Владислав Михайлов от Асоциацията на млекопроизводителите оцени като „похвални“ декларираните намерения за промяна в Наредбата за млечните продукти. Според него обаче трябва да се започне с работа на ниво „тематични работни групи“. От Асоциацията вече са провели няколко срещи с ресорния министър и искат цялостен подход към проблема.
Стратегически подход и дългосрочна визия в сектора
„Ако наредбата бъде изменена с оглед да се създадат стимули, с които предприятията да бъдат стимулирани да изкупуват повече българска суровина, спрямо повече небългарска, но все пак европейска и по същия начин – с търговците, които реализират нашите продукти към крайните клиенти; Ако бъде работено не толкова в системата на рестрикции и забранени, колкото в системата на стимули, нещата биха изглеждали доста по-пазарно и доста по по-справедливо“.
Според Михайлов е важно да се мисли по-стратегически, с дългосрочен хоризонт, за да се повиши конкурентоспособността – както при производството, така и при фермите и преработвателните предприятия. Той подчертава, че вече има правителство с възможност за пълен мандат, което дава шанс за по-дълбоки реформи.
Пазарни механизми и натиск върху изкупните цени
Според Михайлов във веригата на доставки няма сериозен проблем с изкупуването на суровината, но от периода на COVID кризата насам се наблюдава изместване на печалбите към търговията на дребно, където се концентрира основният финансов ресурс.
В последните месеци се отчита и осезаем спад в цените на млякото в страни като Унгария, Полша и Румъния. Това се отразява и на българския пазар.
„При положение, че на нашите фермери, цената на която се изкупуваше примерно февруари беше около 50-54 цента, през март тя падна на 47, 45, 43 а имаше случай на 41 цента изкупуване на суровина. Това беше продиктувано от чисто пазарни принципи, тъй като от примерно от Унгария, от Полша влизаше мляко на 30, 31, 32 цента. Нито едно от нашите предприятия не е спряло да изкупува суровина. Но, при положение че имаш суровина отвън, която е с 30-40% по-ниска… Това го обяснявах на господин Абровски – ако ние, като преработватели, не купим тази суровина, а продължаваме да купуваме само и единствено българска, просто в един момент на нашите регали на търговските вериги ще дойде гръцко сирене и румънски кашкавал и проблемът ще стане не само за фермерите“.
Структурни проблеми и неравни условия в ЕС
За да дойде млякото у нас на цена 32 цента, то тръгва от Румъния на 25-27 цента.
По думите му основните затруднения са няколко. На първо място стои неравномерното субсидиране на земеделските производители в различните държави от ЕС. Това води до конкурентен дисбаланс на един общ пазар.
Друг ключов проблем е силно раздробената структура на стопанствата в България. Над 70% от фермите са малки семейни стопанства, с ограничен брой животни – обикновено между 20 и 50 овце или 15–20 крави, често с остаряла техника и ниска степен на механизация.
В същото време европейският пазар включва ферми с хиляди животни, модерни технологии и висока ефективност. Това създава сериозен натиск върху българските производители.
„Проблемите са няколко. Първи е старият проблем в различната степен на подпомагане на земеделските производители в различните държави в ЕС. Сериозен проблем е и раздребнената собственост и изключително дребното производство, дребния характер. Над 70% от фермерите в България са изключително дребни, гледат буквално на семеен принцип – 20-30-50 овце и 15-20 крави с технологии и с оборудване, което е едва не от миналия век. В следващия момент срещу нас, а ние работим на един пазар в Европа, отворен, има ферми, които са с по няколко хиляди животни и с технологии, които са в последна дума на науката и на техниката. И се питаме защо има проблеми“.
