НА ЖИВО: 1000 години по-късно – цар Самуил се завърна! - Сигурност в новините

Тленните останки на цар Самуил вече са на българска земя. Ковчегът с останките на българския владетел беше транспортиран с военно-транспортен самолет „Спартан“ от Солун до София и посрещнат с официална церемония. Самолетът кацна на столичното летище „Васил Левски“, след като по-рано прелетя над площад „Княз Александър I“, ескортиран от две двойки изтребители МиГ-29 и F-16. Ковчегът беше изнесен с военен почет След кацането на самолета шпалир от гвардейци изнесе ковчега с тленните останки на цар Самуил. Военната почетна церемония продължи с транспортирането на ковчега към площад „Княз Александър I“, където вече се бяха събрали множество граждани. Преди пристигането си в София самолетът „Спартан“ премина над центъра на столицата, като беше съпроводен във въздуха от изтребители на българските Военновъздушни сили – две двойки МиГ-29 и F-16. Правителствената делегация пристигна от Солун За официалното предаване на останките в Гърция отпътува правителствена делегация, водена от министър-председателя Румен Радев. Делегацията пътува с военно-транспортния самолет до Солун, където днес се проведе официалната церемония по предаването на тленните останки. Церемонията се състоя в Музея на византийската култура в Солун, откъдето ковчегът беше транспортиран обратно в България. След завръщането си в София ковчегът с тленните останки на цар Самуил беше поставен на площад „Княз Александър I“, където започна официалната церемония по посрещането. Хиляди млади хора изпълниха площад „Ал. Батенберг“ Хиляди млади хора се събраха в центъра на София, за да посрещнат тленните останки на цар Самуил. Началото на церемонията се забави с около половин час, но още 30 минути преди обявения час площад „Ал. Батенберг“ вече беше изпълнен с деца и младежи. Сред присъстващите се раздаваха български знамена, а много от младите хора разговаряха помежду си и обсъждаха какво знаят за цар Самуил и неговото място в българската история. Докато множеството очакваше началото на церемонията, мъж от тълпата изненада присъстващите с изпълнение на гайда. Музиката допълни атмосферата на събитието и привлече вниманието на хората на площада. В същото време вътрешният министър Иван Демерджиев напусна редиците на официалните гости и се присъедини към група деца от клуб „Млад планинар“ от Петрич. Държавният елит присъства на церемонията Около стотина официални лица присъстваха на церемонията в София. Сред тях беше президентът Илияна Йотова, както и няколко бивши министър-председатели – Бойко Борисов, Кирил Петков, Николай Денков и Димитър Главчев. Сред официалните гости бяха и бившите президенти Петър Стоянов, Георги Първанов и Росен Плевнелиев. На площад „Княз Александър I“ присъстваха още множество депутати, евродепутатите Кристиан Вигенин, Андрей Новаков и Андрей Ковачев, министри, омбудсманът Велислава Делчева, председателят на ДАНС Пламен Тончев, кметът на София Васил Терзиев, както и патриарх Даниил. Така връщането на тленните останки на цар Самуил в България се превърна в значимо държавно и обществено събитие, посрещнато на централния столичен площад от представители на институциите и множество граждани, сред които преобладаваха деца и млади хора. Румен Радев: Площад „Княз Александър I“ посрещна тленните останки на цар Самуил Министър-председателят Румен Радев пристигна на площад „Княз Александър I“, където се провежда церемонията по посрещането на тленните останки на цар Самуил. Събитието бе съпроводено с аплодисменти от събралите се граждани. Аплодисменти съпроводиха церемонията Площадът посрещна с бурни аплодисменти всяка следваща част от церемонията по връщането на тленните останки на цар Самуил в България. Овации прозвучаха при прелитането на самолетите над центъра, при свалянето на останките от самолета на летището, както и при пристигането им по жълтите павета. С аплодисменти бе посрещнат и премиерът Румен Радев, който пристигна пръв на площада. Паметта за цар Самуил и тежките години за България Този площад е бил свидетел на множество паради и шествия, а през него многократно е преминавала шумната река на българската история. Днес обаче поводът е различен – хората са се събрали, за да изпълнят дългоочакван исторически дълг. Пред тях са положени тленните останки на цар Самуил. „Нему се падна тежката задача да брани родината в съседство с могъщата византийска империя, да понася удари в гръб“, заяви в словото си премиерът Румен Радев. Той припомни имената на едни от най-значимите български владетели, сред които Аспарух, Тервел, св. княз Борис Първи Покръстител и неговият син Симеон Велики. По думите му обаче историческата съдба, както и човешката, не следва постоянна посока. „Летописите пазят величието на много български владетели - визионерът Аспарух, войнът Тервел, св. Княз