Първият опит на Джема със смъртта е на 13-годишна възраст и той е почти травматичен. Не толкова заради загубата на баща си, колкото защото не може да се сбогува с него. „За да ме защитят, не ми казаха, че умира“, спомня си тя. Това я кара да се запита за смисъла на съществуването. Оттогава нататък връзката ѝ със смъртта се променя. Тя решава да не се отдръпва от нея и се опитва да помага на другите да приемат, когато дойде краят. „В смъртта има толкова много красота. Когато не я отричаме и я прегърнем, се отваря невероятен прозорец: страхът отшумява и можем да живеем по-пълноценно, без да се заблуждаваме, без да се преструваме, че няма да умрем“.

Дула за смъртта

Джема Поло се посвещава на емоционалното, физическото и духовното съдействие на хората в края на живота им и техните семейства, предлагайки им подкрепа през целия процес. Това, което прави, има име: дула за смърт. Това не е регулирана или официално призната професия в Испания, но отговаря на нарастващото социално търсене. Все повече хора се интересуват от тази роля. Дори Никол Кидман се обучава за дула, мотивирана от смъртта на майка й, която, както тя обяснява, я е накарала да осъзнае важността на това да имаш състрадателен човек до себе си в края на живота си.

Терминът „дула“ произлиза от древногръцки език и означава „жена, която служи“. През 70-те години на миналия век концепцията е възродена в САЩ, за да се отнася до жени, които придружават други по време на раждане. С течение на времето думата се разширила, за да обхване и края на живота.

Джема познава добре историята.

„Около 90-те години на миналия век, една дула, която е била на възраст, осъзнала, че смъртта е друга врата. От 2000 г. нататък терминът набира скорост с движението за позитивно отношение към смъртта, което не е просто за предоставяне на подкрепа, но и за трансформиране на начина, по който гледаме на смъртта в нашето общество. В смъртта има толкова много красота. Когато не я отричаме, а я прегръщаме, се отваря невероятен прозорец: страхът отшумява и можем да живеем по-пълноценно“, обяснява тя.

Дула за смъртта като бизнес

Работата на дулата зависи от всяка ситуация и може да бъде преди, по време и/или след смъртта. По подобен начин цените варират в зависимост от нуждите на клиента.

„Можем да предоставим подкрепа на сесия или на час. Едночасова сесия струва между 40 и 70 евро“, обяснява жената.

Предлагат се и пакети за „планиране за края на живота“.  Това включва две сесии, изготвяне на предварителни указания с предпочитания за лечение след смъртта и планиране на самото погребение. Струва около 150 евро. Ако близките на починалия желаят, подкрепата продължава и след смъртта. Услугите включват измиване и подготовка на тялото, както и организиране на погребение.

„Ако искат нашето присъствие и подкрепа, това струва между 400 и 700 евро“, казва Джема.

Уточнява обаче, че всяка дула определя свои собствени цени и обикновено се адаптира към финансовите възможности на клиента.

„Влизаме в старчески домове и болници чрез хора, които са се обучавали при нас. В тези случаи клиентът не се таксува директно. Вместо това дулите прилагат своя опит в професията си“.

Дулите не отричат ​​здравните услуги.

„Не сме против лекари, медицински сестри или психолози. Прекарваме качествено време със семействата. Ние сме инструмент за подкрепа, който им помага да намерят смисъл в живота си“, пояснява Джема, която подкрепя грижите в края на живота от 25 години.

Те също така извършват подготвителна работа, за да осигурят „спокойна смърт“. Например, работят върху прошка и създават възможности за човека, наближаващ смъртта, да се свърже отново с брат/сестра, когото не е виждал от дълго време.

Психологът Хосе Гонсалес, национално и международно признат специалист по скръб, потвърждава, че ролята на дулата при смърт отговаря на социалната нужда.

„Живеем в танатофобско общество, което избягва да говори за смъртта, медикализира края на живота и е изключило емоционалния аспект от процеса. В този контекст се появяват фигури, които се опитват да възстановят човечността, ритуала и близостта. Придружаването на някого в края на живота не е просто присъствие, грижа или слушане. Това е пространство, където възникват скръб, тревожност, страх от смъртта, вина, семейни конфликти и дори травма. А това изисква специфично, задълбочено, емпирично валидирано обучение, ръководено от човек с опит и квалификация“, обяснява специалистът.

