Чувствате се депресирани относно състоянието на света? Притеснявате се за бъдещето? Не сте сами. Песимизмът относно политиката е новата нормалност сред народите на Запада. Големите конфликти в Европа и Близкия изток и вредите, причинени от дясно-левия екстремизъм, стагниращите икономики, неравенството, корупцията, тероризма, расизма, големите технологични компании, масовите измирания и климатичната криза, създават споделени кошмари. Поемете дълбоко въздух и не губете надежда – властта на Тръмп, Нетаняху и Путин сякаш намалява.
Негативизъм сред обществото
Нарастващ брой хора просто отказват лично да се ангажират с текущите събития чрез новинарските медии, намирайки ги за твърде тревожни. В проучване от миналата година 40% от анкетираните в около 50 страни заявиха, че понякога или често избягват новините напълно, което е увеличение с 29% спрямо 2017 г.
Интензивният негативизъм характеризира европейските и в по-малка степен северноамериканските политически настроения. Във Франция 90% от анкетираните смятат, че страната им е на грешен път. Във Великобритания това са 79%. В Германия – 77%. В САЩ – 60%.
Европейците се чувстват подобно мрачни относно по-голямата глобална картина, за разлика от китайците, саудитците и нигерийците, които са като цяло оптимистично настроени, според проучване на GlobeScan.
Проучване на Pew Research Center в 25 страни миналата година установи, че САЩ, Русия и Китай се възприемат от повечето, но не от всички, като най-големите международни заплахи. За турците например Израел е основната заплаха, за гърците това са турците. Става още по-объркващо. Канада е една от няколкото страни, в които мнозинството смятат САЩ едновременно за основна заплаха и основен съюзник.
Разочарованието от демокрацията и недоволството от политическите лидери е повсеместно, поляризиращо западно явление. Разделенията се задълбочават. Киър Стармър, с рейтинг на одобрение от 27%, се бори да оцелее. И все пак германският канцлер Фридрих Мерц и френският президент Еманюел Макрон са още по-малко популярни, съответно с 19% и 18%.
Доналд Тръмп е с около 38% одобрение, изоставайки от своя враг, канадския премиер Марк Карни, с 54%. В Русия исторически завишените рейтинги на Владимир Путин сега са силно пробити. Данните за Си Дзинпин са ненадеждни. В Китай свободното изразяване на мнения е опасно. Индия е изключение. Мнозинството откровено обожава премиера Нарендра Моди.
Една неапатична алтернатива на отключването е преминаването към партии против статуквото, които всъщност искат да взривят системата. Те включват радикални левичари като „Непокорна Франция“ и крайнодесни националистически популисти като „Алтернатива за Германия“, „Реформа Обединеното кралство“ и „Мага републиканци“. Но най-вече те предлагат гняв, а не отговори. Което е много по-депресиращо.
Как може да се обърне това цунами от мрак, тази липса на надежда?
Необходими са положителни примери. И както се случва, се забелязват окуражаващи промени в трите страни – Русия, Израел и САЩ, в центъра на големите глобални катаклизми през последното десетилетие. Промените в ръководството, които отстраняват Путин, Бенямин Нетаняху и Тръмп, главните ездачи на бурята, биха могли да допринесат много за промяна на духа на времето.
Русия
Президентството на Путин никога не е изглеждало толкова уязвимо след пълномащабното му нахлуване в Украйна преди повече от четири години. Неговата „специална военна операция“, която той си е представял, че ще донесе бърза победа, се проточи по-дълго от Великата отечествена война на Съветския съюз срещу нацистите, с която той я оприличава. Най-малко 350 000 руски войници са загинали до момента.
Войната нанася непосилни икономически разходи на Русия, изострени от западните санкции. Цените и данъците са повишени, докато официалните ограничения на интернет се опитват да задушат критиките. Това е и неизбежно национално унижение. Украйна не само оцелява, използвайки иновативна технология за дронове, но и се справя отлично на бойното поле. Срамно е, че годишният парад за Деня на победата на Червения площад беше намален по мащаб поради страх от въздушна атака.
