проблема. Тя подчерта, че огромна част от левия електорат е преляла към коалиция „Прогресивна България„, оглавена от хора на президента, която спечели категорично вота с близо 45 процента.

„Ако сравним резултатите от последните два избора, ще се види, че има почти разполовяване – седемте процента може да разделим на 3 към 4 за прилив към новата коалиция, която оглави Радев. Голяма част от хората, които гласуваха за него, не си даваха сметка, че тези избори за БСП са съдбовни. Оставането извън парламента е последица, която в следващите няколко години ще има негативен резултат“, обясни тя.

Киселова добави, че сегашният председател на партията Крум Зарков е обрал „плодовете, посяти от други“, но загатна, че не възнамерява да се отказва от политиката и вижда шанс за раждането на напълно нов ляв проект.