Ще стигнем до там, където всички ние бленуваме като българи – за една справедлива правова България. Това обяви пред журналисти лидерът на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков.

Днес Народното събрание прие на трето четете промените в конституцията.

„Следващата стъпка е регулаторите, както и органите, които бяха приети сега, да се попълнят с качествени кадри, защото рамката е сложена по правилния начин. Сега ако има хора, с голям професионализъм, които да вземат тези позиции, аз вярвам, че промяната ще е необратима“, коментира още той.

Народните представители разгледаха и приеха окончателните промени в Конституцията на трето четене

При гласуването народните представители гласуваха поименно, ставайки от място и заявявайки своя вот. Депутатите от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС гласуваха „за“. Опозицията в лицето на „Възраждане“, БСП и ИТН гладуваха „против“. Единствено депутатът от ПП-ДБ Бойко Рашков гласува „въздържал се“. С гласовете на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС, или 165 депутати, промените окончателно стават част от основния закон.

Доскорошния председател на ПГ на ДПС Мустафа Карадайъ, депутатът от ПП-ДБ Петя Ставрева и депутатът от БСП Драгомир Стойнев отсъстваха при гласуването

Внесените поправки се ограничават правата на президента при назначаването на служебен кабинет. Лицата с двойно гражданство получават правото да заемат публични длъжности. ВСС разделя се на две колегии – Висш прокурорски съвет и на Висш съдебен съвет. Ограничават правомощията на главния прокурор. Освен това според текстовете три месеца след обнародването на промените се провежда нов избор за главен прокурор, както и за нов състав на Висшия прокурорски съвет и на Висшия съдебен съвет.

Националният ни празник остава Трети март.

Президент

Народните представители приеха поправка, която е пряко обвързана с начина, по който се формира служебен кабинет. Според измененията ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател, назначава служебно правителство.

За служебен министър-председател президентът назначава като има избор само измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председателя на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник. Когато в 7-дневен срок президентът не назначи Министерския съвет, предложен от определения служебен министър-председател, служебното правителство се избира от Народното събрание. Президентът насрочва избори за ново Народно събрание в срок до два месеца след назначаване на служебното правителство. В този случай Народното събрание не заседава в едномесечен срок преди произвеждане на изборите. Депутатите приеха и още едно ограничение на правомощията на държавния глава – да бъде избиран само, ако е с българско гражданство.

Двойно гражданство

Депутатите приеха поправка, според която за народен представител и министър може да бъде избран български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял последните осемнадесет месеца в страната. Правилото за уседналост не важи за министрите.

Регулатори

Нароните представители приеха и промените в Конституцията, които предвиждат решенията за избор на регулаторите да се приемат с мнозинство две трети от всички народни представители.

Главен прокурор

Депутатите приеха главният прокурор да се назначава и освобождава от президента по предложение на Висшия прокурорски съвет за срок от пет години без право на повторно избиране. Според измененията главният прокурор представлява прокуратурата и ръководи Върховната прокуратури като кандидатури за главен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия прокурорски съвет, както и министърът на правосъдието. Освен това промените предвиждат президентът да не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение.

За извършено престъпление от общ характер главният прокурор или негов заместник се разследва и обвинението се поддържа пред съда от прокурор, който е заемал длъжността съдия във Върховния касационен съд от наказателната колегия или с ранг на съдия във Върховния касационен съд от наказателните отделения на апелативните или окръжни съдилища до момента на назначаването.

ВСС

НС прие окончателното разделяне на Висшия съдебен съвет на два отделни органа – Висш прокурорски съвет и на Висш съдебен съвет. Според измененията Висшият съдебен съвет ще състои от 15 членове и ще включва председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд, които са негови членове по право, осем членове, избирани пряко от съдиите от всички съдилища, и петима членове, избирани от Народното събрание. Промените предвиждат Висшият съдебен съвет да остане административен и кадрови орган единствено за съдиите и се предлага и създаване на прокурорски съвет като административен и кадрови орган за прокурорите и следователите.

По отношение на Висшия съдебен съвет съгласно предложените промени петима от членовете се избират от Народното събрание, като двама – председателят на ВКС и председателят на ВАС, са членове по право. Мандатът им ще бъде 4 години и няма да могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок. Според измененията прокурорският съвет ще бъде съставен от десет членове, от които: шест, избирани от Народното събрание; двама, избирани пряко от прокурорите; един от следователите и един от главния прокурор като член по право. Предвижда се ограничение в състава на органа – от квотата на парламента да бъдат избирани прокурори и следователи, защото противното би довело до разместване на баланса между квотите, предвиден в Законопроекта. Мандатът им ще бъде 4 години и не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок.

Предвижда се създаване на Инспекторат на съдебната власт, който да се състои от главен инспектор и десет инспектори

Главният инспектор и инспекторите се избират от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители за срок от пет години с право да бъдат преизбирани само за още един мандат. След приключване на мандата им главният инспектор и инспекторите не могат да заемат длъжности в органите на съдебната власт, гласят разпоредбите. Измененията предвиждат Инспекторатът към ВСС да проверява дейността на органите на съдебната власт, без да засяга независимостта на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите при осъществяването на техните функции, да извършва и проверки по сигнали.

Изборните членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет се избират в срок от три месеца след влизане в сила на законите. До избирането на Висш съдебен съвет и на Висш прокурорски съвет, Съдийската колегия и Прокурорската колегия на досегашния Висш съдебен съвет изпълняват функциите на Висш съдебен съвет, съответно на Висш прокурорски съвет.

Конституционен съд

Депутатите приеха в основния закон да се запише, че всеки съд може да сезира Конституционния съд по своя преценка или искане на страна, но само за противоконституционност на закон, приложим по делото – няма да има възможност да се иска тълкуване на Конституцията.

Още новини четете в категорията България.