Последни доклади сочат, че Путин, който е ограничил публичните си изяви и се твърди, че е изправен пред несъгласие сред съперничещите си кланови босове, които го поддържат на власт, се страхува от убийство или преврат. Това може да е западна дезинформация, целяща да дестабилизира режима. Вярно или не, забележката на Путин, че войната „приключва“, беше отговор, макар и двусмислен, на нарастващия вътрешен натиск.
Израел
Нетаняху, друга централна фигура в последните геополитически и военни конфронтации, също е с трайни проблеми. Най-дългогодишният министър-председател на Израел е изправен пред електорален сблъсък, тъй като опозиционните партии обединяват сили, за да свалят управляващата му крайнодясна коалиция. Национално гласуване трябва да се проведе до края на октомври – и то ще се фокусира върху „Биби“.
Въпросите включват неспособността на Нетаняху да предотврати терористичните кланета на 7 октомври 2023 г. и последвалия отказ да проведе напълно независимо разследване. Не спази обещанието си да „унищожи“ Хамас в Газа, а там е обвинен и във военни престъпления. Също така е изправен пред упреци заради подкопаване на съдебната система и демократичните процеси в Израел. Да не забравяме и често отлаганият му процес за корупция.
В момента обаче решението на Нетаняху, заедно с Тръмп, да започне катастрофалната война в Иран, съвместният провал на САЩ и Израел да елиминират ядрената програма и ракетите на Техеран, глобалният хаос, произтичащ от затварянето на Ормузкия проток, както и преследването на поредната „вечна война“ и незаконна окупация в Ливан, оформят възгледите на избирателите. Може би ще му е трудно да оцелее след присъдата им.
САЩ
Тръмп почти не се нуждае от опоненти. Той е най-големият си враг. Като безгрижно игнорира икономическите трудности, наложени на американците с по-ниски доходи от фиаското му с Иран, той предава самите хора, които са го избрали.
Нечестната външна политика на Тръмп – търговските му войни, отричането на климатичната криза, злоупотребата с европейските и съюзниците на НАТО, заплахите за имперско завладяване и подмазваческите действия на „силните“ диктатори, допринесе значително за западното разочарование, обществения песимизъм и чувството на безнадеждност.
Но подобни въпроси не решават изборите в САЩ. Винаги е икономиката, глупако. И тъй като Тръмп бърка много там, има голяма вероятност републиканците да загубят контрол на междинните избори през ноември за Камарата на представителите и евентуално и за Сената. Победите на демократите биха ограничили силата на Тръмп да нанася вреда и може да предвещаят импийчмънта му. Надвисва черен облак над администрацията му.
Свят без Путин, Тръмп и Нетаняху
Путин свален, Нетаняху победен, Тръмп обезличен и разсеян. Ако това се случи, светът може да се почувства на съвсем различно място. Вярно е, че дори в постпутински Кремъл, същият корумпиран, репресивен и разрушителен режим може да остане на власт. Но всеки президентски наследник вероятно би се опитал да сложи край на разрушителната война на Путин, ако не заради Украйна – заради Русия.
В Израел, напускането на Нетаняху не би променило манията по сигурността след 2023 г. Но ако приемем, че крайнодесните партии бъдат изключени от следващото правителство, днешното екстремно изтощение, преследване и лишаване от собственост на палестинци в Газа и Западния бряг, може би ще намалее. Изолираният Израел, чиято репутация е на пух и прах, е закъснял с националната си преценка за това каква точно държава се стреми да бъде.
Какво крие бъдещето за Тръмп след междинните избори? Той може да бъде отстранен от поста си по конституция. Може да остане, да бълнува и да става все по-неуместен. Тръмп може все още да заплашва с военни „екскурзии“ в чужбина.
Едно е сигурно: краят на царуването на грешките на Тръмп би помогнал за детоксикацията на света. Освободени от него и двамата му отровни другари, деморализираните, задушаващи се народи на Запада биха могли да дишат отново. Надеждата и увереността биха се възобновили. Най-накрая ще има причини за радост.
The Guardian/превод: SafeNews
