Хранителен състав

ПОЛЗИ ОТ СЛАНИНАТА

Сланината е сравнително богата на хранителни вещества, голяма част от които особено важни за нормалното функциониране на нашия организъм. Например, в състава свинската сланина могат да бъдат открити в завидно количество витамини (А, В₃, В₄, В₅, В₆, В₁₂), минерали (натрий, калий, фосфор, магнезий, цинк и селен), аминокиселини (сравнително голям брой аминокиселини, голяма част от които незаменими, като в най-голямо количество са аланин, аргинин, валин, глицин, пролин и треонин) и органични киселини (аспаргинова и глутаминова киселина).

В състава на телешката сланина също се откриват редица полезни вещества – витамини (В₁, В₂, В₆, В₁₂), минерали (натрий, калий, фосфор, магнезий, цинк и селен), аминокиселини (аланин, фенил-аланин, аргинин и глицин, както и други такива, но в по-малки количества) и органични киселини (аспаргинова и глутаминова киселина). В състава й могат да бъдат открити наситени, полиненаситени и мононенаситени мазнини, при това в не малко количество.

И всъщност тук с пълна сила важи сентенцията, че „отровата е в дозата“.

В различни литературни източници се появиха данни, че сланината съдържа витамин F, който повлиява благоприятно дейността на имунната система и повишава съпротивителните сили на организма.

Висококалоричният продукт съдържа и арахидонова киселина, известна със своята протективна роля за сърдечно-съдовата система.

Сланината съдържа и някои незаменими мастни киселини, като палмитинова и олеинова киселина.В народната медицина този продукт намира широко приложение, най-вече като лек за външно прилагане.

ВРЕДА ОТ СЛАНИНАТА

Прекомерната консумация на този продукт би довела до повишено количество на холестерол в кръвта, особено при неспортуващи.

Независимо че днес се знае, че усвоеният от храната холестерол има по-малка роля за оформяне профила на кръвния холестерол от синтезирания в тялото (ендогенен), високата консумация влияе върху холестеролния профил.

От друга страна, отчитайки факта, че голяма част от предлаганата сланина е била силно осолена или опушена, допълнително се повишава рискът от появата на патологични състояния.

Висок холестерол в комбинация с достатъчно количество сол повишава многокртано вероятността от развитие на инфаркт или инсулт при неспортуващи хора на средна възраст.

КОЯ СЛАНИНА ДА ПОДБЕРЕМ?

Когато си избираме сланина, тя трябва да бъде свежа и бяла. Пожълтелият продукт е сигурен признак за развала на мазнините.

По различен начин стои въпроса с бекона, защото той обикновено се предлага опушен и овкусен с различни подправки, в херметизирани опаковки, което сравнително повишава срока му на годност.

Като наследство, останало още от нашите прабаби и дядовци, сме свикнали с факта, че сланината се съхранява в дървени съдове, добре осолена. Това от своя страна би довело до сериозни последствия, особено ако се комбинира с други вредни вещества и алкохол.

Сланината регулярно е присъствала в тяхното меню, при това често в комбинация с бяло брашно. Храната, която обаче са приемали нашите родственици е била екологично чиста, а животните не са били угоявани с царевица, месокостно брашно и антибиотици.

Ето защо, за да намалим риска, можем да се доверим на съвременните технологии – успешно можем да съхраняваме този продукт в най-студената част на хладилника (до три дни, без да е добавяно излишно количество сол), или пък да го замразим във фризера (но забележете – за период, не по-дълъг от четири месеца) – така не само ще запазим голяма част от цените му вещества, но и ще удължим срока му на годност.

Източник: bb-team.org

Още новини четете в рубрика: „Здраве“