Бившият финансов министър Милен Велчев обясни пред какви трудности ще е изправен новият кабинет, имайки се предвид международната несигурност, породена от войната в Близкия изток. Той подчерта, че изготвянето на държавния бюджет ще е повлиян, както от вътрешни, така и от външни фактори.

Трудностите

„На един финансов министър винаги му е трудно, когато се смени радикално политическата обстановка и дойдат нови управляващи, защото реалността в България е такава, че или наследството е наистина тежко, или се възприема като тежко от широката публика. В този случай обаче сме свидетели на нелека световна икономическа среда. И не говоря само за високите цени на горивата, но и за неяснотата докъде ще стигне текущата криза в Персийския залив. Ако кризата продължи месеци, то със сигурност светът, Европа и България ще са на ръба на икономическата криза“, каза той в ефира на БТВ.

И посочи, че е коректно да се каже, че миналата година дефицитът е бил над 3%.

„Това го отчитат вече и правителствени източници. Но за тази година дефицитът не е ясно какъв ще бъде. Годината започна с рекордно висок дефицит, а в същото време сметките през април са на нула“, каза още бившият министър, цитирайки данни от финансовото ведомство.

По отношение на разходната политика той беше категоричен, че са нужни промени.

„Първо трябва да се премахне автоматизмът в увеличението на заплатите“.

По думите му това води до допълнително потребление и съответно до натиск върху цените.

„Когато привържем заплатите към фактор, който е над инфлацията, това дава допълнителни доходи, които се харчат. Ако срещу тях няма повече стоки и услуги, това означава по-високи цени“.

Милен Велчев отбеляза, че новото правителство трябва да бъде оценявано по бюджета, който ще бъде изготвен за следващата година.

За пенсиите

За пенсионната система той заяви, че е необходим по-предпазлив подход.

„За пенсиите мисля, че не можем да си позволим такава доза субективност. Пенсионерите заслужават да знаят, че пенсиите им ще бъдат защитени“.

По думите му Швейцарското правило е редно да остане или то поне негова разновидност.

Бившият финансов министър не изключи правителството да се сблъска с протести, които да настояват за по-високи заплати.

„Когато привържем заплатите към някакъв фактор, който е над инфлацията, това дава в ръцете на населението доходи, които те тръгват да потребяват. И, ако срещу тези нараснали доходи няма нараснало количество на стоки и услуги, с други думи не се е увеличила производителността, това автоматично означава по високи цени“.