Положението е наистина много тежко. Задачата е изключително трудна! Всички оптимисти до момента ще трябва да ги разочаровам, каза Петкова от парламентарната трибуна по повод дупката в бюджета.

„През последните 3 години е имало абсолютно неразумна политика по отношение на публичните финанси на страната. Сега сме изправени пред голямо предизвикателство! Ние ще продължим, разбира се, да работим за това да предложим Закон за държавния бюджет за 2025 с дефицит до 3%“, каза тя.

Теменужка Петкова обясни откъде идва дупката от 18 млрд. лв. в бюджета:

Тя е на база приходи, разходи, като разходите не включват заявките на министерствата и ведомствата. Разходите не са надути, те изобщо не са взети предвид, обясни финансовият министър.

700 млн. лв. от неразплатените задължения, ще трябва да се покрият от новия бюджет.

Анализът на данните и оценката на приходите и разходите по консолидираната фискална програма за периода 2022-2024 г. показват следното –

приходите и помощите намаляват като относителен дял от брутния вътрешен продукт от 38,5 млрд. лв. от БВП през 2022 г. на 35,7 от БВП през 2024 г. или с 2,8 процентни пункта или 5,6 млрд. лв., обясни финансовият министър Теменужка Петкова в парламента. Тя бе извикана от „ДПС-Ново начало“, за да даде разчет за състоянието на публичните финанси преди изготвянето на бюджета за 2025 г.

За анализирания период данъчно-осигурителните проходи са нараснали от 46,8 млрд. лв. на 58,7 млрд. лв. за 2024 г. или ръст от 11,9 млрд. лв. По отношение на неданъчните приходи, влияние оказват и фактори с еднократен и неустойчив характер като 5 млрд. лв. целеви вноски от държавната енергетика за компенсиране на бизнеса през 2022 г., изплащане на междинен девидент от БЕХ през 2023 в размер на 800 млн. лв. вместо през 2024 и др. подобни действия.

По отношение на разходите по консолидираната фискална програма нарастват от 66,1 млрд. лв. през 2022 г. на 78,1 млрд. за 2024 г.,

а като относителен дял от БВП се запазват за този период. Най-висок ръст се наблюдава при разходите за персонал, разходите за социални и здравно-осигурителни плащания, включително и пенсиите.

Разходите за персонал нарастват от 1,6 млрд. лв. през 2022 г. на 20,2 млрд. лв. за 2024. Разходите за издръжка нарастват минимално от 7,1 млрд. през 2022 на 7,5 млрд. през 2024 г. Разходите за социални и здраво-осигурителни пенсии нарастват от 25,5 млрд. лв. през 2022 г. а 34,4 млрд. за 2024. От тях пенсиите от 15,7 млрд. през 2022 г. нарастват на 21,8 млрд. лв. Капиталовите разходи нарастват от 5,6 млрд. през 2022 на 6,7 млрд. на 2024 г., стана ясно от думите на Петкова.

„През октомври 2024 г. е разработен базов вариант на бюджета, без да се отразяват направените от първостепенните разпоредители с бюджет искания за допълнителни разходи. Това са съответно разходите, които са залегнали в бюджета, без да са взети предвид исканията на министерствата. Данните показват, че още тогава екипът на министерството, е изразило становище, че се очаква дефицит от 18,1 млрд. лв., който се формира при общ размер на приходите, даренията, помощите от 81,5 млрд. лв. и общ размер на разходите от 99,6 млрд. .лв. Тя е на база приходи, разходи, като разходите не включват заявките на министерствата и ведомствата. Разходите не са надути, те изобщо не са взети предвид, поясни още тя.

По отношение на помощите и даренията,

анализът показва, че планираните приходи са в по-голям размер в сравнение с изпълнението, като най-голямо отклонение се забелязва през 2023 г. и 2024 г. и основно се дължи на планирани в бюджета, но не постъпили траншове по ПВУ, уточни Петкова.

„Следва да бъде ясно, че подаденото искане за второто плащане през октомври 2023 г. е направено с ясното разбиране, че не са потвърдени от комисията предвидените реформи и вероятността да не се получи транш на стойност 635 млн. евро е била голяма. Имало е яснота, че тези приходи са несигурни и вероятността да не постъпят е голяма“, продължи финансовият министър.

По отношение на приходите,

Петкова обясни, че приходите и помощите за 2025 г. са оценени на 81,5 млрд. лв. Данъчно-осигурителните приходи са били оценени на базата на предварителната макроикономическа прогноза без допълнителни приходни мерки. Помощите и даренията включват оценката на средствата по европейските фондове и по ПВУ.. Увеличението в разходите в предходните години оказват кумулативно влияние върху разходите за 2025 г., които достигат 99,6 млрд. лв. Тоест разходите, които са акумулирани за периода 2022-2024 г., получават своята реализация в пълния си блясък през 2025 г.

По отношение разходите за персонал от 18 млрд. лв. по програмата за 2024 г. достигат до 22,4 млрд. лв. през 2025.

Разходите за издръжка от 8,3 млрд. лв. достигат до 9,7 през 2025 г. Разходите са социално и здравно-осигурителни вноски, включително пенсии от 34,9 млрд. лв. достигат до 40,3 през 2025 г. Капиталовите разходи от 10 млрд. лв. по програмата за 2024 г. достигат до 15,2 млрд.

Петкова обясни, че министерството в момента извърша оценка на неразплатените задължения, което неименуемо ще даде отражение върху нарастване на разходите по бюджета за 2025 г. Оценката все още не е готова, но размерът е около 700 млн. лв. Това ще трябва да се плати в рамките на следващия бюджет.

„Изводът е, че темпът на нарастване на разходите, значително изпреварва темпът на приходите, включително приходите от европейски средства. Анализът показва особено за последните три години, нарастване на постоянните разходите, които текущо са осигурявани през текущата финансова година основно с неустойчиви еднократни приходи мерки – дарения, резерви, вноски от ПВУ, вноски от енергийни дружества.

В заключение Петкова каза, че положението е много много тежко и всички оптимисти до момента, ще трябва да бъдат разочаровани, но това са фактите.

Ситуацията с финансите на страната е крайно тревожна, като темпът на нарастване на разходите изпреварва ръста на приходите, няма и трайни мерки за устойчивост на пенсионната система. Това заяви пред депутатите министърът на финансите Теменужка Петкова относно състоянието на публичните финанси преди изготвянето на бюджета за 2025 година.

Петкова припомни на депутатите изтеглянето на бюджета на служебния кабинет и тези на ДОО и НЗОК. Отбелязано бе, че през последните три години е имало изключително финансово неразумна политика по отношение на държавните финанси. Само за пенсии и заплати дефицитът ще е над 10 милиарда лева.