Борис Първи покръстител, синът му Симеон Велики, но историческата съдба, както и човешката е изменчива. След години на възход настъпват времена на тежки изпитания. Пада Велики Преслав, а Самуил и братята му наследяват отслабена България“, започна словото си премиерът Румен Радев. Владетелят, прекарал живота си във войни Радев подчерта, че на Самуил се пада съдбата да прекара целия си живот в непрестанни военни сблъсъци, защитавайки българската държава и народа. „На Самуил се пада тежката участ да прекара живота си в непрестанни войни за отстояването на българщината, да понася болката от раните с войниците си“, каза премиерът. Той припомни и факта, че именно счупената ръка на Самуил години по-късно се превръща в един от ключовите белези, помогнали на историците да идентифицират останките му, открити на остров Ахил. „След години именно счупената му ръка ще помогне на историците да го познаят на остров Ахил“, посочи Радев. По думите му царят прекарвал голяма част от живота си на кон, водейки войските си и стремейки се да запази държавното единство на България. Последните мигове на цар Самуил Премиерът определи последните мигове от живота на владетеля като трагичен епизод, сравним с библейска трагедия. „Последният епизод от живота му е достоен за библейска трагедия - Самуил е ранен, с войската му е пленена. Нашият цар умира при вида на ослепените си войници“, заяви Румен Радев. Той акцентира върху човешката страна на трагедията и върху болката на владетеля, който вижда съдбата на своите воини. „Какво по-голямо благородство от сърцето на владетеля, което се разкъсва при вида на осакатените си войни?“, продължи Радев. Връщането на останките – символ на историческа памет и приятелство В речта си премиерът обърна внимание и на значението на днешния акт за отношенията между България и Гърция. „Европа не трябва да отваря стари рани, а да работи за мира като върховно благо“, заяви Радев. Той благодари на премиера на Гърция Кириакос Мицотакис за проявените, по думите му, мъдрост и кураж, довели до историческото споразумение за връщането на тленните останки на цар Самуил в България. „Затова днес благодарих на премиера на приятелката Гърция Кириакос Мицотакис за мъдростта и куража заедно да постигнем това историческо споразумение и да върнем тленните останки на нашия цар, където е земята му“, каза още Радев. Според него постигнатото споразумение има значение не само за историческата памет, но и за двустранните отношения между България и Гърция. „Това споразумение укрепва още повече отношенията между двете страни“, подчерта премиерът. Радев изрази благодарност и към всички хора, които са участвали в преговорите и процеса по връщането на цар Самуил в България. Шест десетилетия усилия и завръщане след 1000 години Премиерът обърна внимание и на дългия път, който е изминат, преди останките на владетеля да се върнат в България. „Не е случайно, че неговият гроб не открит 1000 години след гибелта му, а 60 години усилия дават резултат днес, защото днес след 1000 години посрещаме неговия дух, непримиримост и завета му да пази България“, заяви Радев. По думите му връщането на тленните останки представлява връзка между миналото и настоящето и има символично значение за бъдещето на страната. „Този акт хвърля мост през вековете и лекува неверието в нашето бъдеще, защото България е била и ще бъде“, каза премиерът. Той завърши словото си с почит към владетеля и неговата историческа роля: „Вечен покой и слава на война и пазителя на нашия народ“, завърши премиерът. Патриарх Даниил, който възглави траурната служба, определи останките на владетеля като „истинска светиня на държавната, църковната и народностната памет“. „Днес, повече от хилядолетие след своя живот и исторически подвиг, цар Самуил се завръща сред своите, за да остане завинаги в България и да почива в този свят Божи дом“, каза патриархът. Тържественото посрещане на останките на българския владетел постави във фокуса историческата и духовната памет за цар Самуил и неговото място в българската история. Връзката на Самуил със „Света София“ В своето слово патриарх Даниил акцентира върху връзката на цар Самуил с базиликата „Света София“, която дава името и на днешната българска столица. „По предание именно тук Самуил е бил кръстен и се е черкувал като млад“, посочи Даниил. По думите му храмът има особено значение за историческата памет, свързана с владетеля. Поставянето на тленните му останки именно в „Света София“ придава допълнителен смисъл на завръщането му в България. Благодарност към откривателя на останките Патриарх Даниил изрази признателност към гръцкия археолог и византолог проф. Николаос Муцопулос, който през 1969 г. открива и идентифицира останките на цар Самуил. Той подчерта значението на неговата работа за съхраняването и разпознаването на историческото наследство, свързано