Национален протест подготвят пчеларите у нас. Като причина те посочват неадекватното отношение на правителството към труда им. В обща декларация с 8 суперспешни мерки за опазване на сектора се обединиха 21 организации. На протеста, който ще е на 10 октомври, пчеларите ще се съберат под прозорците на властта, за да бъдат чути исканията им.
„Ако си отидем, свършено е със земеделието. Правете сметка едно малко, уникално създание каква опрашителна работа върши. Не са толкова важни ползите от меда, восъка, прашеца, прополиса и т.н., а това, което прави кръстосаното опрашване, за да бъде нашата трапеза пълна“, заяви пред Нова тв Славчо Колев, професионален пчелар от Балчик.
Колев посочва, че 8 години професионално обучение са му били необходими за да усвои тънкостите на пчеларството.
„Кой е този търсач на силни усещания, който ще си даде продукцията за 3,20 лв.? Каква е разликата от захарта до тук? Нито един лекар няма да каже: „Иди си купи една лимонада”, ами ще каже: „Вземи си едно бурканче мед, направи си един прополис”, казва Колев.
Славчо и останалите пчелари имат нужда от държавно подпомагане за да живеят прилично.
„Първо и най-важно е да спасим сектора като цяло, защото e наистина застрашен от изчезване. Липсата на доходи в сектора води до приключване. Просто няма бизнес, който да успява да се развива, да работи и да съществува изобщо без приходи“, обясни Галин Георгиев, председател на сдружение „Пчела” – Добрич.
По думите им заради обидно ниските изкупни цени няма приходи.
„В момента килограм мед се изкупува на 3,20 лв., но няма реално никакви сделки, защото няма и интерес от преработвателите“, поясни Десислав Янакиев, професионален пчелар от Генерал Тошево.
Пчеларите посочват, че производството е пряко зависимо от безконтролния внос на мед от Украйна и Китай. В складовете остават 60% от миналогодишната продукция, защото производителите не искат да продават при тези цени.
Пчеларите не могат да осъзнаят още как при 100% нереализирана продукция за т.г., в търговските вериги има бурканчета с етикет: български пчелен мед.
Те запитват отговорните институции:
„Какво в момента слагат българските потребители на тяхната маса? С какво хранят своите деца? Кой и кога ще започне да контролира вложените материали в буркани с надпис: „Български пчелен мед”?“