Гонсалес не отхвърля дулите. Напротив, вярва, че те носят нещо, което се загубили: човешкото, ритуалното и общностното измерение на умирането. Но пояснява, че проблемът възниква, когато те се представят като алтернатива на психологическата интервенция. По думите му осигуряването на емоционална подкрепа не е същото като предоставянето на клинична интервенция. А в края на живота и двете често са необходими.

„Ценността се крие в добре дефинираната допълняемост, а не в заместването“, обяснява той.

Червени линии

За Гонсалес червените линии по отношение на професионалната намеса се крият в три аспекта.

Първо, сложността на страданието:

„Когато се появят интензивни симптоми (непреодолима тревожност, патологична вина, травма, суицидни мисли.), ние сме на клинична територия“.

Второ, намерението на интервенцията:

„Слушането е форма на съпровождане и е полезно при нормални процеси на скръб, но намесата при сложна скръб изисква по-дълбока специализация“.

И накрая, чувството за отговорност:

„Здравният специалист е етично отговорен за своите действия. Той има обучение, надзор и граници“.

Осигуряването на емоционална подкрепа не е същото като клиничната интервенция. Стойността се крие в добре дефинираната допълняемост.

В Испания общността на дулите наскоро последва американския модел и започна да предлага обучение за грижи в края на живота. Джема Поло заявява, че е била инициатор на първата цялостна програма за обучение на дули в страната. През последните три години в Каталуния се предлагат присъствени обучителни програми. Сесиите, предлагани на испански или каталонски, се провеждат в естествена обстановка. Таксата за курса е около 1490 евро и включва настаняване, храна и достъп до онлайн обучителни материали.

Включва и практическо обучение. За тази цел те си партнират с фондация „Хоспис Коста Брава“, която предлага помощ и подкрепа на хора в края на живота им, така че студентите да могат да се включат като доброволци. В края на програмата Джема и нейният ко-фасилитатор София Стайл издават сертификат, който не е официално признат. Нещо, което те не изключват да се случи в бъдеще:

„В САЩ работят за регулиране на часовете за обучение, така че това да бъде признато като професия, но са с 30 години пред нас по този въпрос“, посочва Джема.

Накрая на участниците се предлага възможността да бъдат включени в директория, където хората могат да заявят услуги на дула.

Профилът на тези, които се записват в програмата, е много разнообразен. Участват лекари, медицински сестри, психолози, учители, хора, които работят в старчески домове, и като цяло хора, които просто искат да го правят за личностно израстване. Джема обяснява, че за три години са обучили 250 души, предимно жени. Мъжете обаче също са добре дошли да участват. Досега 15 са посетили семинарите.

Обучението е важно

Да се ​​справиш с болката без инструменти е като да влезеш в операционна зала без обучение: намерението може да е добро, но рискът е висок.

„Обучението беше много полезно за мен. Видях празнота, много студен подход. Това обучение ви позволява да видите този процес по различен начин, да направите това пътуване малко по-човечно. Не само грижа за тялото, но и грижа за емоционалния аспект. Начинът, по който умираме, се променя“, потвърждава Тереза ​​Бенитес, медицинска асистентка и бивша ученичка на Джема.

Сега Тереза ​​прилага наученото на практика, работейки като дула за смърт в частния сектор. По-конкретно, придружава 98-годишна жена. Тя е с нея 24 часа в денонощието, шест дни в седмицата. Казва, че таксува между 1100 и 1200 евро на месец за тази услуга.

„Аз действам като мост между семейството, пациента и услугата PADES (Програма за домашни грижи и екипи за подкрепа). Много пъти не става въпрос за това да се прави каквото и да било, а просто да се присъства“.

Тереза ​​казва, че е била свидетел на разликата между това, когато някой умира с помощта на дула и когато не го прави.

„Начинът, по който умират, се променя. Човекът се предава, отпуска се и е като заспиване. Семейството също го приема, научава се да се пуска и си спестява много болка“.

Психологът Гонсалес предупреждава за рисковете от това хора без медицинско образование да участват в подкрепа на терминално болни пациенти и техните семейства. Сред тези рискове той споменава емоционалната ятрогенеза – „желание да се помогне и причиняване на повече вреда“, както и неспособност да се открият предупредителни знаци, като депресия, суицидни мисли или сложна травма.

В този смисъл Джема твърди, че дулите в края на живота са там, за да подкрепят здравните екипи.

El Mundo/превод: SafeNews