с българския владетел. Според патриарха връщането на останките представлява важна стъпка за развитието на отношенията между двете държави и двете православни църкви. Послание за България и Гърция По думите на патриарх Даниил завръщането на цар Самуил има значение не само за историческата памет, но и за настоящите отношения между България и Гърция. Той определи събитието като „изключителна стъпка към укрепването на отношенията, разбирателството и приятелството между България и Гърция и между двете православни църкви“. Цар Самуил в църковната памет В словото си патриарх Даниил обърна внимание и на мястото на цар Самуил в църковната и историческата памет на България. Той посочи, че владетелят е споменат в Синодика на цар Борил, където е включен сред старите български царе. Това, според думите му, е свидетелство за присъствието на Самуил в традицията на българската църковна памет. В края на траурната служба патриархът отправи молитва за „вечна и блажена памет“, както и за светлина, мир и вечен покой на „Своя верен раб Самуил – Цар български“. Завръщането на останките на цар Самуил се превърна в символичен момент, свързан с един от най-трагичните епизоди в историята на българския владетел. „Сякаш ослепените му войници прогледнаха, за да му покажат пътя към България и към народа му“, коментира президентът Илияна Йотова пред медии, По думите ѝ душата на цар Самуил е спокойна, защото той отново е в България. Шествие до „Света София“ Церемонията продължава с шествие до църквата „Света София“, където гражданите ще могат да отдадат почит пред тленните останки на цар Самуил. В храма ще бъде отслужен и трисагий – молитвено последование в памет на починалия владетел. Следете на живо – предстои един от най-значимите исторически моменти, на които София ще стане свидетел. Историята за цар Самуил: Между Траянови врата, Ключ и легендата за 15 000 ослепени войници Има владетели, които историята помни заради спечелените битки, и други, чието име остава завинаги свързано с начина, по който приемат поражението. Цар Самуил принадлежи и към двете категории. В продължение на десетилетия той води тежка война с Византийската империя и император Василий II, възстановява силата на българската държава и разширява териториите ѝ. Но в крайна сметка именно последните години от тази борба – битката при Ключ през 1014 г., съдбата на пленените български войници и смъртта на владетеля – остават сред най-драматичните страници от средновековната ни история. Какво ще даде България на Гърция за мощите на цар Самуил На 3 октомври 2026 г. България ще получи от Гърция останките, идентифицирани като принадлежащи на средновековния български владетел цар Самуил. След постигнатото между двете държави споразумение те ще бъдат посрещнати официално в София. Премиерът Румен Радев покани гражданите да се съберат в 12:30 ч. на площад „Княз Александър I Батенберг“, за да отдадат почит на владетеля. За да се разбере ролята на Самуил, трябва да се върнем няколко десетилетия преди неговото възкачване на престола. През 971 г. византийският император Йоан I Цимисхий превзема Велики Преслав. Българският цар Борис II е отведен в Константинопол, където публично е лишен от царските си знаци. За Византия това изглежда като окончателен край на българската държавност. В западните и югозападните български земи обаче политическата съпротива продължава. Именно там постепенно изпъкват четиримата братя Давид, Мойсей, Арон и Самуил, синове на комит Никола, познати в историята като Комитопулите. За ранните години на Самуил сведенията са оскъдни. Историците не разполагат с напълно сигурна дата за раждането му, нито с автентичен портрет, който да покаже как е изглеждал приживе. Има обаче изключително ценен паметник от неговата епоха. През 1888 г. край село Герман, в района на Преспанското езеро, е открита мраморна плоча с кирилски надпис, датиран към 992/993 г. В него Самуил почита паметта на своите родители Никола и Рипсимия, както и на брат си Давид. Именно фактът, че надписът е свързан пряко със Самуил, го превръща в един от най-важните материални извори за неговото семейство. Комитопулите и драмата около българския престол Историята на четиримата братя е белязана от насилие и вътрешни конфликти. Давид и Мойсей загиват, а отношенията между Арон и Самуил се влошават сериозно. Конфликтът се развива на фона на отношенията на Арон с Константинопол и завършва с убийството му, заедно с почти цялото му семейство. Оцелява един от синовете на Арон – Иван Владислав. Според историческата традиция той е пощаден благодарение на Самуиловия син Гаврил Радомир. Съдбата по-късно обръща ролите. Иван Владислав убива Гаврил Радомир и сам заема българския престол. В същото време основният противник на Самуил постепенно се превръща в император Василий II. Траянови врата – голямата победа над Василий II