Днес Сахара е символ на безпощадна жега, пясък и оцеляване на ръба. Трудно е да си представим, че преди хиляди години това място е било зелено, пълно с вода и живот. Но науката е категорична – Сахара не винаги е била пустиня.

Зелената Сахара и Африканският влажен период

Между 14 800 и 5 500 години назад, по време на т.нар. Африкански влажен период, днешната пустиня е представлявала савана с езера, влажни зони и плодородни земи. Условията са позволявали земеделие и скотовъдство, а районът е бил обитаван от различни човешки общности.

Една от тях обаче се оказва истинска генетична загадка.

Мистериозните жени от Такаркори

Екип от учени, ръководен от археогенетика Нада Салем от Института „Макс Планк“ за еволюционна антропология, анализира ДНК на две естествено мумифицирани жени, живели преди около 7 000 години. Те са били неолитни пастири, открити в скалното убежище Такаркори в днешна югозападна Либия.

Очакванията били техният генетичен профил да е типично субсахарски. Резултатите обаче изненадали учените.

Неочакван произход и изолирана линия

Въпреки трудното съхранение на ДНК в сух климат, фрагментите били достатъчни за важни изводи. Оказва се, че по-голямата част от генетичния им произход идва от напълно непозната северноафриканска линия, която се е отделила от субсахарските популации приблизително по същото време, когато хората напускат Африка.

Тази линия остава генетично изолирана през по-голямата част от съществуването си.

Резултатите са публикувани в престижното научно списание Nature.

Роднини от Мароко и следи от неандерталци

Генетично хората от Такаркори са най-близки до ловци-събирачи от пещерата Тафорал в Мароко, живели преди около 15 000 години. И двете групи са на приблизително еднакво „разстояние“ от субсахарските популации, което показва липса на сериозен генетичен обмен между Северна и Субсахарска Африка по онова време.

Интересен детайл е и неандерталската ДНК:

-хората от Тафорал имат около половината от неандерталското наследство на днешните неафриканци;

-хората от Такаркори имат десет пъти по-малко, но все пак повече от други субсахарски групи от същия период.

Това подсказва ограничени, но реални контакти с други популации, включително следи от смесване със земеделци от Леванта.

Как всъщност се е разпространило земеделието?

Дълго време се е смятало, че земеделието и скотовъдството са навлезли в Северна Африка чрез масови миграции. Новото изследване предлага различна гледна точка.

Според учените, пасторализмът се е разпространявал чрез културен обмен, а не чрез движение на хора.

Тоест – местните общности са възприемали практики, без да се смесват генетично.

Напредничави ловци-събирачи

Предците на хората от Такаркори са били ловци-събирачи още преди появата на земеделието, но въпреки това:

-изработвали керамика;

-плели кошници;

-създавали инструменти от дърво и кост;

-живеели по-дълго време на едно място.

Изолацията им вероятно се дължи на изключително разнообразната среда на Зелената Сахара – езера, блата, гори, савани и дори планини, които са действали като естествени бариери между хората.

Тайните под пясъците на времето

Някъде под днешните дюни на Сахара вероятно все още се крият мумифицирани тела, артефакти и следи от забравени цивилизации, които могат да разкажат още за живота в пустинята, преди тя да се превърне в безплодна земя.

Историята на Сахара тепърва се разкрива – слой по слой, пясък след пясък.

Източник: Popular Mechanics/Превод: SafeNews