Н
а Разпети петък – най-тъжният ден за християните в митрополитския катедрален храм „Св. Неделя“ в София, богослужение оглави Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх † Даниил. В посланието си към българския народ той призова:
„Трябва да не се срамуваме от Кръста Христов! Трябва да не се срамуваме от истината, защото Кръстът е сила, защото на Кръста Господ победи греха, победи дявола. И Кръстът не е печат, Кръстът не е край, Кръстът е път към Възкресението“.
„Трябва да не се страхуваме и да не се срамуваме от вярата си, защото мнозина православни християни днес изпитват неудобство да заявят вярата си. От какво изпитваме неудобство – за това, че някой е страдал невинно за нас? За това, че някой ни е дарил живот и ни е дарил Възкресение? От това ли да се притесняваме!?
И този дебат, който се води днес в обществото – трябва ли да има религия в училищата… В историята на църквата, особено на Българската православна църква, покажете ми един светец, един достоен църковник, който да извършва нещо недостойно! Има ли такъв? Тогава от какво се притесняваме – да научим децата си и ние сами да се учим, както св. апостол Петър три пъти се отрече, плака, отиде и получи милост от Бога.
После беше готов и умря за Христос. Това лошо ли е – човек да се утвърди в истината, по своята човешка природа ние допускаме грешки, слаби сме, заблуждаваме се, но с Божията помощ това е преодолимо“, обяви пред мирияните Негово светейшество.
На Велики петък през деня не се служи Света литургия,
защото в този ден сам Господ е принесъл себе си в жертва, а се извършват Царските Часове. На утринната служба се четат 12 откъса от Евангелието, които разказват за страданията на Христос. По време на богослужението вярващите държат в ръце запалени свещи, символизиращи величието на Спасителя по време на страданията му и духовното бодърстване на християните.
Сутринта преди началото на службата, в средата на храма се издига символичен гроб Христов (епитафиос), украсен с цветя, а на престола се поставя Плащаницaта – парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител.
Тя символизира платът, с който е било завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Свещеникът и други църковни служители носят обикалят с нея три пъти около разпятието и приготвената предварително маса (символизираща гроба) и слагат плащаницата на нея.
Върху нея се поставят Евангелието, Кръстът и много цветя. Християните идват в храма и носят цветя, както се отива на погребение на близък. Пристъпват с молитва към издигнатия „гроб“ на Христос и се покланят.
Целуват последователно Христовото Тяло, извезано на плащаницата, Евангелието и Кръста и полагат цветята. След това се навеждат и преминават под издигнатото място.
Така те изразяват преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност за изкуплението, което дарява Спасителят.
После отново се покланят издигнатия голям Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуват. Свещеникът им дава цвете за благословение и духовна утеха, символ на надеждата и вярата, скоро гробът ще остане празен и Христос ще Възкръсне. Миряните поставят това цвете над иконите в дома си, за напомня, че очакват Великия ден.
На вечерня в храма се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смъртта му и погребението му.
Тази вечер от 18:00 ч. в митрополитския катедрален храм „Св. Неделя“ българският патриарх и Софийски митрополит Даниил ще отслужи така нареченото опело Христово, съобщават от Софийската митрополия.
Опело Христово се извършва във всеки храм, пред плащаницата. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта на Христос.
SafeNews публикува и СЛОВОТО на Българския патриарх Даниил за Велики четвъртък и Освещаването на светото Миро:
Ваши Високопреосвещенства,
Ваши Преосвещенства,
Всечестнѝ отци,
Обични в господа братя и сестри,
Светият и Велик четвъртък от Страстната седмица, Седмицата на спасителните за нас Христови страдания, всеки път ни пренася към Сионската горница – на трапезата на Тайната и последна вечеря на нашия Господ и Спасител Иисус Христос с Неговите свети апостоли, превръщайки ни по този начин и в свидетели на учредяването на Тайнството на тайнствата: светата божествена Евхаристия: център и средоточие на светотайнствения живот на Църквата, която Господ ни остави след Себе Си, придобивайки я „… със Своята кръв“ (Деян. 20:28). С особена сила, с яснота и отчетливост отекват в този ден съкровените молитвени слова:
„На Твоята Тайна вечеря за участник ме приеми днес, Сине Божий; … спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си“. В единен покъртителен образ днес пред нас се преплитат дивното Божие смирение и снизхождение към поробения от греха и смъртта човек и различните наши отговори на великата Божия милост – любовта към Господа и предаността на верните ученици и предателството на неверния Юда.