През 986 г. младият византийски император предприема поход срещу Средец – днешна София. Обсадата не постига очаквания резултат и византийската армия започва отстъпление. На 17 август 986 г. войските на Василий II претърпяват тежко поражение при Траянови врата. Самият император успява да се измъкне. Сред най-ценните свидетелства за случилото се е разказът на византийския историк Лъв Дякон, който вероятно е бил непосредствено свързан с похода. Победата при Траянови врата се превръща в един от най-големите военни успехи, свързани с името на Самуил. По това време обаче той все още не е цар. След завръщането си от византийски плен Роман, син на цар Петър I, е признат за български владетел. Самуил постепенно се утвърждава като най-влиятелната военна и политическа фигура. През 991 г. Роман отново попада във византийски плен, а през 997 г. умира. Именно след смъртта му Самуил приема царската титла. Затова формалното му царуване обикновено се поставя между 997 и 1014 г., макар че реалната му политическа власт започва много по-рано. Преспа и Охрид – новите центрове на българската държава Политическият център на България вече не се намира в Плиска и Преслав. При Самуил Преспа и Охрид се превръщат в основни средища на държавата. В различни периоди владетелят контролира значителни части от Балканите. Българската власт достига до райони около София, Видин и Белград, до Адриатическото крайбрежие, както и до земи на юг. Границите обаче постоянно се променят заради продължаващата война с Византия. Сред значимите успехи на Самуил е овладяването на Лариса в Тесалия. Точната година на превземането остава дискусионна – в научната литература се срещат 985 и 986 г. След падането на града Самуил пренася мощите на свети Ахилий в Преспа. На остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро е построена внушителна базилика, превърнала се във важен политически и църковен център на държавата. Какво казват средновековните извори за държавата на Самуил По-късно държавата на Самуил става част от множество модерни национални спорове. Средновековните извори обаче трябва да бъдат разглеждани преди всичко в контекста на собствената им епоха. Византийските автори свързват Самуил и неговите поданици с България и българите. Важен материален извор е и Битолският надпис, свързван с Иван Владислав и датиран към началото на XI век. В него владетелят е определен като „български самодържец“. Надписът е повреден, а около някои от неговите четения и точната му датировка продължават научните дискусии. Въпреки това той остава един от ключовите материални паметници от епохата. Василий II променя хода на войната След големите български успехи от края на X век балансът постепенно започва да се променя. Василий II вече не е владетелят, който претърпява поражението при Траянови врата. След като укрепва властта си във Византия, той може да насочва все по-големи ресурси към Балканите. За България войната постепенно се превръща в борба за оцеляване срещу империя с по-големи човешки и материални възможности. Един от тежките удари за Самуил идва при река Сперхей, където византийският военачалник Никифор Уран разбива българските сили. Армията на Самуил обаче не е окончателно унищожена и войната продължава. След 1000 г. византийският натиск се засилва. Крепости и отделни области постепенно преминават под византийски контрол. Конфликтът вече не представлява просто поредица от отделни военни походи – става дума за пряка битка за бъдещето на българската държава. Ключ – битката, която променя всичко Решаващият момент идва през лятото на 1014 г. Самуил очаква ново византийско настъпление и българите изграждат отбранителни съоръжения в района на Ключ, в долината на Струмешница край Беласица. Първоначално българските позиции успяват да спрат армията на Василий II. Тогава византийският военачалник Никифор Ксифий предприема обход през планината и се появява в тила на българската армия. На 29 юли 1014 г. българските сили са атакувани и разбити. Самуил успява да се спаси, но голям брой негови войници са пленени. Именно след битката при Ключ се появява най-мрачният разказ, свързан с царуването му. Историята за ослепените български войници Византийският историк Йоан Скилица пише, че Василий II заповядал пленените български войници да бъдат ослепени. Според неговия разказ те били около 15 000, като на всеки сто души бил оставян по един едноок войник, който да поведе останалите обратно към Самуил. Този епизод се превръща в една от най-разпознаваемите сцени от българското Средновековие. Историческата точност обаче изисква важна уговорка. Скилица не е очевидец на битката и пише десетилетия след събитията. При броя на пленниците самият хронист използва формулировка, която показва, че предава вече съществуваща информация. Друг византийски автор от XI век – Кекавмен – също свидетелства