В годините преди ескалацията на руско-украинския конфликт, прераснал в пълномащабна война в началото на 2022 г., обединеното от Запада ръководство в Киев след 2014 г. получи много значителна подкрепа от целия съюз на НАТО, за да укрепи своята позиция във военен и икономически план, пише Military Watch Magazine.
Това варираше от полагане на основите за съвместни операции между украински части и западни специални сили до запознаване на украинските сили с използването на западна военна техника, включително огромните сателитни мрежи на членовете на НАТО, които изиграха ключова роля в улесняването на успешните съвместни операции между Украйна и нейните чуждестранни поддръжници. Подкрепата ескалира значително от февруари 2022 г., варираща от разполагане на западни специални части и други бойни части на фронтовите линии, забележителен пример са британските кралски морски пехотинци, изпратени за бойни операции, до създаването на масивна мрежа от западен персонал, организиращ военните усилия от логистика до тактика – всичко това, допълнено от помощ в размер на стотици милиарди долари. Изпълнители и доброволчески части от целия западен свят също са изиграли важна роля във военните усилия, от полски наемни части с хиляди бойци, които се бият на фронтовата линия до многонационални доброволчески части като Грузинския легион.
Докато Западът инвестира изключително много в подкрепа на украинските военни усилия, през септември се появиха все повече признаци за възможна повратна точка в тази подкрепа след все по-песимистичните оценки на дългоочакваните офанзиви на Украйна срещу руските позиции. Както руските, така и украинските източници показват, че загубите в офанзивите, започнали в началото на юни, са били изключително големи, като загубите на военни се оценяват на над 70 000 украинци, докато печалбите на бойното поле продължават да изглеждат незначителни. Цената за подкрепа на украинските военни усилия отдавна се очакваше да се превърне в спорен въпрос, ако дългоочакваните офанзиви не успеят да постигнат осезаеми резултати, с нарастващ консенсус по отношение на техните неуспехи, подхранващи призиви за преоценка на политиката и пренасочване на ресурси другаде – а именно към подготовка за конфликт в Пасифика.
Въпреки че президентът Володимир Зеленски посочи, че страната му ще „направи всичко, за да не спре офанзивата през трудните дни през есента с лошо време и през зимата“, жизнеспособността на това все повече се поставя под въпрос. Длъжностни лица във Вашингтон все по-често предполагат, че е малко вероятно офанзивите да постигнат целите си, като New York Times цитира официални лица, които наричат украинските сили „изтощени от летните битки“. Това, казаха те, ще принуди армията да намали натиска върху фронтовите линии, за да възстанови запасите и да почива в рамките на най-много няколко седмици. Тъй като украинските сили, по-специално активите за противовъздушната отбрана, стават все по-изчерпани, остава несигурно дали неговите западни поддръжници ще продължат да подкрепят това, което все повече изглежда като непобедимо военно усилие, или Киев ще бъде откъснат и принуден да сключва условия на по-ранен етап.
На 21 септември американският сенатор Джош Хоули се присъедини към нарастващия брой хора, за да забележи, че въпреки всичките стотици милиарди долари подкрепа, която Украйна получи, тя „няма какво да покаже“. „Ако има някакъв път към победата в Украйна, не го чух днес. И също така чух, че няма да има край на исканията за финансиране… Това, което основно ни казаха, е „Закопчайте коланите и извадете чековата си книжка“, каза той. „Това са парите на американския народ. Те са похарчили 115 милиарда долара и досега нямат какво да покажат“, добави той. Хоули призова за одит на средствата, които вече са изпратени в Киев, и подчерта, че финансирането на военните усилия трябва да бъде прекратено незабавно. Тъй като американската икономика все още не се е възстановила от кризата с COVID-19, огромните разпределения на финансиране за Украйна се възприемат само като по-противоречиви. Изявлението на Хоули съвпадна много с доклада на лидера на мнозинството в Сената на САЩ Чък Шумър, че президентът Зеленски е предупредил, че страната му е изправена пред перспективи да загуби войната, ако американската подкрепа се окаже недостатъчна. Група от над две дузини сенатори и представители изпратиха писмо до Белия дом на 21 септември, изразявайки загриженост относно разпределението на средствата и призовавайки за допълнително изясняване на състоянието на последните офанзиви на Украйна. Тяхното писмо твърди, че „американският народ заслужава да знае за какво са отишли парите му. Как върви контранастъплението?“
Въпреки че от самото начало Съединените щати бяха по-премерени в подкрепата си за украинските военни усилия, отколкото много от европейските си партньори, знаците, че европейските държави биха могли по подобен начин да обмислят намаляване на подкрепата си за военните усилия, допълнително подчертаха степента, в която умората от войната засяга все повече страни от западния свят. Европа може би в най-голяма степен, от това, че е загубила достъп както до евтините руски изкопаеми горива, така и до руските пазари, като това е сериозен удар за водещите икономики на континента. Докато най-голямата икономика в Европа Германия показа малко признаци за промяна на курса, президентът Анджей Дуда на 22 септември заяви, че страната му повече няма да изпраща модерни въоръжения на Украйна на фона на нарастващото напрежение между двете държави. Полският заместник-министър на външните работи Аркадиуш Муларчик този ден призова за „участието на Съединените щати“, за да „охлади горещите украински глави“, твърдейки, че украинското правителство се „държа абсолютно несправедливо спрямо Полша“. Основна причина за безпокойство беше откриването на съдебно производство от Киев срещу Варшава заради отказа й да премахне ограниченията върху вноса на украинско зърно. От самото начало на войната Полша беше един от най-твърдолинейните и откровени поддръжници на украинските военни усилия заедно с Великобритания и балтийските държави, което направи промяната й особено забележима. Полските опасения бяха изразени от външния министър Збигнев Рау, който заяви, че „от всички съюзници поляците са поели върху себе си най-тежкото бреме, когато става дума за подпомагане на Украйна“, като Киев отговори, действайки като „нечестни търговци на зърно“, за да принуди Варшава да „ плати сметката за помощта на Украйна два пъти. Една трайна промяна в Полша може да накара други подобни твърдолинейни европейски държави да преразгледат позициите си по подобен начин.
