Амбициите на Путин не се изчерпват с Украйна. Ден преди дългото годишно обръщение на Владимир Путин към парламента в четвъртък политици от Приднестровието, прокремълски отцепнически регион на Молдова, поискаха от руския президент да го „защити“ от „засиления натиск“ на Молдова. А Москва отговори, че смята защитата на своите „сънародници“ за приоритет.

Това е напомняне, че амбициите на Путин не се изчерпват с Украйна.

Докато войната с Русия навлиза в третата си година, Киев се бори за оцеляването си с американска помощ, спряна в Конгреса.

Това доближава амбициите на Путин в Европа с една стъпка до реалността:

Подкопаване на украинската независимост, отслабване на Европейския съюз и НАТО, връщане на Русия до границите ѝ отпреди 1991 г. и установяване на проруски правителства в Европа. Всичко това на фона на подготовката на Русия за война със Запада, както предупреди Службата за външно разузнаване на Естония.

Путин има волята, но не разполага със силата, за да постигне империалистическите си цели.
Той обаче не е военен, а бивш офицер от КГБ, който е специализиран в използването на слабостите на опонентите си.

Сега вниманието му е насочено към две европейски уязвимости: Молдова и Балканите.

Той се възползва от напрежението в тези региони, за да ги дестабилизира, отклонявайки вниманието и ресурсите на Запада от Украйна.

Изглежда, че Москва има особено намерение да накаже Молдова, малка държава, вклинена между Украйна и Румъния, за нейната политическа независимост и отказ да се присъедини към Русия.

Кремъл „вдъхнови“ Приднестровието, разположено на тънка ивица земя между река Днестър и границата на Молдова с Украйна, да обяви независимост преди две десетилетия, която Русия призна.

Приднестровието е фокусна точка за игрите на Путин.

Той лесно може да ескалира криза там поради присъствието на руски войски и руски граждани.

Руският външен министър Сергей Лавров информира Думата, че Кремъл е загрижен за „съдбата“ на 200 000 граждани, живеещи в Приднестровието. Като не иска те да „станат жертви на поредната западна авантюра“.

Лавров също така предупреди Молдова, че тя ще бъде „следващата жертва в хибридната война, която Западът отприщи срещу Русия“.

Вадим Красноселски, подкрепяният от Русия лидер на Приднестровието, миналия месец призова за увеличаване на военните учения и повишаване на готовността. Една от най-бедните страни в Европа, Молдова, се бори да преодолее провокациите на Русия.

Кремъл също така се опита да свали правителството и да обърне стремежа на Молдова към ЕС. Той използва енергиен шантаж чрез намаляване на доставките на природен газ от руския енергиен гигант „Газпром“.

Балканите са още едно място, където Путин може да разгърне наръчника си за хаос и да подбуди размирици в региона чрез своите пълномощници.

Украинският президент Володимир Зеленски предупреди света: „Обърнете внимание на Балканите. Повярвайте ми, ние получаваме информация: Русия има дългосрочен план.“

Сергей Лавров също намекна, че събитията на Балканите водят до „голяма взривоопасна ситуация“ в „сърцето на Европа“.

Три десетилетия след кървавото разпадане на Югославия, неотдавнашните сблъсъци между Сърбия и Косово отново разпалиха дълготрайно етническо напрежение.

Сръбският президент използва реторика, подобна на тази на Путин, когато обвини косовското правителство в „етническо прочистване“ на сърбите.

През септември Белият дом предупреди за „голямо сръбско военно разполагане по границата с Косово“. Това стана след като 30 тежко въоръжени сърби щурмуваха косовско село, в резултат на което загинаха трима нападатели и един косовски полицай. Миналата година повече от 90 войници от мироопазващите сили на НАТО бяха ранени при сблъсъци със сръбски протестиращи в Северно Косово.

Русия разглежда този регион като „слабото място“ на Европа.

Тя използва информационни операции, за да разпалва етническо напрежение, да насърчава протести и да скрепява оръжейни сделки.

Въпреки мироопазващата мисия на НАТО в Косово, намесата на Русия, дори чрез прокси групи, е напориста.

Опасна криза назрява и в Босна и Херцеговина.

Милорад Додик, проруски настроеният президент на Република Сръбска в страната, се срещна с Путин миналата седмица, за да укрепи връзките си с Москва.

Сепаратистката реторика на Додик и заплахите му за отделяне съвпадат с целите на Путин. Р на товауският лидер го награди с орден „Александър Невски“ за „укрепване на партньорството“.

Путин възприема силите на Европейския съюз в Босна и Херцеговина като слаби и нежелаещи да действат в случай на сепаратистки движения.

Путин е заложил много на това, че Западът, когато бъде притиснат, в крайна сметка ще загуби интерес към неговите начинания на Балканите, в Прибалтика, Молдова, Украйна и Полша и ще се откаже от ангажиментите си.

Което ще позволи на Русия и нейните съюзници да започнат да разделят света помежду си.

За да постигне това, Кремъл се надява, че сегашните му усилия да разпалва конфликти в тези региони ще накарат световните лидери, които зависят от сигурността на Запада, да осъзнаят, че разполагат само с хартиен тигър, гарантиращ сигурността им.

Източник – Ивана Страднер – научен сътрудник във Фондацията за защита на демокрациите, Джейсън Смарт – специален кореспондент на украинския вестник Kyiv Post – коментар за New York Post/Превод:SafeNews

Още новини четете в категория Свят
За още актуални новини: Последвайте ни в Google News