Ще изпълни ли заканата си украинският президент Зеленски „да подпали„ Червения площад? Сигурно ли е небето над Москва? Кои световни лидери ще се осмелят да присъстват? Какво ще каже в речта си руският президент Путин?

Отговори на всички тези въпроси ще имаме вероятно след живото излъчване, което в момента гледаме заедно, преди това обаче, нещо още по-интересно:

Защо събитието е едно, а датите са две?

Исак Новоселецки, председател на еврейската общност стои пред паметната плоча на 5000 еврейски деца, убити във Виница по време на германската окупация.

„Тук бяха унищожени деца, а заедно с тях и надеждата на еврейския народ“, гласи надписът на плочата. Тези деца можеха да станат музиканти, лекари или професори.

„И ние питаме германците: Защо ги убихте? Точно както сега питаме руснаците: Защо убивате деца в Украйна? Защо ги отвеждате в Русия и правите Бог знае какво с тях?“, пише dw.

Чрез тази част от разказа на Исак Новоселецки пред dw се опитваме да отговорим на въпроса за двете дати по повод ВСВ.

Краят на Втората световна война в Украйна

Краят на Втората световна война в Украйна се отбелязва на 8 май. Девети май продължава да бъде денят на победата над националсоциализма, в който се почитат жертвите, но тя вече не се нарича „Великата отечествена война„.

Според указ на президента Зеленски от 2023 година,  9 май се отбелязва в Украйна като „Ден на Европа“.

Чества се единството на европейците, които унищожиха нацизма и които ще победят Русия, казва украинският президент. Това е ден, който Украйна празнува заедно с целия свят, с всички онези, които преди 80 години се бориха за живот, за да може злото да загуби.

Но преди три години злото отново стъпи на украинска земя.

„Всяко зло неизбежно свършва. Всеки окупатор в крайна сметка напуска земята ни. Животът винаги се завръща. И това е, за което се борим днес“, подчертава Зеленски и с почит поднася цветя.

Намагаючись присвоїти Україну, Росія присвоює собі чужу пам’ять і викривляє історію.

Тому не тільки сьогодні, у День пам’яті та перемоги над нацизмом, а завжди варто пам’ятати: українці зробили свій великий внесок у ту перемогу. Зупинили зло світового масштабу власною кров’ю.… pic.twitter.com/KpDeNUbIIR

— Volodymyr Zelenskyy / Володимир Зеленський (@ZelenskyyUa) May 8, 2025

Оказва се, че над 8 милиона украинци са се сражавали за свободата не само в Червената армия, казва Зеленски.

Но начинът, по който се анализира тази памет, се е променил из основи. Ето и доказателство за това.

В парада за Деня на победата в Москва  се наблюдава от представители на Пхенян и лидерите на повече от 20 държави, най-големите от които са Китай и Бразилия.

Така Русия се опитва да поддържа впечатлението за широка международна подкрепа, обяснява Михаил Виноградов, президент на фондация „Петербургска политика“.

Според политолога, ако преди войната в Украйна Кремъл е използвал този празник като легитимация, то сега „темата за ужасите на войната е изтикана на заден план”. Вместо това се поставя предимно „акцент върху позитивността, победите и доминирането”.

За вътрешната аудитория Кремъл продължава внимателно да свързва войната в Украйна с победата над нацистка Германия.

Дори скандално, но официално има търг, обявен на уебсайта за държавни поръчки на Русия, че търси изпълнител, който срещу 5 млрд. рубли да произведе „патриотични“ видеоклипове, телевизионни предавания и интервюта, посветени на „80-годишнината от победата във Великата отечествена война и военните действия в сегашната ситуация”.

Ние в България имаме на гърба си дори и доказателство за манипулациите на Русия

Нов пропаганден документален филм за руския президент Владимир Путин предизвика в сряда остра политическа реакция.

В него се съдържа изказване на руския президент, в което той споменава двете държави България и Румъния като членки на НАТО.

След излъчването на филма в български и румънски медии, както и в социалните мрежи бяха разпространени заглавия от типа „Путин обвини България и Румъния за войната в Украйна“, въпреки че връзката с войната е косвена.

Всичко това стигна до правителствата в София и Букурещ, които реагираха остро на думите на руския президент и ги определиха като манипулация.

Какво каза Путин

Филмът „Путин – 25 години“ беше излъчен по руските телевизии, е по повод навършването на 25 години откакто руският президент застана начело на страната.

Той споменава България и Румъния в архивен запис, включен във филма. Записът е откъс от речта му по време на Мюнхенската конференция по сигурността през 2007 г., с която започва завоят във външната политика на Русия срещу НАТО, Европа и САЩ.

„НАТО придвижва своите фронтови сили към нашите държавни граници. В България и Румъния се появяват т.нар. леки американски предни бази с по 5000 души във всяка. И ние имаме справедливото право да попитаме откровено – срещу кого се прави това разширение?“, казва тогава Путин.

Междувременно водещият на интервюто във филма го пита кога Русия е разбрала, че „т.нар. (западни) партньори не са ни партньор“.

„Русия или ще бъде независима и суверенна, или няма да я има изобщо. Това послание исках да предам на нашите партньори [през 2007 г.]“, отговаря руският президент и допълва:

„Говорих на колегите с надежда, че ще чуят и някак ще коригират своето отношение към Русия. Но за съжаление това не беше чуто. Тоест – всички го чуха, само че не реагираха така, както трябва. В крайна сметка това доведе и до днешните трагични събития в украинското направление“.

Путин определя разпадането на СССР през 1991 г. като „най-голямата геополитическа катастрофа на 20-ти век“ и счита присъединяването на страни от Източна Европа към НАТО за заплаха, въпреки че съюзът е отбранителен.

припомня, че в края на 2021 г., месеци преди началото на войната, Путин постави редица условия за деескалиране на напрежението по границата с Украйна, като едно от тях беше да се забрани изпращането на допълнително войници и оръжие в страните, които са се присъединили към НАТО след 1997 г.

Това включва и България и Румъния, които се присъединяват през 2004 г., както и Полша, Чехия и Унгария.

Пропагандата на Русия спрямо целия свят не е спирала никога, а парадите организирани за Денят на победата – 9 май, винаги са имали една цел – да демонстрират силата на страната, въпреки нейната слабост.

Димитър Димитров/ SafeNews

Източници: dw, Минобороны России, Х, @ZelenskyyUa