Ние знаем от корупционния модел кой е губещият – това е българското общество. Искам да благодаря на опозицията, която се държава аргументирано. Искам да благодаря на всички, които се включиха в този дебат. Не, не се притесняваме, че промените ще бъдат атакувани в Конституционния съд. Това заяви Христо Иванов от ПП-ДБ в кулоарите на парламента.

„Важното на тези промени е, че ние съумяхме да изградим политически консенсус. Фокусирахме се върху това да изградим институции, които могат да разрешат тези казуси. Ние ще трябва да променим устройствените закони. След което да бъдат взети трудни решения. Когато видим как ще се произнесе Конституционния съд, тогава ще коментираме“, добави Иванов.

Още гледайте във видеото на SafeNews:

„За последните 30 г. това е най-голямата стъпка, която прави страната ни да е европейска държава. Тези промени са знак, че България ще остане парламентарна република. Аз като министър на правосъдието съм удовлетворен от постигнатото“, каза министърът на правосъдието.

SafeNews припомня, че със 165 гласа „за“, 71 „против“ и един „въздържал се“ Народното събрание прие на последното трето четене промените в конституцията.

Народните представители гласуваха поименно със ставане от място по азбучен ред.

Висшият съдебен съвет (ВСС) ще бъде разделен на два отделни съвета – прокурорски и съдийски съвет. Висшият съдебен съвет ще се състои от 15 членове и ще включва председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС), осем членове, избирани пряко от съдиите, и петима от Народното събрание. Висшият прокурорски съвет ще се състои от 10 членове, в това число главният прокурор и шефът на ВКС, двама, избирани пряко от прокурорите, един – от следователите и петима – от парламента. Мандатите и на двата съвета ще са от по 4 години.

Народното събрание да не се разпуска, когато предстоят избори и страната се управлява от служебно правителство, реши мнозинството. Избори за нов парламент ще се произвеждат не по-късно от един месец преди изтичане на срока на пълномощията на действащото Народно събрание. Едва когато новите депутати положат клетвата, ще се смята, че са прекратени пълномощията на предишното НС. Така се въвежда непрекъсваемост на законодателната власт.

Още новини четете в категория България.