„Имаме доста добри познания от историята за това, че както действащият режим в Москва, така и по принцип този тип режими, проявяват силна склонност да изнасят своите вътрешни кризи в международен контекст, за да могат да се справят с вътрешното напрежение,“ поясни Минчев в предаването „Събота 150“. „Русия се намира в много дълбока криза след повече от четири години война в Украйна и никак не е за пренебрегване хипотезата, че тези кризисни процеси, които започват да заплашват стабилността на самия режим вътре в Русия, могат да бъдат контролирани включително чрез една по-разширена военна експанзия спрямо други части на Европа, в нейната източна периферия.“

Вътрешната криза в Русия и рискът от външна експанзия

Минчев подчертава, че историческият опит показва как руското ръководство често прехвърля вътрешни проблеми навън чрез външнополитически или военни действия. По думите му настоящата ситуация в Русия е белязана от сериозна вътрешна нестабилност, натрупана след продължителния конфликт в Украйна.

Според него не бива да се изключва сценарий, при който нарастващото напрежение в страната се „управлява“ чрез разширяване на военните действия към други части на Източна Европа.

Срещата Радев – Мерц и европейските послания

Политологът коментира и срещата между премиера Румен Радев и германския канцлер Фридрих Мерц, проведена в началото на седмицата. По време на разговора българският лидер настоя за по-бързо начало на преговори, като предупреди, че войната изтощава не само Украйна, но и страните, които я подкрепят. От своя страна Мерц уверил, че Европа ще продължи да търси „траен и справедлив мир“ и благодари на България за готовността ѝ да се включи в духа на европейската солидарност.

Минчев отбелязва, че германският канцлер дава своеобразен „кредит на доверие“ на новия български премиер, който едва е встъпил в длъжност. Той припомня, че Мерц добре познава политическите позиции на Радев, изразявани в рамките на неговите два президентски мандата след 2016 г.

Позициите на Румен Радев според Минчев

„Радев винаги е изтъквал своята категорична подкрепа за режима на Путин – безусловна подкрепа от гледна точка на това какво може и какво трябва да прави Европа. След 2016 година говореше непрекъснато за необходимостта да се свалят санкциите от Русия без предварителни условия. След 2022 година говори за това, че е грешка въоръжаването на Украйна и че трябва да бъде заложено категорично на дипломацията, за да бъде разрешен конфликтът. Но, разбира се, съчетаването на тези две неща – спирането на въоръжаването и на подкрепата като цяло за Украйна, от една страна, и разчитането само и единствено на дипломацията – означава, че на практика на Украйна се предлага да капитулира. След като Украйна няма да разполага с ресурсите да се защитава и след като преговорите остават единствена според тогава президента Радев възможност за прекратяване на конфликта, то единствената посока за прекратяване на конфликта наистина е капитулация на Украйна.“

Ролята на Германия и посланията към София

Според Минчев Берлин предоставя на София възможност да заеме по-балансирана и нюансирана позиция, съобразена с реалните условия и отговорности на всички участници в конфликта.

В заключение той отбелязва, че остава открит въпросът дали премиерът Радев ще възприеме сигналите, които идват от германската страна чрез канцлера Мерц, и как това ще се отрази на бъдещата българска позиция в рамките на европейската политика спрямо войната в Украйна.