От трапезата на любовта и богообщението на Велики четвъртък ние се пренасяме към Гетсимания, към скръбта и тъгата на Господа – заради предстоящите Му изпитания, и към трагедията и ужаса на предателството.
Както в нито един друг момент днес чуваме заръката на Спасителя към Неговите апостоли, ала и към всекиго от нас, които също сме избрани и призвани Негови апостоли и свидетели в света: „Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение“ (Мат. 26:41).
Днес, в последния ден преди Съда, Страданията и Разпятието, светата Църква ни призовава към пределното възможно за нас осъзнаване на всичко, което Бог, в Своя Единороден Син, е сторил заради нас и нашето спасение: от мига на светото Благовещение и раждането Му като човек във Витлеем, през цялото Му земно служение и проповед на Евангелието на Царството Божие – и до Неговата Голгота.
И разбираме, че целият живот на Църквата Христова е всъщност едно продължение на тази последна вечеря на Господа с учениците, която продължава и до днес.
Освен Своята света Църква, в която ние да живеем и да се спасяваме от света, който „цял… лежи в злото“ (1 Иоан. 5:19), Господ Иисус Христос ни остави и Всесветия Дух, за Когото ни обеща и засвидетелства: „И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки, Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не види, нито Го познава; а вие Го познавате, защото Той с вас пребъдва и във вас ще бъде“ (Иоан 14:16-17).
Видим знак на Светия Божи Дух, Който изпълва Църквата и Който живее и пребъдва във всекиго от нас, и Който – по думите на свети Марк Ефески – сам се именува Живот, е светото и свещено Миро, чрез което в тайнството на Миропомазването всеки от нас бива запечатван подир светото Кръщение, за нов живот в Бога, с „Печата на Дара на Светия Дух“, както гласи известната на всички ни тайноизвършителна формула.
В Църквата Христова благоуханното свето Миро има богата и дълбока символика. Като задължителен елемент при освещаването на светата Трапеза, то е знак и символ на Гроба Господен – този Гроб, от който възсия Самият Живот, защото смъртта не можеше да Го удържи.
Светото Миро се използва и при освещаването на светия Антиминс, който също символизира полагането на Спасителя в Гроба. А според свети Симеон Солунски и други от отците и учителите на Църквата светото Миро символизира и богатството на даровете на Всесветия Дух, Който Бог щедро излива над нас – погребаните в Христовата смърт и възродените за нов и вечен живот с Христа, в тайнството на нашето обновление.
По решение на Светия Синод днес – в деня на светия и Велик четвъртък – завършва Деветото поред Мироварене на светата ни Православна църква след възстановяването на нейната автокефалия в средата на миналия век.
Като един от белезите на автокефалията, с други думи, на самостоятелността и самоуправляемостта на Православната ни църква, Мироваренето е както едно от най-свещените събития в църковния ни живот, така и още един повод за радост и благодарност към Бога за този дар на автокефалията, на който се радваме и днес и който е свидетелство за зрялост и пълнота на възрастта „на Христовото съвършенство“ (Еф. 4:13).
Нека се радваме на този велик дар, но и да се стремим да бъдем достойни за него, защото за всяка Православна църква автокефалията е не само чест, но много повече от това и отговорност, не само привилегия, но и дар, който задължава.
Божията любов и Неговата велика милост, и общението в Пресветия Божи Дух да бъдат с всички нас!
† ДАНИИЛ, Патриарх Български
Източник: БТА, Софийска света митрополия