за огромен брой пленени българи. Това подкрепя сведенията за масово ослепяване след Ключ, но точният брой на пострадалите не може да бъде независимо доказан. Затова исторически по-коректно е да се говори за средновековни свидетелства за масова жестокост, без категорично да се приема числото 15 000 като установен факт. Смъртта на цар Самуил Според разказа на Скилица ослепените войници били изпратени обратно при Самуил. Хронистът описва тежката реакция на владетеля при вида им. Самуил умира на 6 октомври 1014 г., малко повече от два месеца след поражението при Ключ. Популярният разказ гласи, че сърцето на царя не издържало от потреса при вида на ослепената му армия. Това обаче принадлежи към средновековната повествователна традиция и не може да бъде независимо доказано като медицинска причина за смъртта му. Също толкова внимателно трябва да се разглежда и прочутото прозвище на Василий II – „Българоубиец“. Често се създава впечатлението, че императорът получава този епитет непосредствено след ослепяването на пленниците през 1014 г. Няма достатъчно основания това да бъде представяно толкова категорично. Употребата и разпространението на прозвището се свързват и с по-късното изграждане на образа на Василий II във византийската историческа памет. Българската съпротива продължава и след Самуил Смъртта на Самуил не слага незабавен край на българската държава. На престола застава синът му Гаврил Радомир. Около година по-късно обаче той е убит от братовчед си Иван Владислав – същият човек, чийто живот според хрониките някога е бил спасен благодарение на него. Иван Владислав поема царската власт и продължава съпротивата срещу Византия. През 1018 г. той загива при Драч. След смъртта му българската съпротива постепенно отслабва, а част от аристокрацията се подчинява на Василий II. Така между поражението при Ключ през 1014 г. и окончателното установяване на византийската власт през 1018 г. изминават близо четири години. Какво се случва с Българската църква след 1018 г. След падането на България под византийска власт Василий II запазва отделна църковна организация със седалище в Охрид, макар тя вече да няма предишния патриаршески ранг. Императорските актове уреждат нейните права и епархии. В по-късните извори тя е позната като Българската архиепископия. Текстовете на грамотите на Василий II са достигнали до съвременността чрез по-късни преписи и около някои пасажи продължават да съществуват научни дискусии. Загадката около гроба на Самуил С Преспа е свързана и една от най-интересните загадки около последния покой на Самуил. При археологическите разкопки на базиликата „Св. Ахил“ на едноименния остров археологът Николаос Муцопулос открива няколко погребения. Едно от тях той идентифицира като гроба на българския цар. Така районът около Преспа отново се оказва в центъра на историята на Самуил. Тук е открит надписът от 993 г., посветен на неговите родители и брат. Тук се намира един от важните политически и църковни центрове на държавата му. И тук археологическата традиция поставя гроба на цар Самуил. Победен във войната, но оставил държава, която се съпротивлява десетилетия Ако се гледа само крайният резултат, Самуил губи войната с Византия. Четири години след неговата смърт Първото българско царство попада под византийска власт. Но историята започва много преди това. След падането на Преслав през 971 г. Константинопол има основания да смята българския въпрос за приключен. Вместо това следват десетилетия на съпротива. Държавният център се премества на запад, българската армия продължава да воюва, а Самуил успява да нанесе едно от най-тежките поражения на самия византийски император при Траянови врата. Почти целият зрял живот на Самуил преминава във война. Той губи братята си, преживява тежки семейни конфликти, вижда възхода на държавата си и по-късно постепенното ѝ свиване под натиска на Византия. Победителят при Траянови врата в крайна сметка се превръща в защитник на отслабваща държава при Ключ. И въпреки огромното количество исторически трудове, посветени на него, човекът Самуил остава трудно достижим. Средновековните автори разказват преди всичко за войните. Археологията е съхранила крепости, храмове, надписи и погребения. По-късните поколения са добавили легендите. Самият Самуил почти не говори. Надписът, който ни приближава до човека Самуил Именно затова мраморният надпис от 993 г. има особено значение. В него няма Василий II. Няма Ключ. Няма Траянови врата. Няма описание на голяма победа или поражение. Има имената на починалите близки – Никола, Рипсимия и Давид. Има и името на човека, който ги е почел: Самуил. Това е един от редките моменти, в които повече от хиляда години по-късно можем да се доближим до владетеля без посредничеството на неговите врагове, без националните митологии и без драматургията на по-късните хронисти. Със сигурност знаем, че Самуил е син на Никола и Рипсимия и брат на Давид. Знаем, че е част от Комитопулите, че византийската армия претърпява тежко поражение при Траянови врата през 986 г., че след смъртта на Роман през 997 г. той приема българската царска титла, че Преспа и Охрид са сред основните центрове на неговата власт и че на 29 юли 1014 г. армията му е разбита при Ключ. Знаем също, че средновековните извори разказват за масово ослепяване на пленени български войници, че Самуил умира на 6 октомври 1014 г. и че българската съпротива продължава до 1018 г. Не можем със същата увереност да твърдим, че ослепените са били точно 15 000 души, че Самуил умира непосредствено заради потреса от срещата с тях или че Василий II започва да бъде наричан „Българоубиец“ веднага след събитията при Ключ. Именно тази граница между доказаното, вероятното и легендарното прави историята на Самуил толкова силна. Защото дори когато по-късните пластове бъдат премахнати, остава разказът за владетел, който поема държавата след загубата на старата ѝ столица, успява отново да я превърне във важна военна сила и в продължение на десетилетия се противопоставя на една от най-могъщите империи на своето време. В крайна сметка Самуил не успява да спечели войната с Византия. Но Василий II води тази война десетилетия, преди да установи трайна власт над българските земи. Повече от 1000 години след смъртта им имената на двамата продължават да бъдат неразривно свързани – императорът и царят, Василий и Самуил. И историята на двамата не приключва с битката. „Очите на Самуил“ – паметникът в София Повече от хилядолетие след смъртта на цар Самуил неговият образ се появява в самия център на София. На 8 юни 2015 г. в градинката пред базиликата „Света София“, само на метри от храм-паметника „Св. Александър Невски“, е открит паметник на средновековния владетел. Монументът е създаден по повод 1000 години от смъртта на Самуил, а негов автор е скулпторът Александър Хайтов. Това е първият паметник на средновековен български владетел в столицата. Бронзовата фигура е висока 3,70 метра, поставена е върху двуметров пиедестал и тежи близо тон и половина. Любопитен детайл е, че за изработката са използвани претопени гилзи. Главата на Самуил е наведена към човека, застанал пред него. Така авторът търси образ на владетел, показан в един от най-трагичните моменти от неговия живот. Защо Самуил има „светещи очи“ Хайтов не представя Самуил като триумфиращ владетел след победата при Траянови врата. Той избира другия образ – царя след разгрома на войската му. Самуил държи меч и жезъл, но тялото му е наклонено напред. Самият скулптор обяснява пред NOVA концепцията си като образ на човек, който вижда собствения си край след поражението на армията. Най-запомнящият се детайл обаче са очите. В тях са поставени полускъпоценни камъни, чрез които е търсен ефектът на светлината в тъмното. Именно тези „светещи очи“ превръщат паметника в една от най-обсъжданите скулптури в София още преди официалното му откриване. Хайтов свързва символиката им с ослепените български войници след Ключ. Идеята е Самуил символично да „гледа вместо тях“. Средновековни гробове под паметника Любопитна е и историята на мястото, на което е издигнат паметникът. През 2014 г., преди поставянето на монумента, археолози проучват малък участък от градинката пред „Света София“, предназначен за постамента. Само върху 13 квадратни метра са открити 11 средновековни гроба, разположени на две нива. При част от погребаните са намерени стъклени, бронзови и сребърни накити. Гробовете са датирани най-общо към XI–XII век. Така паметникът на владетеля от края на X и началото на XI век се оказва издигнат върху място, което само по себе си съхранява следи от Средновековието. Един поглед, който остава Самото място до „Света София“ също носи символен смисъл. Изборът му е свързан с историческата роля на Средец, както и със сведенията, според които бащата на Самуил – комит Никола – е бил свързан с областта. И може би именно очите са най-силната връзка между историческия Самуил и образа, който съвременността е изградила за него. Не знаем как в действителност е изглеждало лицето на владетеля. Не разполагаме с достоверен портрет от неговото време, който да покаже истинския му поглед. Но повече от 1000 години след смъртта му именно погледът се превръща в най-разпознаваемата особеност на неговия софийски паметник. Самуил гледа към хората, които минават покрай него. А когато падне мрак, светещите очи напомнят за онези, които според средновековните хронисти вече не са могли да виждат. Така на едно място се срещат историята, легендата и съвременното изкуство – пред „Света София“. И царят, чието истинско лице остава неизвестно, получава повече от хилядолетие след смъртта си един символичен поглед, който трудно може да бъде забравен.